Протокол № 558 от 14.04.2022, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 1220/2021
- Вид
- Протокол № 558
- Подписан
- 14.04.2022
- В сила
- 14.04.2022
- Състав
- Христо Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
- чл.18, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал.1, т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
ПРОТОКОЛ
№ 558 гр. Пазарджик, 08.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20215220101220 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:14 часа се явиха:
Молителката С. В. АЛ., в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете ИВ. Н. Х. не се явява, редовно уведомена от предходното съдебно заседание чрез пълномощника си. За нея се явява адв. С., редовно упълномощена да я представлява отпреди.
Ответникът Н. ИВ. Х. се явява лично, редовно уведомен от предходното съдебно заседание и с адв. П., редовно упълномощен да го представлява от преди.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.
АДВ. С.: Поддържам подадената молба за защита от домашно насилие АДВ. П.: Оспорвам молбата. Поддържам становището подадено по нея.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
1
АДВ. С.: С процесуалния представител на ответника проведохме разговор след заседанието, в който бяха поставени и предложени от мен, параметри за медиационни срещи между двамата родители и детето, в присъствието на педагог психолог. За съжаление колегата е приел, че това са насоки и всъщност нямам отговор въобще, дали са приели или съгласни за тази медиационна процедура, която евентуално може да помогне. Дори колегата не си вдигаше телефона, за моя изненада.
АДВ. П.: Ние не сме останали с впечатлението, че обсъждаме конкретни параметри. Да, беше разговаряно за иницииране на срещи. Това е нашето най-голямо желание, но всъщност другото, което беше поставено като въпрос за обсъждане беше за дата, на която или поне срок, в който да поемем ангажимента да дадем съгласие майката да напусне страната с детето и отговора, който дадохме беше, че не можем да посочим такава дата, на този етап, без да се е възобновил контакта между баща и детето даже приканихме да организираме дата за първа среща. Така че ние за срещи не сме имали нищо против. Ние целим това целим през цялото време да се възстанови този контакт. Но след това получихме обратен отговор, че с оглед забавяне на моя имейл, те считат това за отказ.
АДВ. С.: Но предложение за конкретно провеждане на среща от тяхна страна няма. Не сме отказвали категорично да се проведе, но двете страни, ако нямаме допирни точки за комуникация, за конкретна дата и час, няма как да стане.
АДВ. П.: Отправям ви конкретна дата и час в режима на лични отношения. Не го казвам, че трябва да се реализира по начинът, фиксиран в споразумението. По-следващата събота е дата, която по принцип когато бащата има право на лични отношения с детето и сега няма пречка да се осъществи това. Каня Ви на тази дата да се осъществи контакта между бащата и детето.
АДВ. С.: Тъй като контакт между бащата и детето не е имало, ноторно известно е, че не е имало среща между тях от ноември 2020 г., съдът в момента е наложил практика, че след като е прекъснат контакта е необходимо да има медиатори, т.е. външни лица, които да напътстват страните. Още повече, че самото дете изразява мнение и нежелание за контакт с баща си, което е допълнителен фактор да присъства детски психолог на тази среща.
2
Налага се да присъства детски психолог и медиатор, защото иначе е обречено, аз посредством майката да накарам детето, да му наруша правата, след като то изрязва някакво мнение, по Конвенцията за защита правата на детето, което смятам че не е редно. Затова моето предложение беше медиация, а колегата изказа увереност, че ще бъде благодарен, ако му променя мнението за медиационните процедури, за медиацията като цяло, тъй като той не вярва в нея. Такава среща баща – дете, с оглед режима и преустановения контакт, за мен няма как да се осъществи пълноценно, детето да е окей, родителите да са окей и да има мир и любов между тях. За да се възстанови този контакт трябва да стане постепенно. Дори среща само между двамата родители, само в присъствието на майката, няма да е окей. Предложението ми е да поканим медиатори, социални служители, да не е в събота, а да е през седмицата.
Самото дете не желае да се вижда с баща си. Детето не само пред мен, а пред специалисти го заяви това нещо.
По отношение на молба с вх. № 14567/09.08.2021 г. същата е подписана лично от С. В. АЛ.. Поддържаме същата, с която се заявява изрично, че делото се води единствено за евентуално извършен акт на насилие на бащата спрямо детето, а не спрямо молителката.
АДВ. П.: Нека се приеме конкретизацията направена с нея, за да се отдели като безспорно, че предметът на делото не е срещу С.А., а само насилие срещу детето. В този смисъл да се приеме уточнението.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 14567/09.08.2021 г., подадена от С. В. АЛ., в която се сочи, че молителят не претендира спрямо нея да е бил извършен акт за домашно насилие от страна на Н. ИВ. Х., поради което не е конкретизирала факти и обстоятелства във връзка с такъв акт.
Видно от съдържанието на депозираната молба за защита от домашно насилие се касае единствено за актове на домашно насилие извършени от ответника спрямо малолетното дете ИВ. Н. Х..
С оглед на изразената от молителя позиция, съдът счита, че следва да прекрати производството по гр.д. № 1220/2021 г. по описа на РС – Пазарджик в частта му, в която същото е образувано и водено за извършен от Н. ИВ. Х. спрямо С. В. АЛ. акт на домашно насилие.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
3
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1220/2021 г. по описа на РС – Пазарджик в частта му, в която същото е образувано и водено за извършен от Н. ИВ. Х. спрямо С. В. АЛ. акт на домашно насилие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда, с което производството по делото е прекратено частично, подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик, в едноседмичен срок, считано от днес.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Производството е по реда на чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Твърди се в подадената молба, че в периода от 17.00 часа на 23.10.2020 г. до 17.00 часа на 25.10.2020 г. ответникът упражнил правото си на лични контакти с дъщеря си И.. На 25.10.2020 г. вечерта бащата на дъщерята на ищцата - И. я върнал в дома им около 17.00 часа. Дъщеря й била видимо неспокойна и с едва видими белези по врата. Детето й отказвало всякакъв контакт с нея и нейната баба – майка на ищцата, с която живеят в едно домакинство. Емоционалното състояние на детето, нейната тревожност и отказа да комуникира с ищцата я принудили да потърси за пореден път професионално съдействие от страна на детски психолог. През цялото време детето й или мълчало или плачело, отказвайки да сподели с майка си какво я тревожи и притеснява. След проведена консултация с психолог разбрала, че детето й е било обиждано от ответника с думите „Тъпанарка! Простачка!
