Присъда № 37 от 08.07.2026, Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НЧХД № 2610 по описа за 2025г. на ШРС.

На 11.12.2025г. в Районен съд Шумен е депозирана частна тъжба от О. В. К. от с.

Венец, обл. Шумен срещу Ф. Е. М. от гр. Шумен, във връзка с извършено престъпление от частен характер наказуемо по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, предл.2 НК във вр. с чл.147, ал.1 от НК във връзка с чл.26, ал.1 от НК, по която е образувано настоящото наказателно производство от частен характер. В частната тъжба се излага, че на 16.06.2025г. и на 20.06.2025г. в с.

Венец, обл. Шумен, в условията на продължавано престъпление Ф. Е. М. е нанесла клевета на О. В. К., като го е нарекла „К., „М.“, че е използвал спрямо нея „изключително избухлив и агресивен тон“, че я е изгонил от учителската стая по най-арогантен начин, че е искал да я удари, че е викал на висок тон „напусни стаята, махай се“, че е уронил престижа и достойнството й пред колектива, че целта му била тя да напусне училището, че е принудил с подобни „методи“ бивши колеги да прекратят дългогодишната си практика в училището, като клеветата е нанесена публично и е била разпространена по интернет.

С разпореждане от 15.12.2025г. Ф. Е. М. е предадена на съд за възведеното й обвинение.

В правнорелевантния момент, с частната тъжба е предявен и граждански иск срещу подсъдимата в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, който в хода на първото съдебно заседание бе уточнен на 2 556,45 евро, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието 16.06.2025г., до окончателното изплащане, който съдът прие за съвместно разглеждане в наказателното производство.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа възведеното обвинение, както и гражданския иск и предлага на съда да признае подсъдимата за виновна и да й бъде наложено справедливо наказание. В пледоарията си повереникът излага подробни доводи за доказана фактическа обстановка, описана в тъжбата, както и за виновността на подсъдимата, обсъждайки събраните по делото, доказателства. Подсъдимата е съзнавала позорния характер на изнесеното от нея, както и обстоятелството, че могат да уронят честта и достойнството му и да създадат грешна представа за него у трети лица и пряко е целяла именно този резултат. След като подсъдимата е адресирала жалбата до определени органи и институции, се е съгласила с всички възможни последствия и е целяла това. Излага доводи, че правото на свободното изразяване на мнение не е абсолютно.

Независимо, че това право е гарантирано, но до степен, която да не накърнява правата и достойнството на други лица. Моли съда да бъде уважен изцяло и гражданския иск в пълния му размер, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Подсъдимата Ф. Е. М. в хода на съдебното следствие дава обяснения. Категорично отрича да е говорила с Д. на пешеходна пътека, като обяснява, че дори не е пресичала към магазина, а се е качила директно в автобуса. Не оспорва обстоятелството, че е депозирала жалбата. Излага, че между нея и директора на училището – г-жа К.а и нейният съпруг О. К., учител в училището, възникнал конфликт при провеждане на синдикално събрание, във връзка с обявен конкурс за директор на училището. Била обвинена от директорката, че правила запис с телефона си и казала: „Колеги ето това е човекът, който изнася информация от училище. Това е къртицата.“ Отношението на тъжителя О. К. към нея било крайно негативно, въпреки, че тя оставила телефона на масата за да проверят, че не е снимала. В последната си дума смята, че е невинна. Защитникът на подсъдимата моли съда на основание чл.304 от НПК да я оправдае, тъй като деянието посочено в тъжбата не съставлява престъпление. Излага подробни доводи, че подсъдимата не е осъществила деянието, за което е обвинена, обсъждайки събраните по делото, доказателства. Счита, че инкриминираните изрази не съставляват позорни обстоятелства, а оценъчни съждения, които имат субективен характер. Намира, че състава на престъплението не е осъществен и от субективна страна, тъй като подсъдимата депозирайки жалбата не е целяла да урони престижа и достойнството на тъжителя, а е реализирала е правото си на свободно изразяване на мнение. Доколкото жалбата е била адресирана до министъра на образованието и науката, подс. Ф. М. е упражнила правото си на жалба като е сигнализирала за нередности на 1 работното си място. Решението за прочитане на жалбата на заседанието на Общинският съвет – с. Венец не е нейно, поради което не счита, че подсъдимата следва да носи отговорност за публичното разгласяване на изложените в жалбата, твърдения. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Тъжителят О. В. К. работи като учител в СУ „Н.Й. Вапцаров“ с. Венец, както и осъществява представителство на гражданите в качеството му на общински съветник към Общински съвет в с. Венец.

