Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 196 от 18.03.2022, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 2166/2021
Вид
Решение № 196
Подписан
18.03.2022
В сила
07.06.2022
Състав
Елисавета Георгиева Деянчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Кюстендил, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Боянка Д. Янкова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело № 20211520102166 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, представляванo от Александър Александров – изпълнителен директор, чрез процесуален представител И. М., против СЛ. АТ. Ч., ЕГН:

**********.

В исковата молба се сочи, че ищцовото дружество, в качеството си на заявител, депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано заповедно производство, същото изпратено по подсъдност на Районен съд Кюстендил. Последният уважил подаденото заявление, като била издадена заповед за сумата о т 174,52 лв., от която: 124,93 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2017г. до 04.202020., ведно със законната лихва от 21.04.2021 г. до изплащане на вземането; 18,91 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 01.04.2021г.., както и суми за дялово разпределение – 25,57 лв. главница за периода м. 03.2018г. до м. 04.2020., ведно със законната лихва от 21.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането и 5,11 лв. – лихва за периода от 01.05.2018г. до 01.04.2021г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение не влязла в сила, поради което на осн. чл. 415 от ГПК и след указанията на заповедния съд, ищецът предявил иск за установяване съществуването на вземането си.

Твърди се, че ответникът, в качеството си на ползвател на топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр. С., п.к. 1632, общ. О. к., бл. **, вх. *, ет.*, ап. **, бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ като съгласно действащото законодателство бил длъжен да монтира средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за ТЕ при условията и по реда определени 1 в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, изготвени от последното и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Общите условия влизали в сила след едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневници и имали силата на договор между предприятието и клиентите, без да е необходимо изричното им приемане от последните. Действащите за процесния имот Общи условия, а именно: ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, обвързвали ответника в настоящото производство. В съответстие с ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверявало публикуването на интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се осигурявал и интернет достъп на клиентите до индивидуалните им партиди чрез официалната уеб -страница на дружеството.

Ответницата, видно от приложено към делото извлечение от сметки за аб. № 29887, използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, като не е погасявала задълженията си.

Собствениците в СЕС, сред които и ответната страна, били сключили с ищцовото дружество договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Така, за ползването на доставената енергия, съгласно изискванията на действащото законодателство, били издадени изравнителни сметки, от които било видно, че сумите за процесния имот са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Предвид изложеното се поддържа искане да бъде установено в отношенията между страните, че СЛ. АТ. Ч., ЕГН: **********, с адрес гр. С., п.к. 1632, общ. О. к., бл. **, вх. *, ет.*, ап. **, дължи и следва да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, сума за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., п.к. 1632, общ. О. к., бл. **, вх. *, ет.*, ап. **, а именно: 174,52 лв., от която: 124,93 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.

05.2017г. до 04.202020., ведно със законната лихва от 21.04.2021 г. до изплащане на вземането; 18,91 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 01.04.2021г.., както и суми за дялово разпределение – 25,57 лв. главница за периода м. 03.2018г. до м. 04.2020., ведно със законната лихва от 21.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането и 5,11 лв. – лихва за периода от 01.05.2018г. до 01.04.2021г.

Претендират се сторените в настоящото производство, а и заповедното такова, разноски.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответника.

При частично уважаване на исковата претенция се прави искане за компенсиране на разноските до размера на по-малкото задължение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна не е депозирала писмен отговор.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща процесуален представител като изрично е заявило съгласие делото да се гледа в негово отсъствие, а ответната страна редовно призована при усл. на чл. 41, ал.2 от ГПК, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 12 и чл.

235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че имот, находящ се на адрес: гр. С., общ. О. к., бл. **, вх. *, ет.*, 2 ап. **, е топлоснабден.

Не е спорно също, че ищцовото дружество е надлежен топлинен оператор за този обект.

С Договор от 11.05.2012 г., сключен с Етажната собственост на адрес гр. С., общ. О. к. *, бл. **, вх. * (Д), ищцовото дружество приело да извършва услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ срещу заплащане от страна на възложителя.

Решението за сключването на договора е обективирано в приложения на л. 29 Протокол № 18 от 26.09.2011 г. на собствениците на горепосочения адрес, ведно със списък, представляващ Приложение № 1 към протокола с положени в същия подписи на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост, сред които не фигурира подписа на ответницата в настоящото.

Приобщени са копия от счетоводни документи: съобщения към фактура и издадени кредитни известия за процесния период за прогнозно начислена топлинна енергия, а и публикувани Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София – л. 31 и 32 от делото.

Видно от представеното заверено копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот – л. 15 от делото, е че на 13.10.1992 г. ответницата в настоящото придобила в собственост от своята сестра (спр. заверено копие на Удостоверение за наследници, приложено на л. 19 от делото), топлоснабдения недвижим имот, находящ се на адрес гр. С., ж.к. О.к. – 2, бл. **г-ж, вх. *, ет.*, ап. **, идентичен на посочения в исковата молба такъв, за което свидетелстват представените на л. 20 и 21 от делото писмени доказателства.

Представено по делото е и заверено копие на молба-декларация от ответната страна за откриване на партида за топлоснабдения имот.

Приложено е ч.гр.д. № 1176/2020 г. на КРС, образувано след изпращането му по подсъдност от Районен съд – София, по искане на заявителя и настоящ ищец, по което е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 131/2021 г. против длъжника и настоящ ответник, за сумите: 124,93 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2017г. до 04.202020., ведно със законната лихва от 21.04.2021 г. до изплащане на вземането; 18,91 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 01.04.2021г.., както и суми за дялово разпределение – 25,57 лв. главница за периода м. 03.2018г. до м. 04.2020., ведно със законната лихва от 21.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането и 5,11 лв. – лихва за периода от 01.05.2018г. до 01.04.2021г., както и разноски – 25.00 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на ответника при усл. на чл. 47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. Ето защо на ищеца са изпратени указания по см. на чл. 415 от ГПК, който в срока по закон е предявил иска си по реда на чл. 422 от ГПК.

Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат подробно.

При установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на вземането по издадената в предходно заповедно производство заповед за изпълнение.

По допустимостта:

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл. 417 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от 3

ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и вземането, относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В случая исковете са допустими, т.к. са заявени в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена при усл. на чл. 47, ал.5 от ГПК. Разпоредена е процедура по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, като именно в законоустановения срок заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове. По изложените съображения претенцията се явява допустима.

По основателността на претенцията:

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Страните тук не спорят, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на територията на гр. София. Предявените от него претенции са за заплащане стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. С., общ. О. к., бл. **, вх. *, ет.*, ап.

**. Същото основание за вземането е посочено и в заявлението пред заповедния съд.

Досежно качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия, относно ответника, съдът счита следното:

За да има едно лице качеството потребител на топлинна енергия е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: 1) процесният имот да е топлоснабден, следователно по силата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ да е налице валидно облигационно правоотношение по продажба на енергия за имота; 2) лицето, от което се претендира заплащане на стойността на доставената и ползвана топлинна енергия, да е собственик или вещен ползвател на имота.

В изложения смисъл нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ сочи, че качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Поради това законово правило, собственикът или титуляр на вещно право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята клиент на топлинна енергия (в този смисъл е последователната практика на ВКС – напр. Решение № 221/11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г., ВКС, II т. о., Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г. о., Определение № 659/15.05.2014 г. по гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение № 462/27.04.2015 г. по гр. д. № 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г. по гр. д. № 1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и много други), без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.