Глупачка!“, че била „грозна и тъпа с разпусната коса", че „била лошо дете и че ако не слуша, ще я кара да пишка в шише". Дъщеря й И. споделила и че два пъти ответника отново я е хващал за гушата да я души, защото не „била послушна". Детето й споделило и че баща й отново я е возил с „камиончето и пак я е оставял заключвайки я вътре сама, въпреки, че детето го е молило да не я оставя, защото я е страх". Също така детето й било тревожно и поради факта, че ответника отново й е забранявал да разговаря с майка си по телефона, въпреки нейното желание да разговаря с нея, а също така, че отново я е заплашил, че ще счупи телефона й. И. била разстроена и от факта, че ответника, упражнявайки психически натиск и манипулация, я бил настроил да „избира“ кого обича повече от двамата си родители. Детето й споделило също, че ответника й е казал, че тя „трябва да има бицари и да 4 ходи по футболни мачове". Споделеното от детето й било след дълги часове на разговор с детския психолог.
Твърди се, че на 30.10.2020 г. в резултат на проявено за първи път агресивно поведение на детски празник по повод рожден ден на дете от детската градина отново се наложило да потърси специализираната помощ от страна на психолога. При тази втора среща, освен тревожността и дискомфорта детето споделило, че тя се чувства като „тъжно момче и че не е момиче“. По повод на така споделеното от И. и изразената от ищцата тревога, психологът й обяснил, че отношението на ответника към детето й е като към момче и че това отношение намира пряко отражение в нейното поведение, като именно поради това И. ставала агресивна и копирала изцяло неговото агресивно поведение.
Твърди се, че ответникът продължавал и към момента да упражнява системен тормоз спрямо детето посредством комуникация в телефонно приложение Viber задавайки й въпроси от типа на „Кой обичаш най-много ти“ и т.н.
Твърди се, че до момента детето й е тревожна, потисната, затворена и почти не комуникира с лица извън тесния ни семеен кръг – майка си, нейната баба по майчина линия, приятелят на майка й и детския психолог.
Твърди се, че психическото и емоционално състояние на детето й я принудило да напусне дома им и да се премести в гр.София, т.е. да промени изцяло средата, в която живеят с детето. Детето й отказвало контакти с баща си, като не говори за него, а когато се споменава неговото име и я питала желае ли да отиде при него, тя започвала да плаче. Когато я търси по телефона и й задава въпроси детето отговаряло по начин, по който ще се „хареса“ на ответника, без да е искрено в отговорите си и със страх от баща й.
Твърди се, че описаният акт на насилие не е изключение в поведението на ответника Н.Х.. Поведението на ответника е системно и непрекъснато, като същият освен вербално използва всяка възможност да тормози и манипулира детето им И.. И преди този случай ищцата е търсила съдействие за детето от Център за обществена подкрепа към КСУДС - Пазарджик, като предвид на множеството контакти и влияние от страна на ответника, реално не й е било оказано предвидено в закона съдействие във връзка с психическото и физическо здраве на дъщеря ми. Твърди, че дъщеря й системно е подложена 5 на физическо и психическо насилие, като агресивното поведение ескалира при последното виждане на ответника с детето. Затова към момента била принудена да търси специализирана помощ от детски психолог, по чиято препоръка следва периодично детето й да посещава детски психотерапевт, както и че от изключителна важност детето да бъде изолирано от контакти с бащата и неговите роднини, които провокират висока тревожност и имат негативни последици в живота й.
Твърди, че при предишно упражнено спрямо ищцата физическо насилие детето й било пряк свидетел на нанесения й от ответника побой и оттогава до момента е в състояние на стрес и изпитва страх от ответника.
Емоционалното състояние на дъщеря й е влошено и поради употребените и последния път неприлични думи и заплахи спрямо ищцата.
Твърди, че тя и дъщеря й и изпитват силен страх от ответника.
Твърди, че с гореописаните действия ответникът е осъществил акт на домашно насилие по отношение на дъщеря им ИВ. Н. Х. по смисъла на чл.2, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие на дати 23.10.2020 г. и 25.10.2020 г. изразяващо се в упражнено над детето ни психическо и физическо насилие. С извършените от ответника действия е създаден основателен страх за живота и здравето на детето й. Реално детето й И. не е защитена по никакъв начин от действията на баща й, затова за ищцата е налице интерес да предяви настоящата молба със следното искане:
Предвид на това, че детето ми ИВ. Н. Х. и ищцата се намират в постоянен страх и по постоянна заплаха за здравето, а също и поради това, че ответника неведнъж е отправял заплахи и закани за живота на ищцата и този на детето й, както и поради факта, че ответникът й нанесъл физически побой, а при последния акт на физическо насилие отново е душил дъщеря й за гушата, ищцата и дъщеря й се страхуват и за живота си. Ответникът имал достъп до детската градина на детето й, до дома и до местата на социални контакти и отдих. Такъв достъп има и до ищцата, което както я принудило да промени изцяло средата на живот и мястото си на живеене.