Определение № 790 от 16.12.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 790 гр. Бургас, 16.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Румяна А. Анчева в присъствието на прокурора Мануел Т. Манев (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Частно наказателно дело № 20212100201129 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.437 ал.2 и следващите от НПК, във връзка с чл.70 ал.1 от НК, и е образувано по молба на лишения от свобода Ф. Х. СМ.

ЕГН ********** от с. ***, ул. „***“ № ***, община Тунджа, област Ямбол, понастоящем в Затвора-Бургас, да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, наложено му с Присъда № 219 от 15.12.2014г., постановена по НОХД № 101/ 2014г. по описа на Районен съд-Ямбол, потвърдена с Решение № 100 от 03.07.2015г. по ВНОХД № 388 2015г. по описа на Окръжен съд-Ямбол, в сила от 03.07.2015г.

В съдебно заседание началникът на Затвора – Бургас, чрез упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на молбата. Констатира, че при осъдения е налице известен положителен резултат в корекционно-поправителната работа, но наред с това излага съображения, че целите и задачите не са постигнати в планираната степен, отсъства коренна и необратима положителна промяна в нагласите и умения за мислене на С., не са изградени в нужната степен и устойчиви положителни изменения в съзнанието и поведението му, които да мотивират извод за неговото поправяне в степен, годна да обоснове преустановяване търпенето на наказанието. Предлага молбата на осъдения да не се уважава, и корекционната работа с него да продължи в условията на лишаване от свобода.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира молбата на осъдения за основателна. Аргументира се с липсата на дисциплинарни нарушения, доброто поведение на осъдения по отношение на пенитенциарните служители и другите лишени от свобода, трудовата му дейност, аккто и малкия остатък от наложеното му наказание, като счита, че би могло на С. да бъде даден шанс чрез предсрочното му освобождаване от изтърпяване на наказанието.

Упълномощения защитник на осъдения поддържа молбата като счита, че са налице всички предпоставки, визирани в чл. 70 от НК. Твърди, че осъденият е ненаказван, има добро поведение, непрекъснато упражнява трудова дейност, включително без охрана на външни работни обекти, справя се с работата и поведението му е положително. Оспорва посочените в текущите доклади на 1 инспекторите и психолозите в затвора проблемни зони, като твърди, че дефицитите в тях са неправилно посочени, както и че затворническата администрация не е изпълнила задълженията си във връзка с превъзпитателния и поправителен процес на осъдения С.. Позовава се на добрата връзка на молителя с близките му, наличието на постоянен адрес и потенциалните възможности за работа, която да започне веднага след евентуалното му освобождаване. С такива аргументи предлага молбата за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

Осъденият Ф. Х. СМ. участва в производството лично, поддържа молбата си. В последната си дума изразява съжаление за извършеното престъпление и се присъединява към казаното от защитника му.

Съдът изслуша становищата на страните, анализира поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:

С Присъда № 219 от 15.12.2014г., постановена по НОХД № 101/ 2014г. по описа на Районен съд-Ямбол, потвърдена с Решение № 100 от 03.07.2015г. по ВНОХД № 388 2015г. по описа на Окръжен съд-Ямбол, в сила от 03.07.2015г., осъденият Ф.С. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.7 вр. чл.129 ал.1 вр. ал.2 вр. чл.28 ал.1 от НК, за което му било наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, търпимо при първоначален „строг“ режим.

Със същата присъда на основание чл.68 ал.1 от НК било приведено в ефективно наказание наложеното на С. в НОХД № 1670/ 2011г. по описа на Районен съд-Ямбол наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено за изпитателен срок от 3 години.

След като за времето от 26.02.2020г. до 19.07.2020г. С. изтърпял приведеното в изпълнение условно наказание 6 месеца „Лишаване от свобода“, считано от 19.07.2020г. започнал изтърпяването на настоящото наказание от 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“. Първоначално бил настанен в корпуса на Затвора-Бургас. Със заповед на началника на затвора от 02.03.2021г., режимът на изтърпяване на наказанието бил смекчен от „строг“ на „общ“, а с последваща заповед от 27.04.2021г. осъденият С. бил преместен в ЗООТ „Житарово“, където се намира и понастоящем.

