Определение № 209 от 17.02.2023, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Частно наказателно дело 386/2023
- Вид
- Определение № 209
- Подписан
- 17.02.2023
- В сила
- 27.02.2023
- Състав
- Валери Цветанов Цветанов
Цитирани разпоредби
- чл.198, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.128 - чл.130 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.128 - чл.130 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.128 - чл.130 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.178 ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 209 гр. Плевен, 17.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА в присъствието на прокурора И. Ат. Т. като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Частно наказателно дело № 20234430200386 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 64 от НПК
Първоинстанционният съд е сезиран с искане от РП-Плевен по реда на чл.64, ал. 1 от НПК да бъде взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” спрямо С. А. М. с ЕГН ********** от *** - обвиняем по пр. преписка №927/2023г. по описа на същата прокуратура, досъдебно производство № ЗМ 112/2023г. по описа на Първо РУ-Плевен.
В съдебното заседание представителят на РП-Плевен поддържа изцяло така направеното предложение. Счита, че са налице всички предпоставки по смисъла на чл.64, във вр.с чл.63 от НПК да бъде взета спрямо обвиняемия С. А. М. най – тежката мярка за неотклонение. Позовава се на събраните в досъдебната фаза на наказателното производство доказателства, въз основа на които счита, че може да се направи обосновано предположение за авторството на обвиняемия в извършване на инкриминираното деяние, както и реалната опасност обвиняемия да извърши ново престъпление предвид миналите му осъждания.
Обвиняемият С. А. М. се явява лично и със защитник адв. Е. Г. от ***, който изразява становище, че не е основателно внесеното искане по реда на чл.64 от НПК. Навежда доводи, че не са налице предпоставките на чл.63 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, като от 1 доказателствата по делото не може да се направи обосновано предположение за авторството на извършеното престъпление и не съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Моли съда да определи по-лека мярка за неотклонение.
Съдът, като съобрази събраните в досъдебната фаза на наказателното производство доказателства, изложените в предложението доводи, съображенията на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
С постановление от 14.02.2023г. лицето С. А. М. с ЕГН ********** от *** е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл.198 ал.1 от НК, за това, че на 13.02.2023г. до Гробищен парк в ***, отнел парична сума в размер на 500 лева от владението на Й.И.П. от гр.Русе с намерение противозаконно да я присвои, като употребил сила и заплаха.
В хода на разследването като свидетели са разпитани Й.И.П., М.С. М., А.С.М. и С.А.И..
Приобщени са като писмени доказателства по делото –протокол за доброволно предаване от 13.02.2023г.; приемно-предавателни протоколи; протоколи на основание чл.128 – чл.130 във вр. чл.178 ал.8 от НПК; Дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЦ /ОДЧ/ на Първо РУ-Плевен; справка регистрация за инцидент; Характеристична справка за С.
А. М., електронна справка за съдимост с рег. №230214005000075646 от 14.02.2023г. за лицето С. А. М., протокол за разпознаване на лица и предмети от 14.02.2023г.
Преценявайки горните обстоятелства съдът счита, че така внесеното от страна на РП-Плевен предложение по реда на чл.64 от НПК, е ОСНОВАТЕЛНО.
Разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК предвижда мярка за неотклонение “Задържане под стража” да се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен в това му качество, както и съответното наказание за него да е “Лишаване от свобода” или друго по–тежко наказание, и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност той да извърши ново престъпление или да се укрие. До настоящия момент от събрания 2 доказателствен материал по делото може да се направи напълно обосновано предположение, че обвиняемият М. е автор на деянието, предмет на повдигнатото обвинение. Законодателят не изисква по категоричен начин да се установи деянието, дееца и неговата вина, а само наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението. В тази насока събраните доказателства, в това число показанията на свидетелите Й.И.П., М.С. М., А.С.М. и С.А.И. и приобщените по делото писмени доказателства – протокол за разпознаване на лица и предмети от 14.02.2023г., протокол за доброволно предаване от 13.02.2023г.; приемно-предавателни протоколи; протоколи на основание чл.128 – чл.130 във вр. чл.178 ал.8 от НПК; Дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЦ /ОДЧ/ на Първо РУ-Плевен; справка регистрация за инцидент; Характеристична справка за С.
А. М., електронна справка за съдимост с рег. №230214005000075646 от 14.02.2023г. за лицето С. А. М. са достатъчни, за да се направи обосновано предположение, че обвиняемият Димитров е автор на деянието. За престъплението по чл.198, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. Следователно престъплението, за което е налице обосновано предположение, че е извършено от обвиняемия М. е наказуемо с лишаване от свобода. Налице е и третата кумулативна предпоставка на чл.63 ал.1 от НПК, а именно, че доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие и да извърши друго престъпление. За наличие на реална опасност от извършване на престъпление при изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение може да се изхожда от всички релевантни фактори, сред които характера, морала, имуществото на лицето /например делото W. срещу Ш. на ЕСПЧ/, както и със строгостта на очакваното наказание и общественото безпокойство за определено време /делата Л. и Т. на ЕСПЧ/. От справката за съдимост се установява, че обвиняемият М. е осъждан 8 пъти за извършени умишлени престъпления от общ характер. В конкретния случай се касае за извършено деяние, което се отличава с изключително висока степен на обществена опасност, предвид на същественото засягане на особено важни и значими охраняеми обществени интереси, както и предвид условията на време, място и обстановка, и механизмът на извършването на деянието. Според съда съществува реална опасност при налагане на по-лека мярка за неотклонение обвиняемият М. да извърши други престъпления. В този смисъл следва да се 3 има предвид, че целите на мерките за неотклонение се свеждат до обезпечаване на законосъобразното провеждане на наказателното производство, както и до ограничаване възможността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. В конкретният случай са налице високи по интензитет опасности от укриване и от извършване на престъпление от страна на обвиняемия М.. По отношение на представената епикриза от УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ Плевен за обвиняемия М., съдът счита, че същата касае влошено здравословно състояние към 17.12.2021г. с диагноза „вирусен хепатит“, т.е. към настоящия момент не са налице никакви доказателства за влошено здравословно състояние на обвиняемия, което да не е съвместимо с мярката за неотклонение „Задържане под стража“. От представения протокол №1609/08.11.2021г. по гр.дело № 4384/2021г. на РС-Плевен се установява, че е одобрена съдебна спогодба, с която упражняването на родителските права К.С. М., А.С. М. и З.С. М.а се предоставят на *** С. А. М.. Това обстоятелство също не е пречка според съда за вземане на най тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, тъй като от твърденията на обвиняемия в съдебно заседание при дадената му възможност за лична защита, се установява, че същият работи и често пътува до германия, т.е. същият не полага фактически грижи по отглеждането и възпитанието на трите деца, чиито родителски права упражнява.
Следователно налице са всички кумулативни предпоставки на чл.63 ал.1 от НПК и спрямо обвиняемия М. следва да се вземе мярка за неотклонение “Задържане под стража”.
Водим от горното и на основание чл. 64 ал.1 във вр. с чл. 63 ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА спрямо обвиняемия С. А. М. с ЕГН ********** от *** мярка за неотклонение „Задържане под стража” по пр. преписка №927/2023г. по описа на същата прокуратура, досъдебно производство № ЗМ 112/2023г. по описа на Първо РУ-Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 3 дневен срок от 4 днес пред ПОС.
В случай на жалба или протест НАСРОЧВА делото за разглеждане пред ПОС в открито съдебно заседание на 21.02.2023г. от 14:00 часа, за която дата защитника и прокурора уведомени в днешното съдебно заседание, а обвиняемият да се призове от ОЗ “Следствени арести “ Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5