Подсъдимата Ф. Е. М. също работела в СУ „Н.Й. Вапцаров“ с. Венец като старши ресурсен учител. На 14.04.2025г. в с. Венец била проведена среща на учителите от СУ „Н.Й.

Вапцаров“– с. Венец с народни представители, един от който бил Н.Д. на която среща присъствала и подсъдимата. За участие в срещата, учителите били поканени от свидетеля Д.

Д. – зам. директор на училището. Няколко дни след това бил пуснат сигнал относно проведената среща, по който започнали проверки. Подс. Ф. Е. била непряко обвинена, че тя е подала сигнала и започнали проблемите й с ръководството на училището. Била спрягана като „къртица в училището“ и „некадърен учител“. На 02.05.2025г., поради влошеното й здравословно състояние, подсъдимата ползвала един ден платен отпуск. На 04.05.2025г. обаче отново започнала да вдига и да сваля рязко кръвното налягане, поради което около 21,00 часа писала на г-жа К.а за да поиска още един ден отпуск. Г-жа К.а й изпратила „палец“, което подс. М. възприела като разрешение от нейна страна. На 05.05.2025г. подсъдимата не отишла на работа, а посетила личния си лекар, който сменил лекарствата й.

Сутринта на 05.05.2025г. подсъдимата казала и на свид. Д., че ще отсъства и, че е уведомила директорката, но той заявил, че в момента той изпълнявал длъжността директор и следва от него да иска разрешение. На 07.05.2025г. депозирала молба за ползване на един ден отпуск – касаещ деня 05.05.2025г. С искане вх.№ УД-541/05.06.2025г. директорът поискал писмени обяснения от подсъдимата за неявяването й на работа на 05.05.2025г. На 09.06.2025г. подс.

М. депозирала писмено обяснение, че на 04.05.2025г. кореспондирала писмено по телефона с директора във връзка с искане на един ден отпуск по здравословни причини. На 16.06.2025г. било проведено съвместно синдикално събрание на КТ „Подкрепа“ и КНСБ, във връзка с обявен конкурс за длъжността директор на СУ „Н.Й. Вапцаров“ с.Венец, на което било взето решение да се изготви становище в подкрепа на С. К.а, което учителите били поканени да подпишат. Към края на събранието С. К.а влязла в учителската стая и обвинила подсъдимата, че снима с телефона си. Подсъдимата казала, пред всички в учителската стая, че не е снимала, дори оставила телефона си на масата пред свид. Д. Д.. Свидетелят Д. Д. се притеснил, че може би го записват и млъкнал. В това време колегите му пък се развълнували и станало доста шумно, а тъжителят О. В. К. казал на подсъдимата да напусне учителската стая. Подсъдимата си взела телефона от масата и излязла, като напуснала дори и сградата на училището. След събранието, свид. Д., към 14,00 часа поискал от директорката разрешение да отиде до близкия магазин да си вземе нещо за хапване, тъй като следобяда имал редовни часове. След като намерил кой да наглежда децата, тръгнал към магазина. Докато вървял по пешеходната пътека към магазина, свид. Д. чул стъпки зад гърба си и видял подс. Ф. М. да се опитва да го догони. След като стъпил на отсрещния тротоар, почти до входа на магазина, подсъдимата го настигнала и му била казала: „До кога ще слугуваш на тези К.?“ Свидетелят Д. попитал подс. М.: „Какво значи туй, какво искаш да ми кажеш?“ и тя му била казала „тозʼ М. О.“, но понеже бързал да си купи закуска, изобщо не му се занимавало с нея и влязъл в магазина. Точно пред магазина и точно в това време се намирали и свидетелите С. М. К. – брат на С. К.а и К.Р.М. които чули, че подсъдимата била казала на свид. Д.: „Ти защо обслужваш семейство К.?“, а на въпроса на свид. Д. „За кой става въпрос?“, тя му била отговорила: „За М.а О.“.

