Решение № 260690 от 22.11.2022, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, 22.11.2022 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в открито съдебно заседание на шести юли през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар: Христина Цветкова като разгледа докладваното от съдията

Георгиева гражд.дело №

1546 по описа за 2020 година, съобрази, че:

Предявени са иск с правно основание чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и иск с правно основание чл.409 КЗ, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Е.А.“ ЕАД иска да бъде осъден „З.А.Д.А.“ АД, да му заплати, след допуснатото изменение на размера на иска на основание чл.214, ал.1 ГПК, както следва: 1/ застрахователно обезщетение в размер на 116 413 лв.

(сто и шестнадесет хиляди четиристотин и тринадесет лева). дължимо съгласно настъпило застрахователно събитие по комбинирана застрахователна полица № 0306X0415694, а именно риск „Кражба" на лек автомобил Мазерати Леванте, per. №

*******, рама № *******, цвят черен, за което е заведена щета № 10019030112917, заедно със законната лихва върху претендираната главница за периода от завеждане на исковата молба до изплащането й; 2/сумата в размер на 12 967, 11 лв., представляващ дължима законна лихва за забава върху дължимата главница по застрахователното обезщетение за периода от 10.07.2019 г. до 13.08.2020 г. С молба 21.09.2020 г. се посочва банкова сметка, ***. Претендират разноски.

Твърди се, че между страните на 10.09.2018 г. е сключена комбинирана застраховка „Каско“ и „Злополука“ по полица № 0306X0415694 относно лекия автомобил марка „Мазерати Леванте“. Застрахователната сума е в размер на 132 830 лв. и покрива всички рискове съгласно клауза „П“ и ОУ, т.12. Ищецът твърди, че е изправна страна по сключената полица, като е заплатил всички дължими застрахователни премии. В срока на действие на застрахователния договор, на 17.05.2019 г. около 9, 00 ч. е настъпило застрахователно събитие – кражба на имуществото, за което бил подаден сигнал в 4- то РПУ в гр.София и бил уведомен застрахователя. По подадения сигнал било образувано досъдебно производство №228 ДПК 969/2019 г. по описа на 04 РУ на СДВР. Независимо, че всички изисквания за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с кражбата на процесния автомобил били налице, към 08.07.2019 г., застрахователят ЗАД Армеец не отговарял по предявеното искане за застрахователно обезщетение по преписка по № 10019030112917, поради което на 10.09.2019 г. или един месец след като задължението за изплащане на застрахователното обезщетение станало изискуемо, ищецът подал молба до ЗАД „Армеец“ Изх. № 01000833/198410, с която отправил покана към застрахователя да се произнесе по искането за изплащане на застрахователно обезщетение. В следствие на цитираната покана, на 10.10.2019 г. ищецът получил отказ от ЗАД Армеец за изплащане на застрахователно обезщетение по преписка за щета № 10019030112917.

Като мотиви за постановения отказ, ответникът посочил следните обстоятелства:

- несъответствие между декларираните данни и установените факти в хода на ликвидационната дейност, без да се посочва в какво се изразява това несъответствие;

- неспазване на предвидения в т. 58.2. от Общите условия 2 часов срок за уведомяване на застрахователя при настъпването на застрахователно събитие;

- щетата е заведена от застрахованото лице, а не от лицето последно управлявало автомобила;

- автомобилът е бил управляван от трето за застрахователното правоотношение лице и застрахователят не бил уведомен за това.

Поддържа, че няма основания за отказ да заплати застрахователно обезщетение по см. на чл.408, ал.1 КЗ в това число по т.3, поради което ответникът е задължен да заплати обезщетението.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК, с писмения отговор ответникът оспорва иска по основание и размер; оспорва активната процесуално правна легитимация на ищеца. Сочи, че същият не е титуляр на вземането, тъй като лекия автомобил е бил обект на договор за финансов лизинг, с който е договорено че рискът от случайно погиване/повреждане на вещта е прехвърлен на лизингополучателя – последица от разпоредбата на чл.343 ТЗ, както и от изричната уговорка в приложимите за договора за лизинг ОУ. Оспорва и факта на настъпване на вреди от застрахователно събитие. Прави възражение за недействителност на застрахователния договор поради липса на застрахователен интерес; при евентуалност – че ищецът не е носител на правото да получи застрахователно обезщетение, тъй като право да го получи е на третото ползващо се лице „Ю.Б.“ АД, съгласно добавък №1 към полицата.

Ответникът прави евентуално възражение, че е налице изключен от застрахователно покритие риск, съгласно уговореното в т.16,14.4 вр. с т.16.4 вр. с т.16 от ОУ и т.14.8. от ОУ. Твърди, че е налице и неизпълнение на договорни задължения, които на самостоятелно основание обосновават право на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 395 КЗ, както следва: по т. 50.7.7. от ОУ; по т. 50.7.6. от Общите условия на застраховката – за ползвател на автомобила е посочен „Б.Н.И.“ ЕООД, а не вписания в Свидетелството за регистрация част 1.

С оглед горното, молят съда да отхвърли иска като изцяло неоснователен. В случай че установи, че е налице неизпълнение на договорни задължения, но въпреки това претенцията е основателна, прави възражение за редукция на дължимото обезщетение в размер на 90%. Евентуално, в случай че намери иска за основателен, оспорват иска, като твърдят че размерът на претендираното обезщетение е неоснователно завишен.

Исканото обезщетение не е съобразено с разпоредбата на чл. 400, ал. 1 от КЗ, като действителната стойност на МПС към датата на събитието е по - ниска.

Претендираната от ищцовото дружество сума е определена от застрахователя към 14.09.2019 година, т.е. преди настъпване на събитието, когато действителната стойност на МПС е била различна.

