Определение № 450 от 12.02.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 368/2026
- Вид
- Определение № 450
- Подписан
- 12.02.2026
- В сила
- 23.03.2026
- Състав
- Даниела Дончева, Михаил Малчев, Димитър Мирчев
Цитирани разпоредби
- чл. 126, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 450 гр. София, 12.02.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела Дончева
Членове:
Димитър Мирчев
Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20261000500368 по описа за 2026 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
С определение № 912/04.12.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 764/2025 г. по описа на Окръжен съд - Перник, е оставена без разглеждане частна въззивна жалба на С. А. Д. срещу определение №3655 от 18.11.2025 г. по гр. д. №3738/2024 г. на Районен съд – Перник (ПРС), с което се оставя без уважение заявление с рег. № 30214 от 17.11.2025 г. от С. А. Д., с искане съдът да разгледа подадената от С. А. Д. искова молба като заявление по чл. 349, ал.
6ГПК, с предмет удостоверяване на обезсилване по право; да отдели гр. д. № 03738/2024 г. на ПРС от гр. д. № 09293/2015 г. на ПРС и да го разгледа като самостоятелно производство по заявление за установяване на обезсилване по право.
Против това определение е постъпила частна жалба от С. А. Д., в която се поддържа, че то е незаконосъобразно. Изтъква се, че с определение №3655/18.11.2025 г. ПРС отказва разглеждане на заявление по чл. 349, ал. 6 ГПК, отказва отделяне на производството и упражняване на служебните правомощия, с което препятства развитието на самостоятелно производство.
То представлява преграждащо определение, подлежащо на обжалване по чл.
274, ал. 1, т. 1 ГПК. Заявява се, че поради отказа на ПРС да приложи чл. 349, ал. 6 ГПК, изпълнителното производство продължава въз основа на решение, което по силата на закона е обезсилено по право. Налагат се запори и се събират суми по изпълнителен лист, чиято правна основа е отпаднала.
Жалбоподателката търпи текущи имуществени вреди, правната несигурност се задълбочава и се нарушава правото й на ефективна съдебна защита по чл. 6 ЕКПЧ. Моли се обжалваното определение да бъде отменено, като се върне делото на ПРС със задължителни указания да разгледа заявлението по чл. 349, ал. 6 ГПК като самостоятелно производство, да се произнесе по същество, да 1 постанови решение с отделен диспозитив за обезсилване по право и да изнесе имота на публична продан.
Софийският апелативен съд намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Производството по гр. д. № 03738/2024 г. на ПРС е образувано по искова молба от С. А. Д. срещу К. Н. Д. с искане по реда на чл. 349, ал. 6 ГПК да бъде признато като обезсилено по право решение №1012 от 04.12.2017 г., по гр. д.
№ 9293/2015 г. на ПРС, както и решение № 95/2017 г., а недвижим имот с идентификатор ***, находящ се на адрес: гр.***, ул. „***“, бл.*, ет.*, ап.*, да бъде изнесен на публична продан. Постъпилата молба, районният съд е приел за продължение на вече проведено и приключило производство по делба, за което пред ПРС е образувано гр. д. № 9293/2015 г. на ПРС, поради което с определение от 26.07.2024 г. е съединил на основание чл. 213 ГПК, гр. д. № 3738/2024 г. и гр. д. № 9293/2015 г., двете по описа на Районен съд - Перник, в едно общо производство, което да продължи под номера на по-рано образуваното дело, а именно гр. д. № 9293/2015 г. по описа на Районен съд-Перник. Със същото определение, съдът е прекратил производството по гр. д. № 3738/2024 г. по описа на Районен съд Перник. За да постанови това определение, съдът е приел, че в районния съд има висящи две дела, в които участват едни и същи лица, и които безспорно имат връзка помежду си и с оглед липсата на специално процесуално правило и по аргумент от чл. 126, ал. 1 ГПК по-късно образуваното дело следва да бъде прекратено и да бъде съединено към по-рано образуваното за разглеждане на исковете в общо производство, което ще продължи под неговия номер, а именно – гр. д. № 9293/2015 г. по описа на Районен съд Перник.
