Решение № 321 от 01.04.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. София , 01.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20201000502363 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение от 14.05.2020 по гр.д. № 17085/2012 г. на СГС, І-19 състав е осъдено „Търговска верига – София” АД да предаде на основание чл. 108 от ЗС на „Градски кооперативен съюз – София“ и на „Кооптърговия” АД владението върху прилежащия терен на сградите, построени в имот пл. № 152 по плана за земеразделяне на с. Волуяк, местност „Полето”, находящ се в гр. София, *** – 180, очертан според скица 2 към заключението на вещото лице В. Г. от 03.12.2004 г., вариант втори, съставляваща неразделна част от решение 305/28.11.2011 г. по гр.д. 1421/2010 г. на ВКС, Второ ГО.

Ответникът „Търговска верига – София” АД е депозирал въззивна жалба вх. № 53171/15.06.2020 г., с която обжалва първинстанционното решение изцяло. Поддържа, че решението е недопустимо, тъй като с влязло в сила решение № 305/28.11.2011 г. по гр.д. № 1421/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. въпросът за собствеността на прилежащия терен е разрешен, като е прието, че ищците не са собственици на терена, а обжалваното решение пререшава този въпрос. След като ВКС отрекъл собствеността на ищците върху терена, то за тях съществувала само възможността, в качеството им на суперфициарни собственици на сградите, построени върху терена, собственост на Столична община, който по-късно е апортиран в капитала на жалбоподателя, да ползват прилежащия им терен, на основание чл. 64 ЗС. Въвежда се и оплакване, че след като първоинстанционният съд е квалифицирал иска като такъв по чл. 108 ЗС, той не може да се произнесе само с осъдителен диспозитив, тъй като това противоречи на приетото на Тълкувателно решение № 4/2016 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГК.

Жалбоподателят намира обжалваното решение за неправилно по същество, тъй като ищците не твърдяли и не доказали, че ответникът владее и пречи на ищците да ползват 1 прилежащия терен на собствените им сгради. В този смисъл незаконосъобразно било разбирането на първоинстанционния съд, че „не са опровергани твърденията на ищцовата страна, че прилежащия терен за собствените им сгради е във владение на ответника“. Освен това съдът не посочил граници и площ на терена, за който осъдил ответника да предаде на ищците, а препратил към скица № 2 към заключението на вещото лице В. Г. от 03.12.2004 г., вариант втори без да съобрази, че върху тази скица били нанесени и сгради на ответника, а и обстоятелството, че по делото се установило, че няколко от сградите на ищеца вече не съществуват. Съдът изобщо не обсъдил експертизата, изготвена от вещото лице П. в настоящото производство в СГС и в нарушение на закона не обсъдил всички доказателства по делото. Ако ги бил обсъдил, съдът следвало да осъди ответника да предаде прилежащия терен съобразно скица 3 на вещото лице П.. Жалбоподателят моли да бъде обезсилено първоинстанционното решение като недопустимо, а евентуално да бъде отменено и предявените искове – отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Кооптърговия“ АД, с който я оспорва изцяло. Поддържа, че с решението на ВКС му е признато право на собственост както върху сградите, така и върху прилежащия им терен, на специалното основание по чл. 2, ал. 3 ЗОбС (отм.), което изключвало общото правило на чл. 64 ЗС. Поддържа, че предявените искове са изцяло доказани. Възразява, че първоинстанционният съд не е пререшил спора за собствеността, а се е произнесъл само за предаването на владението, като според цитираното от жалбоподателя тълкувателно решение установителният и осъдителният диспозитив могат да бъдат постановени и с отделни решения.

Отговор на въззивната жалба е депозиран в срок и от ищеца „Градски кооперативен съюз – София“, в който се излагат доводи за нейната неоснователност, в идентичен смисъл на доводите на другия ищец.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищците „Градски кооперативен съюз – София“ и „Кооптърговия“ АД са твърдели в исковата си молба, уточнявана неколкократно с уточнителни молби от 12.02.2013 г., 16.10.2013 г., 22.11.2013 г., 25.11.2013 г., 25.08.2015 г. и 15.02.2016 г., че са собственици на 21 сгради, построени в имот пл. № 152 по плана за земеразделяне на с. Волуяк, м. „Полето“, представляващ дворно място с площ 32 000 км.м., находящо се в гр. София, ***-180, заедно с прилежащия им терен, очертан според Скица № 2 към заключението н авещото лице В. Г. от 03.12.2004 г., вариант 2, приподписана от съдебния състав и представляваща неразделна част от съдебното решение № 305 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 1421/2010 г. на ВКС, 2-ро г.о. Според посоченото съдебно решение прилежащият терен бил част от имот пл. № 166, нанесен 2 през 2002 г. в кадастралните листове №№А-7-5-Г и А-7-4-В по съществуващия неодобрен кадастрален план на гр. София, м. „Република“, целият имот на площ от 64 662 кв.м., съгласно АОС № 1615/12.12.2002 г., а съгласно Скица № 239985/17.04.2012 г. поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК с административен адрес с Волуяк, район Връбница, с площ 65 076 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: За складова база, при съседи ***, ***, ***, ***, ***, ***,

*** и ***. Така посоченият имот бил идентичен с част от имот № 000152 по картата за възстановената собственост на землището н ас. Волуяк.