Ответникът оспорва и акцесорният иск за лихва, както и началната дата на периода, за който се претендира същата - 10.07.2019 г., като твърди, че началата дата на периода се определя по правилото на чл. 409 във вр. с чл. 405 КЗ.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията в отговора на исковата молба, прави възражение за нищожност на добавък №1 към застрахователната полица, а при евентуалност – че интересът за застрахователя от сключването му е отпаднал поради погасяване на задължението към „Ю.Б.“ АД и на основание чл.349, ал.5 КЗ следва да се счита прекратен по право. Оспорва възраженията на ответника в отговора на исковата молба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, и доказано от представените писмени доказателства Комбинирана застрахователна полица № 0306X0415694 при

Общи Условия на ЗАД Армеец, приети от УС на ЗАД Армеец на 29.12.2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; че е налице валидно застрахователно правоотношение по доброволна имуществена застраховка “Каско" и „Злополука“ на МПС относно лек автомобил Мазерати Леванте, per. № *******, рама № *******, цвят черен между ищеца от една страна и ответника – застраховател от друга. Застрахователната сума в размер на 132 830 лв. и покрива всички рискове съгласно клауза „П“ и ОУ, т.12.

Също така безспорно е, че автомобилът е собственост на ищцовото търговско дружество. От договор за финансов лизинг № 01000833 от 01.09.2017 г. и приемо – предавателен протокол е видно, че лизингодателят – ищец в настоящето производство, се е задължил да придобие и предостави на лизингополучателя „С.М.“ ЕООД процесния автомобил. С договор за покупко-продажба от 13.09.2017 г. с нотариална заверка на подписите под рег.№ 11721 от 13.09.2017 г. свидетелство за регистрация № ********** се установява, че ищецът е придобил възмездно собствеността върху вещта. Към момента на сключване на застрахователната полица „С.М.“ЕООД е ползувател на вещта, което е отразено в същата. В част (С.1.1.) от регистрационния талон издаден на 14.09.2017 г. г. е вписан ползвател на автомобила „Бизнес нетуърк Интернешънъл“ ЕООД.

С добавък

№1 към полицата е уговорено, че застраховката се сключва в полза на трето лице – „Ю.Б.“ АД, който влиза в сила от 14.09.2018 г. От удостоверение от 18.01.2021 г. е видно, че на 16.09.2019 г. ищцовото дружество е погасило предсрочно парично задължение, обезпечено със заложено вземане по договора за финансов лизинг със „С.М.“ ЕООД от 01.09.2017 г. и особения залог върху имуществото по договора за лизинг е заличен.

По делото е представено удостоверение № 1402493/04.01.2021 г. от ЦРОЗ и опис, от които е видно, че е учреден особен залог върху имущество (вземания) на „Б.н.и.“ ЕООД.

От представените по делото доказателства не се установява, че по време на действие на процесния договор собствеността върху увреденото имущество е прехвърлена в полза на ищеца от трето за спора лице. Въпреки задължението си по чл.192 ГПК, третото неучастващо по делото лице „Б.н.и.“ ЕООД не представи споразумение относно начина на ползване на лекия автомобил към датата на застрахователното събитие. По делото не са представени доказателства ползването на автомобила да е предоставено по силата на договор за лизинг, сключен между ищеца и трето лице и при условие лизинговата вноска да се плаща от лизингополучателя.

От представените удостоверение от

17.05.2014 г. на 04 РУ на МВР и постановление от 13.02.2020 г. се установява, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие – кражба на имуществото, за което бил подаден сигнал в 4- то РПУ в гр.София и образувано досъдебно производство за престъпление по чл.346, ал.1 от НК. Страните не спорят, че застрахователят е бил уведомен за застрахователното събитие в същия работен ден. От уведомление – декларация /л.56/ е видно, че застрахователят е бил уведомен писмено в рамките на 24 часа, в съответствие с клаузите на т.58.2.2. от Общите условия и чл.403, ал.2 от КЗ. Клаузата на т.58.2.1 от ОУ, предвиждаща двучасов срок за уведомяване е нищожна, като противоречаща на посочената разпоредба на КЗ и неспазването няма правни последици.

Установи се, че при ответника е била образувана преписка по щета № 10019030112917 във връзка с настъпилото застрахователно събитие. След като застрахователят ЗАД Армеец не отговарял по предявеното искане за застрахователно обезщетение по преписка по № 10019030112917, на 10.09.2019 г. или един месец след като задължението за изплащане на застрахователното обезщетение станало изискуемо, ищецът подал молба до ЗАД Армеец Изх. № 01000833/198410, с която отправил покана към застрахователя да се произнесе по искането за изплащане на застрахователно обезщетение. Безспорно е, а и видно от писмо с изх.№ 01000833/198#11 от 10.10.2019 г., че на ищеца е отказано изплащането на застрахователно обезщетение за застрахования лек автомобил поради това, че ответникът посочил следните обстоятелства:

- несъответствие между декларираните данни и установените факти в хода на ликвидационната дейност, без да се посочва в какво се изразява това несъответствие;

- неспазване на предвидения в т. 58.2. от Общите условия 2 часов срок за уведомяване на застрахователя при настъпването на застрахователно събитие;

- щетата е заведена от застрахованото лице, а не от лицето последно управлявало автомобила;

- автомобилът е бил управляван от трето за застрахователното правоотношение лице и застрахователят не бил уведомен за това, което изключва отговорността на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение по сключената полица.

От заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно техническа експертиза, се установи, че действителната стойност на отнетото имущество към датата на застрахователното събитие е 116413 лв. , колкото е и размера на исковата претенция.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. За да бъде уважен иска е необходимо да се установи или че не е платено застрахователно обезщетение, или че то не съответства на действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие.