Решение № 785 от 07.04.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 785 гр. Бургас, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20212120108350 по описа за 2021 година

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.410, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от ЗК “Лев Инс“ АД, гр.София, против С. С. М. от гр.Б..

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 5498/2021г. на РС Бургас. По него e била издадена такава за сумата 2 366.04 лв. – главница, в това число – 2 346.04 лв., изплатени от дружеството по Договор за имуществена застраховка ”Каско”, обективиран в Застрахователна полица с № 93001610104884, срок на валидност от 28.12.2016г. до 27.12.2017г. – по щета № 0002-1361-17-450256, на доверен сервиз – “Амарант – 2003” ООД, за отремонтиране на застрахования лек автомобил – марка “Тойота”, модел ”Ленд Крузър”, с рег.№ ***, собственост на С.А.Я., след увреждане при ПТП, станало около 09.20 часа на ***г., в гр.Б., ***, по вина на М., при управление на лек автомо-бил марка “БМВ”, модел ”745 И”, с peг.№ ***, без сключена застраховка “Гражданска отговорност”, и 20 лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2021г. до окончателното плащане; сумата 720.98 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 12.07.2018г. до 12.07.2021г., както и за деловодните разноски – 111.75 лв. Твърди също, че заповедта за изпълнение е била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано да предяви иск за вземането. Предвид това, моли Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на М., че дължи тези суми. Претендира разноски.

М., чрез назначения му особен представител – адвокат З. Б., оспорва исковете и 1 твърденията на ищеца, досежно наличието на вина за настъпване на процесното ПТП, вида и размера на причинените вреди, както и причинно-следствената връзка. Иска от Съда претенциите да се отхвърлят.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

По заявление на ЗК “Лев Инс“ АД е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С. С. М. за исковите суми по ч. гр. дело № 5498/2021г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

Същата е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Горното обуславя наличието на правен интерес у ищцовото дружество от водене на предявените установителни искове.

На ***г., около 09.20 часа, в гр.Б., ***, М., като водач на лек автомобил – марка “БМВ”, модел ”745 И”, с peг.№ ***, при предприета забранена маневра – изпреварване при двойна непрекъсната линия, е изгубил контрола над МПС, навлязъл е в насрещното пътно платно и е допуснал ПТП с паркиран лек автомобил – марка “Тойота”, модел ”Ленд Крузър”, с рег.№ ***, собственост на С.А.Я., при което му е причинил щети: предна лява врата, ляв праг-стъпенка и облицовка ляв праг – за смяна, и преден ляв калобран и средна лява колонка – за ремонт и боядисване. Ответникът не е уведомил органите на МВР за инцидента и е напуснал местопроизшествието. На 10.02.2017г. от служител на ОД на МВР Бургас – Сектор ПП е бил съставен съответен Протокол с № 1631717, подписан без възражения от М., в който са отразени горните обстоятелства, както и това – че за управлявания от последния лек автомобил няма сключена застраховка ”Гражданска отговорност”. Безспорно, този механизмът на ПТП и причинените при него вреди се установяват и от заключението по САТЕ.

От приложената по делото административно-наказателна преписка се установяват категорично – по надлежния ред, допуснатите от страна на М. нарушения на правилата за движение по пътищата: 1. по чл.6, т.1 от ЗДвП – не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка, и допуска ПТП; 2. по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП – не спира и не установява последиците от ПТП, и 3. по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – не носи СУМПС от съответната категория и контролния талон към него, както и на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ – без да е негов собственик, управлява МПС, във връзка с чието притежаване и ползване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ”Гражданска отговорност”. Издадените в тази връзка наказателни постановления № 17-0769-000605 и № 17-0769-000606, двете от 20.03.2017г., на Началник Сектор ”Пътна полиция – Бургас” към ОД на МВР – Бургас не са били обжалвани и са влезли в сила.

Предвид горното следва да се приеме, че деянието на ответника, неговата противоправност, както и причинените щети, са установени по несъмнен начин в хода на настоящото производство.

По делото е представена застрахователна полица с № 93001610104884, видно от 2 която е, че на 27.12.2016г. С.А.Я. е сключил валиден застрахователен договор със ЗК “Лев Инс“ АД, гр.София – за застраховка ”Каско” на МПС за процесния лек автомобил марка “Тойота”, модел ”Ленд Крузър”, рег.№ *** , със срок на покритие 28.12.2016г. – 27.12.2017г.

Следователно, същият е действал към *** г., когато е реализирано ПТП.

