Решение № 1476 от 27.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1476 гр. ***, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ВЕРОНИКА М. ТАСКОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110201652 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Н. Е. Ж., с ЕГН:

********** с адрес: гр.*** против Наказателно Постановление № 25 – 4332 – 025856 издадено на 09.10.2025г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер 150.00 лева/76,69 евро за извършено административно нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата до съда наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че описаното във фактическата обстановка не отговаря на истината. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт като неправилен.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. Ж., редовно призован, се явява лично като поддържа жалбата и предлага на съда да я уважи, ведно с произтичащите законови последици.

Административно – наказващият орган Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В писмено възражение от упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата като се иска нейното оставяне без уважение. Предлага на съда да потвърди 1 обжалваното наказателно постановление и присъди възнаграждение. юрисконсултско

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и като взе предвид становищата на страните намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства установяват следната фактическа обстановка:

На ***., около 12:54ч. в град ***, жалбоподателят Н. Ж. управлявал лек автомобил марка *** с регистрационен номер СВ ***, собственост на ,,***“ ЕООД, с Булстат: ***, по бул. ,,Васил Левски“, от бул. ,,Янко Сакъзов“ към бул.,,Александър Дондуков“ и на пешеходна пътека тип ,,зебра“, намираща се на паметника ,,Васил Левски“, водачът на МПС – то не пропуснал стъпилата на пешеходната пътека от дясната му страна пешеходка. Това негово поведение било възприето от намиращите се на място полицейски служители мл. автоконтрольор в отдел ,,Пътна Полиция“ към СДВР Т.А. и Г.М., които го спрели и му съставили АУАН. Актът бил предявен на жалбоподателя като същият отказал да го подпише. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът я възприе като безспорно установена и доказана въз основа на показанията на свидетелите и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Видно от разпита на свидетелите Т.А. и Г.М. е, че и двамата са били непосредствени очевидци на поведението на жалбоподателя. Пред съда двамата уточняват, че водачът на управляваното МПС действително е бил спрял, за да пропусне пешеходец, но не е сторил това спрямо друг такъв, който бил стъпил на пешеходната пътека. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични и безпротиворечиви. Същите потвърждават фактическата обстановка, изложена в АУАН и обжалваното НП и намират опора в приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. От друга страна и под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване съдът не би могъл да изключи изложените твърдения от разпитаните лица, 2 доколкото и от изисканите справки от Столична община и Дирекция ,,Вътрешна сигурност“ към МВР не се доказа наличието на съхранени видеозаписи от камери, обслужващи пътният участък, по който се е движел и такива от т.нар. ,,бодикамери“, сложени на полицейските служители.

Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е съответствието му с материалния и процесуалния закон.

Както АУАН, така и издаденото НП са били издадено в съответствие на разпоредбите на ЗАНН и в предвидените в чл.34 давностни срокове.

При възприетата от съда фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните доказателства следва да се приеме, че търговското дружество Н. Е.

Ж. е извършил административно нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Обективният състав на нарушението се изразява в бездействие – при налично задължение на водача на МПС да намали скоростта или спре, същият не сторва това, въпреки че на пешеходната пътека е имало стъпил и преминаващ пешеходец. В случая жалбоподателят не е пропуснал стъпило на пешеходната пътека лице, с което е изпълнил състава на нарушението, доколкото не е осигурил предимство на същия.

От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма на вина умисъл, тъй като деецът е възприел поведението на пешеходците и не е осигурил предимство на единия от тях.

Нарушението е коректно описано както в АУАН, така и в НП. Следва изрично да се изясни, че в правилата по ЗАНН и по ЗДвП липсва задължение актосъставителят да описва всички свидетели на ситуацията, респ. липсва задължение за описание на лицата, имащи качеството "пешеходци".

П отношение на наказанието действащата правна норма към момента на деянието по чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е предвиждала за извършеното нарушение на водач, който не осигурява предимство, когато преминава през пешеходна пътека, глоба в размер 150.00 лева. Тъй като вида и размера на наказанието са строго регламентирани и същото не подлежи на последваща редукция.

При извършена служебна проверка по законосъобразността на наказателното постановление не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на процесуално 3 основание.

Предвид гореизложеното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото съдът намира за основателно искането на упълномощения процесуален представител на административно наказващия орган за осъждане на Н. Е. Ж. да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47 лева, както и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 25 – 4332 – 025856 издадено на 09.10.2025г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на Н. Е. Ж., с ЕГН: ********** с адрес: гр.*** е наложено наказание глоба в размер 150.00 лева/76,69 евро за административно нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.

НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА Н. Е. Ж., с ЕГН:

********** с адрес: гр.*** да заплати по сметка на СДВР сумата в размер 66.47 лева, както и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. *** град.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5