Решение № 352 от 02.07.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800500277 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 249 от 09.09.2024 г., постановено по гр.д. № 1022 от 2023 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 79 ЗЗД, че С. Г. Д. дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, сумата от 850.12 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 40002008871/12.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане, като за разликата над уважения размер от 850.12 лева до пълния предявен размер на главницата от 1946.08 лева искът е отхвърлен. Със същото решение са отхвърлени претенциите на „Профи Кредит България“ ЕООД, за признаване за установено, че ответникът дължи следните суми:

700.56 лева, представляваща възнаградителна лихва; 254.27 лева лихва за забава за периода от 06.01.2021 г. до 04.12.2022 г.; 75.55 лева законна лихва за периода от 04.12.2022 г. до 27.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 275/20.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 417/2023 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин. Със същото решение е отхвърлен и предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу ответника за заплащане на сумата в размер на 416.68 лева представляваща възнаграждение за закупена услуга „ФАСТ“. С решението е разпределена отговорността за разноските между страните съразмерно, като е осъден ответника С. Г. Д. да заплати на ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 62.31 лв. разноски сторени в заповедното производство и сумата от 123.12 лв. разноски сторени в исковото производство, съобразно уважената 1 част от исковете. Също така ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е осъден да заплати на ответника С. Г. Д. сумата в размер на 816.63 лв., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.

С Определение № 23 от 09.01.2025 г. по гр.д. № 1022/2023 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата на „Профи Кредит България“ ЕООД за изменение на решението по делото в частта за разноските чрез намаляване на присъденото на адв. Д. В. възнаграждение.

Срещу решението, в частите, с които са отхвърлени претенциите по отношение на главницата до сумата в размер на 1 737.76 лв. и договорното възнаграждение, е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство - „Профи Кредит България“ ЕООД с доводи за неправилност на постановения акт. Жалбоподателят изразява несъгласие с установеното от първоинстанционния съд неспазване на законовите изисквания на чл. 11 ЗПК, поради което счита извода на съда за недействителност на договора за кредит за неправилен. На следващо място посочва, че в конкретния случай ясно е посочена методиката на формулирания ГПР, като в него не се включват допълнителните услуги, тъй като според жалбоподателя те не представлявали част от общите разходи по кредита. В тази връзка подробно излага становището си, че дори да се приеме, че конкретните клаузи за допълнителни услуги са незаконосъобразни, то това не влече недействителност на целия договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК, съответно и до последиците на чл.

23 ЗПК. С тези аргументи по същество е отправено искане за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на нов въззивен акт, с който да бъдат признати вземанията за главница и договорна лихва в посочения размер. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който въззивната жалба се оспорва.

Подадена е и частна жалба по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК от ищеца в производството - „Профи Кредит България“ ЕООД срещу определението, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

От насрещната по частната жалба страна е представен писмен отговор в срок, с който жалбата се оспорва.

Софийски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал.

1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Профи Кредит България“ ЕООД за признаване по отношение на ответника С. Г. Д., че дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, сумата от 1946.08 лева главница по Договор за потребителски кредит № 40002008871/12.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на 2 вземането, сумата от 700.56 лева, представляваща възнаградителна лихва, сумата от 254.27 лева лихва за забава за периода от 06.01.2021 г. до 04.12.2022 г. и сумата 75.55 лева законна лихва за периода от 04.12.2022 г. до 27.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 275/20.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 417/2023 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 416.68 лв. представляваща възнаграждение за закупена услуга „ФАСТ“ по Договор за потребителски кредит № 40002008871/12.11.2020г. за която сума заявлението по реда на чл. 410 ГПК е било отхвърлено.

Решението в отхвърлителните части по отношение на следните суми: в размер на сумата над 1 737.76 лв. до претендираната от 1946.08 лева – главница по договор за потребителски кредит № 40002008871/12.11.2020г.;

254.27 лева лихва за забава за периода от 06.01.2021 г. до 04.12.2022 г.; 75.55 лева законна лихва за периода от 04.12.2022 г. до 27.02.2023 г.; 416. 68 лв. представляваща възнаграждение за закупена услуга „ФАСТ“, не е обжалвано от страните, поради което е влязло в законна сила. Решението и в частта, с която искът е уважен за сумата в размер на 850.12 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 40002008871/12.11.2020г. не е обжалвано и е влязло в законна сила. В тези части първоинстанционното решение не е предмет на въззивната проверка.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Налице са и специалните предпоставки за допустимост на установителния иск по чл. 422 ГПК – възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а искът е предявен в законоустановения едномесечен срок, съгласно дадените от съда указания.

Не се спори между страните, че между същите е сключен Договор за потребителски кредит № 40002008871 от 12.11.2020 г., по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 2 500 лв., при срок на кредита от 36 месеца, с дължими от общ размер на месечните вноски от 137.49 лева, с ГПР-49.19 % , при ГЛП – 41 %, дневен лихвен процент – 0.11% и общо задължение по кредита – 4 949.64 лева. Уговорено е също така кредитополучателят да закупи допълнителна услуга „Фаст“ на стойност 625 лв., като размерът на вноската по тези услуга е в размер на 17.36 лв. и е включена в погасителния план, приложен към договора. Приложени са Общите условия на ищеца по договорите за потребителски кредит, които по въпроса за размера на възнаградителната лихва препращат към точка VI от ДПК. Представен е и погасителен план към договора, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, където е предвидено, че ГПР по кредита е 49,19 %, а ГЛП е 41%.

3

Видно от представеното Извлечение по сметка към ДПК № 40002008871 от 19.09.23 г., общата платена сума е в размер на 1 649.88 лв., като с нея са погасени част от главницата, възнаградителната лихва и част от вземането по допълнителната услуга „Фаст“.

С уведомително писмо, връчено на ответника, кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

С оглед установеното от фактическа страна, настоящият състав намира от правна страна следното:

Решението на първоинстанционният съд, в обжалваните части, е правилно, като на основание чл. 272 ГПК, въззивният съд препраща към мотивите му.

Във връзка с възраженията, изложени във въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:

При преценка съдържанието на сключения между страните договор, настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. По силата на този договор ищецът е поел задължение да предостави на ответника определена парична сума срещу задължението на последния да я върне, като размерът, начинът и сроковете за връщане на сумата са уговорени между страните в погасителен план – в случая обективиран в самия договор.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 7 – 12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случай че договорът бъде обявен за недействителен, потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита – чл. 23 от ЗПК.

В конкретния случай Договор за потребителски кредит № 40002008871 от 12.11.2020 г., формално отговаря на императивните изисквания на ЗПК.

Сключен е в писмена форма, на хартиен носител, посочени са датата и мястото на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализиращите данни на страните, срокът, за който е сключен договорът. Посочени са общият размер на кредита, както и сумата, която потребителят следва да върне; годишният лихвен процент по кредита, както и условията за издължаването му – брой и размер на вноските, периодичността и падежите им; годишният процент на разходите, както и информация за правото на потребителя да се откаже от договора или да получи извлечение по сметката си.

Процесният договор, обаче, не отговаря на всички задължителни изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който текст договорът за потребителски кредит следва да съдържа както годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, така и посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. В настоящият случай в договора за кредит е посочен размер на ГПР в размер 49,19 %, но липсва конкретизация относно начина, по който е формиран и какво е взето предвид 4 при калкулацията му. Действително посоченият размер на ГПР не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но всъщност не отразява общите разходи по кредита, дължими от потребителя и известни на кредитора към момента на сключване на договора, каквото е изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.