От документите, приложени в затворническото досие на Ф.С., и от изисканата от съда актуална към датата на заседанието справка за съдимост се установява, че до момента той е осъждан трикратно, и при изтърпяване на настоящото наказание е в затвора за първи път. До момента молителят не се е ползвал от института на условното предсрочно освобождаване.

Към 16.12.2021 г. молителят фактически е изтърпял 1 година, 4 месеца и 27 дни, приспаднат е предварителен арест в размер на 6 месеца и 2 дни, и от положения в затвора труд е зачетен срок от 5 месеца и 16 дни. Остатъкът от наказанието към същата дата възлиза на 1 месец и 15 дни.

Понастоящем, осъденият С. е трудово ангажиран, като е бил включен в бригада „***“ в корпуса на затвора, след преместването му първоначално е полагал доброволен труд в района на общежитието, а впоследствие е устроен на външен работен обект „***“, където работи и към момента.

Не е участвал в пенитенциарни мероприятия и програми. В специализираната програма „Подготовка за живот на свобода“ е включен чрез индивидуална среща.

Спрямо осъдения С. към момента са налице общо три оценки на риска от рецидив и значителни вреди. Първоначалната оценка, извършена на 17.03.2020г.

2 установява величина на риска от рецидив и значителни вреди със сбор от 55т., т.е. в средните стойности на скалата, с идентифицирани проблемни зони – настоящо правонарушение, отношение към правонарушението, образование и обучение, злоупотреба с алкохол и умения за мислене. Рискът от вреди е установен в средни нива спрямо обществото, като не е непосредствен и може да се активира при провокация или употреба на алкохол. Като ресурси за постигане целите на наказанието са идентифицирани желанието на осъдения да полага труд и желанието за безпроблемно изтърпяване на наказанието. При втората оценка от 06.04.2021г. е констатирано снижение на резултата до 52 т., с незначително подобрение в зоните отношение към правонарушението и злоупотреба с алкохол. Рискът от рецидив и вреди за обществото се запазва в средни стойности, спрямо администрацията и спрямо собствената му личност рискът от вреди е нисък. Като проблемни зони отново за отчетени отношение към правонарушението, обучение и образование и умения за мислене. Отразено е положителното влияние на трудовата дейност спрямо превъзпитателния процес.

На 26.10.2021г., във връзка с подадената от осъдения молба за предсрочно освобождаване, спрямо него е извършена трета оценка на риска, констатирала снижение до 43 точки. Понижение е отчетено в зоните отношение към правонарушението-3 т., трудова заетост-1 т., управление на финанси и доходи -1 т., умения за мислене – 3 т. Отново и при тази оценка е констатирано, че зоните отношение към правонарушението, образование и обучение и умения за мислене остават с необходимост от целенасочено корекционно въздействие.

Пак във връзка с молбата на осъдения е изготвена експертна оценка за актуалното му психическо и емоционално състояние. Констатирано е, че в интелектуален план при осъдения мисловните процеси протичат в нормален темп, форма и съдържание, С. е всестранно ориентиран, охотно контактен, комуникативен, поддържа постоянна връзка с близките си, социално желателен, спокоен. В емоционален план е овладян, със сравнително добър самоконтрол, без данни да употребява психоактивни вещества и алкохол. Установени са ниски нива на стрес и суициден риск, липсват агресивни нагласи, както и рискове от зависимости, разстройство на мисленето и антисоциални нагласи или поведение. Криминогенните потребности са в средни граници, при осъдения асоциалното поведение намира израз в нерационално справяне в междуличностните отношения и лошия контрол над гнева.

Депозиран е и доклад за пробационен надзор от 03.12.2021г., в който след проведено интервю по основните въпроси, касаещи живота на свобода, рискът за обществото е дефиниран като среден. Констатирано е, че осъденият признава извършването на престъплението, но не приема отговорността и вината за деянието, не осъзнава вредите, които е причинил на жертвата, не чувства съжаление и е склонен да се оправдава с провокация от страна на пострадалия. Препотвърдени са констатациите, че зоните отношение към правонарушението, образование и обучение и умения за мислене остават със завишени стойности и нужда от корекционно въздействие.

