Решение № 46 от 26.05.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Бургас, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Анг.а като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20262001000033 по описа за 2026 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 402 от 22.12.2025 г., постановено по т.д. № 345/ 2024 г. по описа на Окръжен съд Бургас, по иска на П. А. П., ЕГН **********, с адрес : с. Покрайна, община Видин, ул. „Шестнадесета“ № 1, с адрес за връчване: гр.

Бургас 8000, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.1, офис 114 – адв. Н. И., с правно основание чл.517, ал.3 ГПК, е прекратено „ЦАМ Балкан инвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол 8130, к.к. „Санта Марина“, ап.6, представлявано от Евг. И. М. - управител.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „ЦАМ Балкан инвест“ ООД, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Хр. Фотев“ № 1, вх.2, ет.1 - адв. И. Б., в която същото се обжалва и се иска неговата отмяна, с постановяване на ново такова, по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

Поддържа се, че съгласно константната практика на Върховния касационен съд, при искове, с правно основание чл.517, ал.3 ГПК, следва да се установи, че служещият за погашение/ обезпечение дял на напусналия съдружник - длъжник е положителна величина, като в противен случай изплащането на задължението на ищеца е невъзможно и прекратяването на 1 дружеството е безпредметно.

Наведени са съображения, че първоинстанционният съд не е изследвал обстоятелството дали дела на длъжника е положителна величина, като не е допуснал събиране на доказателства, относно съществуващи, но неправомерно неосчетоводени задължения на дружеството, към момента на напускане на длъжника 19.03.2019 г., които задължения са били установени с влезли в законна сила съдебни решения. Сочи се, че макар осъдителните искове, на които въззивникът се позовава, да са заведени и решенията по тях да са влезли в сила след датата на прекратяване на участието на съдружника - длъжник в дружеството, то признатите в тях задължения са поети в периода 2010 г. - 2015 г., когато дружеството е работило.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П.

А. П., в който се изразява позиция за нейната неоснователност и се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззиваемият сочи, че от материалноправна гледна точка са налице всички предпоставки, обосноваващи законосъобразност на постановеното решение, като имуществото на дружеството следва да се определи съгласно счетоводните записвания, намиращи отражение в нарочния междинен баланс, изготвен към датата на напускането, която, в настоящия случай, е датата на получаване на уведомлението за прекратяване на участието на съдружника в дружеството, изпратено от ЧСИ и получено на 15.03.2019 г.

Изтъква се, че на базата на приетата съдебно - счетоводна експертиза е установено, че към датата на напускането стойността на ликвидационния дял на съдружника Анд. Анг. е положителна величина. Развити са съображения, че в изследваните от вещото лице пасиви на дружеството са включени и задълженията по предоставените заеми от съдружника А. Р. М., на които се позовава във въззивната си жалба въззивника. Подчертава се, че задълженията по съдебните решения, чието приемане се иска като доказателства пред настоящата инстанция, са взети предвид при извършване на експертизата пред първоинстанционния съд, която е установила пълния размер на задълженията, намерили отражение в счетоводството на дружеството, и е достигнала до заключение, че ликвидационният дял на Анд.

Анг. е положителна величина, към датата на прекратяване на участието му в 2 дружеството.

В допълнение се сочи, че положителният размер на дела на съдружника Анг. се установява и от заключението на съдебно - оценителната експертиза, оценила активите на дружеството, представляващи недвижими имоти, като надхвърлящи пасивите.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правна норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пренесен за разглеждане пред настоящата апелативна инстанция е предявен пред първоинстанционния Окръжен съд Бургас иск за прекратяване на дружество с ограничена отговорност, с правно основание чл.517, ал.3 ГПК.

Съгласно процедурата, уредена в чл.517, ал.3 ГПК, въведен е ред за удовлетворяване на кредитор с изискуемо вземане към длъжник - съдружник в дружество с ограничена отговорност, чрез изпълнение върху дела му от търговското дружество. След налагането на запор върху дела на длъжника съдружник в ООД, по реда на чл.517, ал.1 ГПК, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца, ако вземането на кредитора не е удовлетворено, съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.

Съгласно трайно формираната съдебна практика на върховната инстанция по въпроса – напр. Решение № 60 от 22.04.2013 г. на ВКС по т.д. № 134/ 2012 г., предмет на този иск е прекратяването на търговско дружество с ограничена отговорност и процесуална предпоставка за предявяването му е 3 наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество – на трето задължено на лице по смисъла на чл.507 и сл. ГПК. Принудителното изпълнение върху дела от търговското дружество, с цел удовлетворяване вземането на взискателя, ще се осъществи в производството по ликвидация на дружеството, след като е настъпило прекратяването му, след успешното провеждане на иска по чл.517, ал.3 ГПК – Решение № 236 от 18.01.2017 г. на ВКС по т.д. № 2309/2015 г.