С процесното в настоящото производство определение районният съд отказва да отдели гр. д. № 3738/2024 г. на ПРС от гр.д. № 9293/2015 г. на ПРС и да го разгледа като самостоятелно производство по заявление за установяване на обезсилване по право по чл. 349, ал. 6 ГПК или да преразгледа постановеното си определение № 2584 от 26.07.2024 г. по реда на чл. 213 ГПК, с което служебно съединява гр. д. № 3738/2024 г. и гр.д. № 9293/2015 г. по описа на ПРС.
Правилно Окръжен съд - Перник е заключил, че в конкретния случай постановеното определение на ПРС не попада в категорията актове, подлежащи на обжалване по процесуалния ред на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Обжалваното определение не е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 1, т.
2 ГПК поради това, че липсва правна норма, предвиждаща изрично неговата обжалваемост. Възможността за обжалването му не може да бъде обоснована и с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същото не преграждат временно или окончателно по-нататъшното разглеждането на правния спор между страните.
2
С обжалваното първоинстанционно определение само е констатирано, че искането на основание чл. 349, ал. 6 ГПК следва да бъде разгледано по гр. д.
№ 9293/2015 г. на ПРС (производството за делба), поради което обосновано е прекратено образуваното отделно гр. д. № 3738/2024 г. и искането на С. А. Д. е препратено за прилагане и произнасяне по гр. д. № 9293/2015 г. на ПРС.
Според въззивния съд в случая се касае за деловоден пропуск, като въобще не е следвало да се образува гр. д. № 3738/2024 г. по описа на Районен съд Перник, а т. н. „искова молба“ от С. А. Д. срещу К. Н. Д. с искане по реда на чл. 349, ал. 6 ГПК е следвало да се изпрати за приложение и произнасяне по гр. д. № 9293/2015 г. на ПРС (производството за делба). При всички положения частна жалба срещу определението на ПРС от 18.11.2025 г. е недопустима и като такава основателно е оставена без разглеждане от Окръжен съд - Перник. Определенията, постановени както по реда на чл. 213 ГПК, така и по реда на чл. 126, ал. 1 ГПК, не подлежат на самостоятелно обжалване, тъй като не преграждат възможността за упражняване на съответните процесуални права на защита. В разглеждания случай става ясно, че по искането на С. А. Д. на основание чл. 349, ал. 6 ГПК ще се поизнесе съдът по гр. д. № 9293/2015 г. по описа на ПРС.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че действително съгласно трайната съдебна практика прогласяването на обезсиленото по право решение съгласно чл. 349, ал. 6 ГПК представлява самостоятелно производство, което се развива след постановяване на възлагателното решение в делбеното производство и има за цел да установи дали са налице предпоставките за настъпване на обезсилването. В рамките на производството по чл. 349, ал. 6 ГПК съдът констатира настъпилото по право обезсилване на възлагателното решение поради неплащане на уравнението в законоустановения срок. Производството по чл. 349, ал. 6 ГПК има собствен предмет, самостоятелна цел и представлява отделна процесуална фаза, различна от основното делбено производство, като то завършва с самостоятелно решение с отделен диспозитив, чрез което се възстановява висящността на делбата във втората й фаза. Съгласно тайната съдебна практика, включително и тази цитираната от жалбоподателката С. А. Д. производството по чл. 349, ал. 6 ГПК се разглежда по делото за делба, а не се образова отделно гражданско дело по искане на основание чл. 349, ал. 6 ГПК.
В тази насока нямаме отказ от страна на районния съд да разгледа искането на основание чл. 349, ал. 6 ГПК, същото следва да бъде разгледано по гр. д. № 9293/2015 г., като забавянето се дължи на процесуалните действия на С. А. Д. по обжалване на поставените актове по гр. д. № 3738/2024 г. по описа на Районен съд – Перник. Това обжалване е лишено от реален правен интерес.
Необяснимо е защо С. А. Д. настоява по искането й на основание чл. 349, ал. 6 ГПК да се образува отделно гражданско дело, при положение, че по същото следва да бъде разгледано по гр. д. № 9293/2015 г. (производството за делба).
Поради изложените доводи настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за 3 правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Предвид изтъкнатите съображения, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 912/04.12.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 764/2025 г. по описа на Окръжен съд - Перник.
Определението подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4