Решение № 957 от 11.12.2024, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. Шумен, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зара Ех. И.а при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Зара Ех. И.а Гражданско дело № 20243630100057 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.229 ЗЕС, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба подадена от “***” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. **** срещу Е. Г. И., ЕГН **********, с адрес: с.**** ,в която твърди, че въз основа на сключен между страните Рамков договор № 505232719/18.01.2018г., ищецът е предоставял на ответника електронни съобщителни услуги, чиито цени са начислявани по партида с № М5906198. Предоставената услуга е двойна пакетна услуга фиксирана телевизия № 201001010163 и фиксиран интернет през мобилна мрежа на мобилен № 0989744831.

По така посочената партида, за периода от 02.11.2020 г. до 21.12.2020 г., ответникът е натрупал и съответно не е заплатил в сроковете, съгласно договора, приложенията към него и Общите условия на „***” ЕАД следните задължения: 45,68 лева - непогасена сума за предоставени услуги. На 17.12.2020 г., поради неплащане в срок на просрочени задължения, рамковият договор № 505232719 е прекратен за услугите по партидата по вина на ответника. В тази връзка и съгласно разпоредбите за отговорност на приложенията за услугите към Договора и Общите условия на „***” ЕАД са начислени неустойки в общ размер на 146,93 лв. Общо, претендираната сума е в общ размер на 192,61 лв.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 415 от ГПК предявява иск за установяване съществуването на парично вземане в размер на 192,61 лв.

От страна на „***“ ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 192,61 лв., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2502/2023 г. на 12-ти състав на РС - Шумен. В хода на заповедното производство, на основание чл. 423 от ГПК, е подадено 1 възражение срещу издадената по делото заповед за изпълнение от Е. Г. И..

Претендираната сума е сбор от следните суми, за които са издадени следните първични счетоводни документи: Фактура 420475558/02.11.2020 за 27,97 лева и фактура №422028089/01.12.2020 за 17,71 лв. или общо 45,68 лв.

Уточнено е, че фактура № 422028089 /01.12.2020 г. е издадена за сумата от 27,97 лв., но по нея е извършено кредитиране в размер на 10,26 лв. и остатъкът е 17,71 лв.

Претендира се и сума от 146,93 лв. - начислени неустойки. Сумата, от своя страна, е сбор от следните суми, за които са издадени следните първични счетоводни документи: по фактура №554659510/17.12.2020г. – 21 лева, неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС, поради предсрочно прекратяване на фиксирана услуга през мобилна мрежа на № 0989744831,по фактура №554659513/17.12.2020г. – 14,97 лева, неустойка в размер на три стандартни месечни такси, поради предсрочно прекратяване на допълнителна екстра към основната услуга- фиксирана услуга телевизия № 201001010163, фактура №554659515/17.12.2020г.-48,96 лева, неустойка в размер на три месечни стандартни такси без ДДС, поради прекратяване на фиксирана услуга телевизия 201001010163, фактура №554659516/17.12.2020г.

– 62 лева, неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги за фиксирана услуга телевизия 201001010163.

Неустойките са начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор № 505232719 за услугата по партида № М5906198, по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислена съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договора.

Върху претендираната в размер на 192,61 лв. е начислена и мораторна лихва в общ размер на 55,89 лв., която е формирана, както следва: 13,36 лв. мораторна лихва върху сумата от 45,68 лв., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги. Лихвата е начислена за периода от 28.11.2020 г. до 26.10.2023 г.; 42,53 лв. - мораторна лихва върху сумата от 146,93 лв., претендирана като неустойки. Лихвата е начислена за периода от 18.12.2020 г. до 26.10.2023 г.

С оглед посоченото, моли да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца описаните подробно суми, ведно със законната лихва от датата на образуване на ч. гр. д. № 2502/2023 г. на 12-ти състав на РС - Шумен до окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2502/2023 г. на РС - Шумен.

Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК и в хода на делото ответникът оспорва исковете. Релевира възражение за погасяването по давност на претендираните вземания. Извън горното твърди, че сключените между него и ищеца договори са прекратени лятото на 2020г., поради което претенциите за заплащане на такси след този период са неоснователни. Заявява възражения срещу качеството на предоставяните услуги.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

2

По подадено Заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.

№2502/2023г. по описа на ШРС, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1123/16.11.2024г., с която е разпоредено на длъжника Е. Г. И., да заплати на заявителя “***” ЕАД, ЕИК *****, сума в размер 192.61 лв. -главница за неизпълнение на договорни задължения за електронни съобщителни услуги, предоставени със системен партиден номер М5906198, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер 505232719, за периода от 02.11.2020 г. до 21.12.2020 г., от които: 45.68 лв. неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, 146.93 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор по вина на абоната, сумата 55.89 лв. - мораторна лихва върху сумата от 192.61 лв., от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до 15.11.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 192.61 лв. от 15.11.2023г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 75.00 лв. - разноски по делото, от които 25.00 лв. - внесена държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Поради подадено възражение по чл.414 от ГПК от длъжника, на заявителя е указано, в едномесечен срок от съобщаването си да предяви иск относно вземането си, което той е сторил с предявяване на настоящата искова молба.