На 18.06.2025г. в Общинският съвет – с. Венец свидетелката С. М. Ю. занесла и входирала жалба от подсъдимата, адресирана до министъра на образованието и науката, с копие до началника на РУО гр. Шумен и предС.еля на Общински съвет с. Венец, в която били изложени обстоятелства свързани с проведената среща с Н.Д. събитията свързани с неявяването й на работа на 05.05.2025г. и проведеното синдикално събрание. В жалбата си 2 подсъдимата посочила, че била поканена от свид. Д. да участва в срещата с Д. на която покана се отзовала тъй като знаела, че действията на свид. Д. са продиктувани от г-жа К.а и ако не отидела ще има неприятности на работното си място. Във връзка с проведеното синдикално събрание посочва в жалбата, че била нападната словесно на висок тон от г-жа К.а с обвинението, че правила снимки и записи с телефона си. С изключително избухлив и агресивен тон се включил и О. К.. В заключение посочва в жалбата - „Дълбоко съм разтревожена и обидена от поведението и отношението спрямо мен от изпълняващата длъжността директор госпожа К.а и колегите О. К. и Д. Д.. Считам, че с действията си горепосочените лица уронват престижа и достойнството ми пред колектива. Тяхната цел е да напусна училището, както принудиха с подобни „методи“ бивши колеги да прекратят дългогодишната си практика в училището“. В края на жалбата, подсъдимата моли да бъде извършена проверка по изложеното от нея Жалбата била занесена и входирана в Общински съвет с. Венец от свид. С. Ю. – общински съветник. На 20.06.2025г. било проведено заседание на Общинския съвет – с.Венец, като след изчерпване на точките от дневния ред, предС.елят на Общинския съвет информирал присъстващите за постъпилата на 18.06.2025г., жалба от подсъдимата. Била предоставена думата на предС.елят на Комисия по образование, който запознал присъстващите със съдържанието на жалбата като я прочел изцяло. Със Заповед № 742/23.06.2025г. на директора на СУ „Н.Й. Вапцаров“ – с. Венец - С. К.а, на подсъдимата било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за неизпълнение на служебните задължения и нарушения на трудовата дисциплина, поради неявяване на работното място на 05.05.2025г., подадена молба за ползване на отпуск със задна дата и непредставяне на медицински документ, удостоверяващ твърденията й за здравословни проблеми. Със Заповед № 756/26.06.2025г. на директора на СУ „Н.Й. Вапцаров“ – с.Венец на подсъдимата Ф. М. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за неизпълнение на служебните задължения и нарушения на трудовата дисциплина, подробно изложени в заповедта. Едно от визираните в заповедта, нарушения се изразява в уронване на авторитета на учители и служители, и погазване на конституционните им права с това, че ги е снимала на 16.06.2025г. без тяхно знание и съгласие по време на синдикално събрание в учителската стая.

Във връзка с депозираната жалба, от страна на РУО – Шумен била извършена проверка на дейността на директора на СУ „Н.Й. Вапцаров“ – с. Венец – С. К.а за установяване на фактите и обстоятелствата от компетентността РУО Шумен посочени в сигнала. Според изготвения доклад, след проверката твърденията на жалбоподателката не се потвърждавали.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на обясненията на подсъдимата Ф. Е. М., на част от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и вещественото доказателство – диск със запис от заседанието на Общинския съвет с. Венец, обл. Шумен.