По искане на Я. е била образувана преписка по щета № 0002-1361-17-450256. На лекия автомобил е бил извършен оглед. Изготвен е бил опис на щетите. С писмо от 10.02.2017г. ищецът е възложил на “Амарант – 2003” ООД, с което е имал сключен договор за автосервизни услуги, да извърши ремонт на увредения автомобил.

Довереният сервиз е направил калкулация по щетата и е определил стойността на ремонта на 2 370.04 лв. На 13.03.2017г. автомобилът е бил ремонтиран и предаден на собственика му. На същата дата “Амарант – 2003” ООД е издало данъчна фактура на ЗК “Лев Инс“ АД за горната сума, представляваща стойността на сменените части, консумативите и труда. С кредитно известие от 24.03.2017г. от цената е приспадната сумата от 24 лв.

С преводно нареждане от 12.05.2017г. ищцовото дружество е изплатило на доверения сервиз сумата от 2 346.04 лв. по процесната щета.

На 29.09.2017г. до ответника е изпратена регресна покана, получена от него на следващия ден, видно от представената обратна разписка.

От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че уврежданията по процесния лек автомобил съответстват на механизма на настъпване на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с него, а стойността на ремонта им по средни пазарни цени е именно в горния размер.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, която следва да намери приложение в случая, тъй като по делото безспорно се установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП за управлявания от ответника лек автомобил не е имало сключена валидна застраховка ”Гражданска отговорност”, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Правото на застрахователя да ги иска от третото лице, причинило вреди, след плащане на застрахования, е регресно, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото лице – суброгационно.

В хода на производството по иск по чл.410 от КЗ следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на втория в полза на първия, в изпълнение на задълженията му по застрахователния договор. От друга страна, следва да бъдат доказани елементите от фактическия състав на деликта: противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, която се предполага до доказване на противното – съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД. Това е така, тъй като застрахователят встъпва в 3 онези права, които обезщетеният от него пострадал има срещу делинквента. А пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са осъществени елементите от фактическия състав на деликта.

Съдът намира, че в хода на настоящото производство се установиха предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на причинителя на щетата. По безспорен начин се установи, че ответникът е виновен за увреждането на застрахования лек автомобил – марка “Тойота”, модел ”Ленд Крузър”, рег.№ *** , при ПТП , настъпило на ***г. – поради извършена маневра в нарушение на правилата за движение по пътищата, и че в резултат на противоправното си поведение е причинил имуществени вреди в размер на 2 346.04 лв., на собственика му С.А.Я. – стойността, необходима за възстановяването на щетите. Последният е имал валидна застраховка ”Каско” на МПС в ЗК “Лев Инс“ АД, което го е обезщетило за причинените от делинквента вреди, заплащайки цената за ремонта на извършилия го доверен сервиз.

Ето защо и на основание чл.410 от КЗ, ищецът има право да търси връщането на изплатеното обезщетение. Ответникът дължи и сумата 20 лв. – ликвидационни разходи.

При негова доказателствена тежест, М. не е ангажирал доказателства да е заплатил горната сума на ищцовото дружество.

Предвид това, искът за главницата се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Върху същата се дължи законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 02.08.2021г., до окончателното плащане, както и мораторна лихва от датата на поканата 30.09.2017г., в случая претендирана за периода от 12.07.2018г. до 12.07.2021г. – в размер на 720.98 лв.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и в настоящото производства разноски – 123.50 лв. за ДТ, 170 лв. за САТЕ и 446 лв. за възнаграждение за особения представител, и общо 150 лв. – юрисконсултски възнаграждения.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. С. М., с ЕГН: **********, от гр.Б., ***, че същият дължи на ЗК “Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Симеоновско шосе” № 67А, сумата от общо 2 366.04 лв. – главница, в това число – 2 346.04 лв., изплатени от дружеството по Договор за имуществена застраховка ”Каско”, обективиран в Застрахователна полица № 93001610104884, със срок на действие от 28.12.2016г. до 27.12.2017г., по щета № 0002-1361-17-450256, на доверен сервиз – “Амарант – 2003” ООД, за отремонтиране на застрахования лек автомобил марка “Тойота”, модел ”Ленд Крузър”, рег.№ ***, собственост на С.А.Я., след увреждане при ПТП, станало около 09.20 часа на ***г., в гр.Б., ***, по вина на М., при управление на лек 4 автомобил марка “БМВ”, модел ”745 И”, с peг.№ ***, без сключена застраховка “Гражданска отговорност”, и 20 лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2021г. до окончателното плащане, и сумата от 720.98 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 12.07.2018г. до 12.07.2021г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 5498/2021г. на РС Бургас.

ОСЪЖДА С. С. М. да заплати на ЗК “Лев Инс“ АД направените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 739.50 лв., както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 150 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд – в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5