Основателността на претенцията по исковете с правно основание чл.

422, ал. 1. вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по общо правило е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване от ищеца: че с ответника са се намирали във валидни облигационни правоотношения, по процесния договор за мобилни услуги, по силата на които ищецът има качеството на доставчик на мобилни услуги, а ответникът-на потребител на мобилни услуги; реално предоставяне от ищеца на ответника на мобилни услуги за посочения в исковата молба период; настъпването на падежа на задължението на потребителя на мобилни услуги, касаещо заплащането на цената за ползване на мобилните услуги; едностранно прекратяване на договора от ищеца поради неплащане на дължимите суми от страна на ответника; размера на задължението.

От приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказано, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на Рамков договор № 505232719/18.01.2018г., с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги.

Ищецът твърди, че този договор е прекратен от него, считано от 17.12.2024г., т.к. потребителя не е изпълнявал задължението да заплаща дължимите суми.

Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че не е престирал претендираните парични суми, но твърди, че не дължи плащането им, защото ищецът не е изпълнил основното си задължение по договора- да предостави съответните услуги. Поради тази причини заявява, че всъщност договорът е прекратен много по-рано от датата посочена от ищеца, а именно през август 2020г. Заявява, че не е имал „покритие“, поради което не е можел да ползва електронни съобщителни услуги, какъвто е предметът на договора, ето защо за него е възникнало право да прекрати договора едностранно.

По делото е допусната и назначена СТЕ, от чието заключение, съдът намира за доказано, че ищецът е предоставял договорената услуга. Според ВЛ 3 при проверка в ищцовото дружество, до дата 31.07.2020г. са налице данни за потребление на интернет от ответника. След тази дата липсва потребление до датата на която ищецът твърди, че е прекратил договора – 17.12.2020г. няма данни за потребление, но както правилно е посочило ВЛ, това обстоятелство не означава еднозначно, че услугата не е предоставяна, възможно е потребителят да не я е използвал. При това положение съдът приема, че за ответника не е възникнало право едностранно да прекрати договора. Ето защо претенцията на ищеца за заплащане на месечните такси за претендирания период 28.09.2020г. до 27.11.2020г. се явява основателна.

Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на вземането по давност. Действително, съгласно съдебната практика, вземането на мобилния оператор е периодично и като такова се погасява по давност след изтичане на три години- арг.чл.111, б.“в“ от ЗЗД. В случая най-рано от процесните фактури е издадена № 420475558 от 02.11.2020г., от която дата започва да тече 15 дневен срок за заплащането на съответната сума. Именно след изтичане на този срок или на 17.11.2020г. настъпва изискуемостта на вземането, съответно започва да тече погасителната давност и изтича на 18.11.2023г.. С подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, извършено от кредитора на 15.11.2023г. т.е. преди изтичане на давностния срок е прекъснато течението му, поради което възражението е неоснователно.

Неоснователно е и възражението на ответника, че процесния договор е прекратен много по-рано от посочената в исковата молба дата. Твърденията на ищеца се основават на Писмо изходящо от ищеца (стр.63 от делото), в което мобилният оператор заявява, че договорите за SIM – карти с номера ***, ********** и *** са прекратени на 05.08.2020г. поради пренос към друг мобилен оператор. Процесният договор не е сключен за електронни съобщителни услуги за посочените SIM карти, а пакетна услуга фиксирана телевизия и фиксиран интернет през №0989744831, от което е видно, че не е налице съвпадение между прекратените договори и процесния.

Ищецът претендира и сума в размер на 13,36 лева- обезщетение за забава върху вземането за месечни такси за периода 28.11.2020г. до 26.10.2023г., което с оглед акцесорния характер се явява основателно.

По изложените по-горе съображения, неоснователно се явява възражението за изтекла погасителна давност по отношение и на това вземане.

Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 146,93 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения.

Според твърденията на ищеца, договорът е бил прекратен от оператора считано от 17.12.2020г. поради неизпълнение на задълженията на абоната за плащане на използваните мобилни услуги на основание чл. 54. 12 от ОУ. От съдържанието по представения по делото договор за мобилни услуги, приложенията към същия и приложимите ОУ се установява, че всяка от страните по облигационното правоотношение има право едностранно да 4 прекрати договора, когато другата не изпълнява своите задължения.

Предвидено е, че ако договора се прекрати от доставчика на мобилните услуги по вина на абоната/потребителя, последният е длъжен да заплати неустойка, съдържаща оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора и стойността на отстъпките от цената, дължима за предоставените по договора услуги. Подобна уговорка в полза на абоната/потребител ако договора се прекрати по вина на доставчика на мобилните услуги не е предвидена. В този смисъл уговорената неустойка създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на абоната на мобилната услуга, поради което клаузата е нищожна. Тъй като е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори само на няколко неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилния оператор по прекратен договор цели да получи имуществена облага от другата страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя ползването на услугата по договора т. е. клаузите за неустойка излизат извън присъщите си функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая в противоречие на добрите нрави с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения и това от своя страна противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. В случая е без правно значение постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договора изобщо не е породил правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесния договор.