Фактическият състав по осъществяване на този специален по отношение на регламентираните в чл.125, ал.1 и ал.2 ТЗ способи за прекратяване на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност има като свои елементи наличието на взискател по образувано изпълнително дело, разполагащ с изпълнителен титул срещу съдружника; изявление на този взискател за насочване изпълнението върху дела на съдружника; връчване на това изявление на дружеството; бездействие на дружеството в законовия тримесечен срок да изплати припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото си, определена съгласно чл.125, ал.3 ТЗ; овластяване на кредитора да предяви иска. В аспект на изложеното, дружеството би могло да избегне прекратяването си, ако изплати на взискателя припадащата се на съдружника - длъжник част от имуществото, както и в хипотеза когато вземането на взискателя е удовлетворено независимо дали от дружеството, длъжника или от трето лице, до приключване на устните състезания по делото – Решение № 77 от 6.06.2012 г. на ВКС по т.д. 573/2011 г.

Допълнителна предпоставка за уважаване на претенцията е съществуването на вземане на съдружника към дружеството за равностойността на дела, тъй като, ако такова вземане не съществува, с прекратяването на дружеството няма да се постигне удовлетворяване чрез изпълнение върху дружествения дял – Решение № 149 от 22.02.2016 г. на ВКС по т.д. № 1747/2014 г. В този смисъл се приема, че искът по чл.517, ал.3 ГПК подлежи на отхвърляне, ако към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника, дружественият му дял е с отрицателна стойност, поради това, че пасивът превишава актива според баланса, и съдружникът няма вземане към дружеството за равностойността на дела си, тъй като в този случай с прекратяването на дружеството няма да се постигне удовлетворяване 4 чрез изпълнение върху дружествения дял.

Вписано в Търговския регистър е дружеството „ЦАМ Балкан инвест“ ООД, като Анг. е титуляр на десетпроцентно дялово участие.

В производството са ангажирани доказателства относно наличието на висящо изпълнително производство против съдружника А. Р. Анг., образувано от въззиваемия – П. А. П., по което взискателят е отправил изявление за прекратяване участието на съдружника Анг. в дружеството, като изявлението е достигнало до дружеството, връчено на негов упълномощен представител на 15.03.2019 г. Следва да се приеме, че участието на Анг. в дружеството е преустановено на тази дата. На 21.10.2024 г. възизваемият е овластен от ЧСИ да инициира прекратяване на дружеството.

От изготвената от ЧСИ подробна сметка на дълга става ясно, че общият размер на задълженията възлиза на 90 096,85 лв.

Видно от заключението на изпълнената пред първата инстанция съдебно – счетоводна експертиза, към релевантния за ликвидиране на отношенията момент „ЦАМ Балкан инвест“ ООД е отразило в баланса си активи на стойност 1 314 000 лв. и пасиви от 535 000 лв. Предвид изложеното, следва да се приеме, че десетпроцентния дял от имуществото на дружеството, припадащ се на Анг., е положителна величина. В допълнение, следва да се посочи, че дружеството, към онзи момент, е титуляр на правото на собственост върху 29 студиа и апартаменти, два обекта със стопанско предназначение, два поземлени имота с обща площ от 4012 кв.м и право на строеж върху поземлен имот в гр. Царево. Остойностени от съдебно – оценителската експертиза (с изключение на правото на строеж) към 30.03.2019 г. имотите възлизат на 1 936 025 лв. по пазарни цени.

При съобразяване на гореизложеното, лишено от основателност е оплакването в жалбата относно липсата на положителна величина на дела на напусналия съдружник.

Относно твърденията за съществуващи неосчетоводени задължения на дружеството следва да се посочи, че констатациите по съдебно – счетоводната експертиза сочат на правилно отразени в счетоводството на търговеца задължения, поради което бланкетното изявление на въззивника относно други, неконкретизирани задължения не отнема от валидността на извода за положителна стойност на дела на съдружника, чието участие в 5 дружеството е прекратено.

Не се навеждат твърдения, нито ангажират доказателства въззивникът да е изплатил на взискателя припадащата се на съдружника Анг. част от имуществото си, определена по правилата на чл.125, ал.3 ТЗ, или че вземането е погасено по друг начин. Ето защо, апелативният състав приема, че правомерно е упражнено потестативното право на кредитора – въззиваем да предизвика прекратяване на дружеството, така че да може да се удовлетвори при неговата ликвидация.

Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Поради съвпадане изводите на този съд и съда от първа инстанция, постановеното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

При този изход от делото и въведеното искане, дружеството въззивник следва да понесе сторените от въззиваемия разноски пред настоящата инстанция, в размер на 1500 € – заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 402 от 22.12.2025 г., постановено по т.д. № 345/ 2024 г. по описа на Окръжен съд Бургас.

ОСЪЖДА „ЦАМ Балкан инвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол 8130, к.к. „Санта Марина“, ап.6, представлявано от Евг. И. М. - управител, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул.

„Хр. Фотев“ № 1, вх.2, ет.1 - адв. И. Б., да заплати на П. А. П., ЕГН **********, с адрес : с. Покрайна, община Видин, ул. „Шестнадесета“ № 1, с адрес за връчване: гр. Бургас 8000, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.1, офис 114 – адв. Н. И., сумата от 1500 € – съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.