Решение № 2058 от 13.03.2024, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 1238/2023
- Вид
- Решение № 2058
- Подписан
- 13.03.2024
- В сила
- 13.03.2024
- Състав
- Ваня Бянова- Нейкова
Цитирани разпоредби
- чл.15, ал.1, т.8 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.198 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.198, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.198, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 198, ал. 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 74, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
РЕШЕНИЕ
№ 2058
Бургас, 13.03.2024 г.
В И. Н. Н.
Административният съд - Бургас - XXIX- ти състав, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
Съдия:
В. Б.- НЕЙКОВА при секретаря В. Т. като разгледа докладваното от съдия В. Б.-Н. административно дело № 1238 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.198, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража(ЗИНЗС), образувано е по жалба вх.№7159/07.07.23г. в Административен съд Бургас от И. Н. Р., изтърпяващ наказание в Затвора Бургас, І ЗПС, І група, срещу Заповед БС№47 от 21.06.2023г. на Началника на Затвор Бургас.
С обжалваната заповед е продължен специалният режим за изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода И. Н. Р. [ЕГН] за срок от още една година, разпоредено е наказанието да се изтърпява при специален режим в постоянно заключени помещения в зона с повишена сигурност.С жалбата се иска заповедта да бъде прогласена за нищожна, алтернативно – да бъде отменена по съображения за материална и процесуална незаконосъобразност.
Жалбоподателят посочва, че заповедта е основана на невярна фактология и на информация, която е неотносима. Позовава се на Решение №1298/28.01.2020г. по адм.д.№6257/2019г. на ВАС като твърди, че към датата на издаване на Протокол №7/14.12.2016г. на Комисията по изпълнение на наказанията, с който режимът на изтърпяване на наказанието е изменен от „строг“ на „специален“, лишените от свобода не са разполагали със средства за защита срещу този акт, поради което е нищожен акт, в тази връзка нищожна е и обжалваната заповед за продължаване на специалния режим на изтърпяване наказанието. Оспорва и легитимността на началника на затвора да издаде заповедта, като счита, че не е редовно овластен от министъра на правосъдието.
В проведеното по делото открито с.з. жалбоподателят И. Н. Р. се явява лично и се представлява от адв. Н. Б.-А. от АК – Бургас. Поддържа се становище, че не са налице основания да бъде продължен „специалният режим“ на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от жалбоподателя Рибов. Заповедта, докладните и становищата са бланкетни, голословни, немотивирани и не отразяват действителното фактическо положение по отношение на атестираното лице Рибов. В тежест на доказване на административния орган е, че цялостната оценка на поведението на осъденото лице през процесния период е лоша и представлява заплаха за останалите лишени от свобода, както и за затворническата администрация, която пък от своя страна нарушава основни човешки права на лишения от свобода Рибов.Заповедта като незаконосъобразна и немотивирана следва да бъде изцяло отменена и делото да бъде върнато на Началника на Затвора за ново произнасяне като му бъдат дадени конкретни указания как точно следва да бъде извършена преценката за атестираното осъдено лице, на базата на какви лични наблюдения, които следва да бъдат вписани, както в становищата, така и в докладите и да бъде издадена съответната заповед.
Жалбоподателят Рибов счита, че изложените обстоятелства в заповедта не са обективни, изведеното за проблем с мисленето и агресивно поведение – не е недоказано. Заявява, че с отмяната на заповедта цели подобряване и олекотяване на режима с цел да може да търси работа, да участва в курсове, в мероприятия, за да се поддържа както психическото, така и физическото му здраве. Счита, че работата не е само процес, който се търси в затвора от гледна точка на поправянето, а е процес за самоутвърждаване и издържане, което е изключително значимо за всеки нормален човек.
Ответната страна - Началника на Затвор Бургас се представлява от ст. юрисконсулт С., която моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна. Застъпва становище, че заповедта на Началника на Затвора, с която се продължава специалния режим по отношение на жалбоподателя, е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, в законната писмена форма. Същата е подробно мотивирана с детайлно изложена относима за произнасянето фактическа обстановка. В изпълнение на разпоредбата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, административния акт е издаден след представяне и оценка на съпътстващите становища на заместник-началник „Режим на охранителна дейност“, началник сектор „СДВР“ и на психолога. Заповедта се основава на детайли, анализ на обстоятелствата, които имат отношение, а това е именно дисциплинарната история на жалбоподателя в проследявания период, анализ на показателя риск от рецидив, който е основен показател за резултатите от корекционно възпитателната работа и напредъка по изпълнение и целите на наказанието. Актуалното цифрово изражение на този показател е 58 точки. В заповедта са посочени и зоните, отчетени като проблемни, а именно отношението към правонарушението, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене, като е извършен анализ на състоянието на всяка една от посочените зони, попадащи в обхвата на показателя риск от рецидив. Моли да бъде потвърдена като законосъобразна оспорената пред съда заповед, в случай, че има произнасяне на съда в тази посока да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Предмет на съдебен контрол е Заповед БС№47 от 21.06.2023г. на Началника на Затвор Бургас, с която е продължен специалният режим за изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода И. Н. Р. [ЕГН] за срок от още една година, разпоредено е наказанието да се изтърпява при специален режим в постоянно заключени помещения в зона с повишена сигурност.Заповедта е съобщена на лишения от свобода на 28.06.2023г.Жалба срещу нея от И. Н. Р. е регистрирана в Административен съд Бургас с вх.№7159/07.07.2023г.Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната от издадената заповед и в рамките на 14-дневния срок за оспорване пред съд, предвиден в разпоредбата на чл.198, ал.4 вр. с ал.2 от ЗИНЗС.