Посоченото дело за установяване на собственост било образувано срещу Столична община, но по него взело участие като трето лице помагач на общината „Търговска верига – София“ АД. Последното дружество придобило собствеността върху имот пл.

№ 166 чрез апортна вноска от единия от акционерите – „Софийски имоти“ АД, изцяло общинска собственост. „Търговска верига – София“ АД се снабдили с нотариален акт за собственост № 183, т. V, рег. 8259, дело 873/2003 г. на нотариус М. К., Акт № 137, т. LLXLIV, дело 33683/2003 г., вх. Рег. № 44534, им. Партида 232507 на Службата по вписвания. Ищецът е поддържал, че този нотариален акт не отговаря на действителното положение, поради което следва да бъде отменен в частта, определена като прилежащ терен на 21 броя сгради на ищците.

В уточнителните молби е посочено, че правото на собственост на ищците е възникнало на основание чл. 2, ал. 3 от ЗАС (отм.)

В уточнителна молба от 16.10.2013 г. подробно са описани 21 броя сгради на ищците, прилежащият терен около които се иска да бъде предаден от ответника.

В уточнителната молба от 25.08.2015 г. е посочено, че основният иск, който се предявява е с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението и собствеността на прилежащ терен към 21 сгради и постройки, собственост на ищците в границите, очертани в Скица № 2 към заключението на вещото лице В. Г. от 03.12.2004 г., вариант 2, неразделна част от съдебното решение по гр.д. № 1421/2010 г. на ВКС, 2-ро г.о., като част от им.пл. № 152 по плана за земеразделяне на с. Волуяк, а след изготвяне на кадастралната карта част от поземлен имот с идентификатор *** от кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-1840/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, която част е определена с площ 27 043 кв.м., означена като поземлен проектен имот *** и граници съгласно Скица от Проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Ищците са посочили, че въпреки цитираното по-горе решение на ВКС „Търговска верига – София“ АД оспорва правото на собственост на прилежащия терен и продължава да упражнява фактическа власт върху целия поземлен имот с идентификатор ***, като не желае да предаде собствеността и владението на частта, определена с решението на ВКС. С последното решение било установено, че са налице изискванията на чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.), като след влизането му в сила „Търговска верига София“ АД се превърнали във владеещия несобственик на частта от ПИ с идентификатор ***, посочена в решението. Затова ответникът владеел тази част без правно основание, предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.) и влязлото в сила решение на ВКС, с което на ищците било признато право на собственост върху прилежащия терен към сградите, тяхна собственост. Ищците заявяват още, че предявяват и искане за частична отмяна на нотариалния акт на „Търговска верига София“ АД по отношение на описания в него поземлен имот с 3 прилежащия терен по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.) на площ 27 043 кв.м., като границите на прилежащия терен са очертани в Скица № 2 към заключението на вещото лице В. Г. от 03.12.2004 г., вариант 2, неразделна част от съдебното решение по гр.д. № 1421/2010 г. на ВКС, 2-ро г.о.

В последната уточнителна молба от 15.02.2016 г. отново е поддържан иск за предаване собствеността и владението на „прилежащ терен“ към 21 стради и постройки – собственост на ищците в границите, очертани в Скица № 2 към заключението на вещото лице В. Г. от 03.12.2004 г., вариант 2, неразделна част от съдебното решение по гр.д. № 1421/2010 г. на ВКС, 2-ро г.о., като част от им.пл. № 152 по плана за земеразделяне на с. Волуяк, а след изготвяне на кадастралната карта част от поземлен имот с идентификатор *** от кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, която част е определена с площ 27 043 кв.м., означена като поземлен проектен имот *** и граници съгласно Скица от Проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, като е посочено, че прилежащият терен е част от целия имот с обща площ 32 000 кв.м., като другата част е собственост на „Търговска верига София“ АД, както и иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на част от нотариалния акт на „Търговска верига София“ АД.

В отговор на исковата молба, депозиран на 03.07.2013 г. „Търговска верига София“ АД са изразили становище за недопустимост на предявения иск за собственост с посочване, че с цитираното от ищците решение на ВКС е оставено в сила решението на СГС от 07.07.2010 г. по гр.д. № 1628/2002 г. в частта, в която са отхвърлени исковете на „Градски кооперативен съюз – София“ и „Кооптърговия“ АД върху дворно място от 32 000 кв.м., находящо се в гр. София, бул. „Европа 176-180 извън регулация, представляващо имот пл. № 152 по плана на с. Волуяк, м. „Полето“. Т.е., установено било, че ищците не са собственици на дворното място и спорът за това не можел да бъде пререшаван, на основание чл. 299, ал. 1 ГПК. Ответникът е изложил и твърдения, че искът е неоснователен, тъй като с решението на ВКС не било възможно хем да се признава право на собственост на ищците върху прилежащия терен на описаните в него 21 сгради, хем да се отрича правото на собственост върху цялото дворно място, а не само за останалата част от него. Всъщност ВКС имали предвид не право на собственост върху прилежащ терен, а правото на ползване, което е неразделна част от сгради, находящи се в чуждо дворно място.