Съгласно обобщените наблюдения на ангажираните с работата с осъдения инспектори, психолози и други служители, молителят познава режимните изисквания и е добре адаптиран към условията в местата за лишаване от свобода. В средата на лишените от свобода С. заема средни нива, добронамерен е към останалите осъдени, спазва режимните изисквания и проявява необходимото уважение към пенитенциарния персонал. Санкциониран е само веднъж за дисциплинарно нарушение (притежание на мобилен телефон), но то е заличено със заповед за награждаване. След това и до настоящия момент, С. е трикратно награждаван, включително с „Удължено 3 свиждане с близките до 8 часа“ и „Месечен домашен отпуск за срок от 2 денонощия“.

Установените по делото фактически данни формират извод за наличие само на първата от кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения Ф.С. – изтърпяването на повече от 1/2 от срока на наложеното му наказание (чл.70 ал.1 т.1 от НК).

Ангажирането на извод по чл.70 ал.1 от НК, че осъденият е дал доказателства за своето поправяне, изисква изследване на цялостното поведение на лицето по време на изтърпяване на наказанието до момента. В разглеждания случай не се установява по несъмнен начин втората задължителна предпоставка - доказано добро поведение на осъдения в степен, позволяваща обосновано заключение за неговото поправяне.

Анализът на наличните в затворническото досие на осъдения доказателствени източници и данните за съдебното му минало не разкрива категорични доказателства молителят С. да се е поправил и преосмислил ценностната си система в насока спазване на законите и общоприетите норми за съвместно живеене. Съдът съобразява относително ниската криминализация на личността на осъдения, но паралелно с това отчита престъпната упоритост на молителя в причиняване на сериозни телесни увреждания на едно и също лице, включително в условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.

Действително, за изтърпяната част от присъдата е налице определен напредък в процеса на превъзпитание и поправяне на осъдения, но видно от последния текущ доклад и доклада за пробационен надзор, С. не приема осъзнато, безусловно и категорично отговорността за извършеното правонарушение (второ по ред от един и същи вид) не идентифицира факторите, довели до извършване на деянието, липсата на самокритичност, неспособността или нежеланието да осъзнае вината си, както и вредите и последиците от собственото поведение, разкриват потенциална опасност молителят при неблагоприятно стечение на обстоятелствата на свобода, или поради конкретни персонални отношения, да извърши друго престъпление.

При установените по делото обстоятелства съдът заключава, че по отношение на молителя към момента е постигната изцяло само една от целите на персоналната превенция – отнета му е възможността да върши престъпления съгласно чл.36 ал.1 2), предложение второ от НК. Не са постигнати обаче в пълен обем поправителната, превъзпитателната и предупредителната цел на наказанието, доколкото не е доказано по несъмнен начин, че упражненото спрямо С. пенитенциарно въздействие вече е довело до неговото окончателно и необратимо поправяне, което би направило понататъшния му престой в затвора ненужен. Обстоятелството, че осъденият е имал добро поведение, спазвал е режимните изисквания и е показал добро отношение към персонала и другите лишени от свобода, всъщност касаят задължения, които всеки затворник е длъжен да съблюдава под страх от дисциплинарни санкции. Фактът, че е бил допуснат на работа, включително и на външни работни обекти, действително сочи на изградени трудови навици и добро справяне с поставените задачи, но това не е единствен критерий за преценка по въпроса, дали осъденият се е поправил в изискуемата от закона степен. Дефицитите, констатирани по време на цялото изтърпяване на наказанието, в основната си част остават непроменени и касаят в частност отношението на осъдения към извършеното престъпление и неговите последици, както и способността му да намира съобразени със закона и обществения морал начини за справяне с проблемни ситуации, включително овладяване на гнева и агресията. Събраните доказателства позволяват да се приеме, че при осъдения е в ход процес на поправяне и превъзпитание, които към момента на разглеждане на делото не 4 са постигнати в необходимата съгласно чл.70 ал.1 предл. първо от НК степен. Казаното изисква постигнатите до момента позитивни промени в личността, мисленето и поведението на молителя да продължат да бъдат направлявани и затвърждавани в контролираната среда на пенитенциарното заведение, съобразно индивидуалния план за изпълнение на наказанието.