По съществото на спора съдът взе предвид следното:
Не се констатира твърдяната от жалбоподателя нищожност на заповедта, поради липса на компетентност на издателя й в трите и форми - материална, териториална и времева.
Заповед БС№47 от 21.06.2023г. е издадена от името на Началника на Затвор Бургас и подписана персонално от старши комисар Я. Ж., който със Заповед №ЧР-05-155/22.08.2022г. на министъра на правосъдието е преназначен от длъжност „Н. на сектор І-ва категория в затворническо общежитие Дебелт І-ва категория към затвора в [населено място] І-ва категория, на длъжност „Н. на затвор І-ва категория“ в същия затвор.С оглед на това, обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице, с възложени функции по чл.15, ал.1, т.8 от ЗИНЗС от органа по назначаване – министъра на правосъдието, при упражнено законово предвидено правомощие по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС.
По делото не е спорно, че след решение по КНД№618/2006г. на ВКС, влязло в сила на 16.01.2008г. И. Н. Р. търпи наложеното му наказание в затвора [населено място].В този смисъл заповедта е издадена от териториално компетентен орган по изпълнение на наказанието – началника на затвор Бургас.
Както се сочи в обстоятелствената част на заповедта, с решение на Комисията по изпълнение на наказанията към затвора [населено място] от 11.04.2013г. режимът на изтърпяване на наказанието е изменен от „специален“ на „строг“(Протокол от 11.04.2013г.). С последващо решение на Комисията по изпълнение на наказанията към затвора [населено място] от 14.12.2016г. режимът е заменен в по-тежък в рамките на първоначално определения от съда на лишения от свобода от „строг“ на „специален“(Протокол №7 от 14.12.2016г.).Възражението на жалбоподателя, че въз основа на решението на Комисията по изпълнение на наказанията към затвора [населено място] от 14.12.2016г. не може да бъде продължен специалният режим на изтърпяване на наказанието му съдът счита за неоснователно – решението е взето при действието на разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС преди отмяната, извършена с „Държавен вестник“ брой 13/2017 г., в този смисъл на валидно правно основание, което овластява комисията да замени режима на изтърпяване на наказанието на лишения от свобода в рамките на първоначално определения от съда. С измененията на ЗИНЗС с „Държавен вестник“ брой 13/2017 г. при наличието на вече действащ акт за изтърпяване на наказанието при специален режим началникът на затвора процедира по реда на чл.198 от ЗИНЗС като се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим и именно това е сторено с процесната заповед при наличието на предходни заповеди, издадени по същия ред, последната от 23.06.2022г..
Съгласно чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, след изтърпяване на една година от наказанието началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. Процесната заповед е произнесена в едногодишен срок от последната издадена Заповед БС№97/23.06.2022г. за продължаване на режима, при спазване на срока, предвиден в чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС - не по-късно от една година от предходното произнасяне, поради което не се констатира и липса на времева компетентност.
По отношение на формата на акта - заповедта е издадена в писмена форма, съдържа фактически и правни основания и ясна разпоредителната част, че лишеният от свобода следва да продължи да изтърпява наказанието при специален режим.
От фактическа страна заповедта е основана чрез препращане към становища от началника на сектор „Социална дейност и възпитателна работа“, от заместник-началника по режимна и надзорно-охранителната дейност и от инспектор-психолог. В тази връзка съдът констатира непълнота на мотивите, като в обстоятелствената си част заповедта изцяло преповтаря становището на началника на сектор „Социална дейност и възпитателна работа“, но липсва обсъждане на останалите две становища. В допълнение съдът констатира, че становищата от заместник-началника по режимна и надзорно-охранителната дейност и от инспектор-психолог не съдържат мнение за това дали е обосновано специалният режим на изтърпяване на наказанието да бъде продължен.
При разпита си в качеството на свидетел главен инспектор Ж. М. И. – заместник началник по режимна и надзорно-охранителна дейност дава отговор, че е дал становище само за това, че е налице изискуемия срок за издаване на заповед, статистиката за изпълнение на наказанието е на база документацията, която обработва режимната и деловодната служба, становище за това какво е било поведението на лишения от свобода и дали да бъде променен режима на изтърпяване на наказанието е дадено от „Социалното направление“
При разпита си в качеството на свидетел инспектор-психолога Ж. Г. Я. също дава показания, че не е изказала становище режимът да бъде продължен, а че корекционна работа с лишения от свобода И. Н. Р. трябва да продължи в посока на изграждане на доверителен контакт с него, за да се намалят психологическите защити, които той налага при комуникацията си с инспектор „Социални дейности“. Възможностите за корекционна работа посочва като инвидуални консултации и разговори с участие на инспектор „Социални дейности“ и инспектор „Психолог“, мероприятия на външни организации, които идват в затвора и посещават лишените от свобода, полагане на труд, участие в колективни мероприятия, участия в клубна дейсност, която се развива на територията на затвора. Не е давала мнение, че лишеният от свобода не се поправя, защото не е специалист по изготвяне на оценката на риска. Като способ, чрез който се преодоляват психологическите защити на лишените от свобода, посочва психотерапия, но такава не се извършва на територията на затвора, извършват се психологически консултации.При срещите с Рибов той е казвал, че няма доверие на инспектор Л., смятал, че не му придвижват кореспонденцията, че някой я укрива, че някои от надзирателите имат тенденциозно отношение към него. Не е казвала, че лишеният от свобода има проблем с мисленето, както и че има дефицити в мисленето.
Разпечатката съдържа 25 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14c62cbb-2ad0-49e6-90b8-777ed96a0ae2