Решение № 1196 от 07.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1196 гр. Пловдив, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330118176 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от Н. П. Т. против „АПС Бета България“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 1 335, 24 лв. – главница, сумата от 93, 46 лв. – деловодни разноски, ведно със законна лихва, считано от 25.01.2008 г. в размер на 1 971, 13 лв. – до датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение, по изпълнителен лист от 04.02.2008 г., издаден по гр.д. № ***** г. на Софийски районен съд, издаден в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД против П. Н. А. – наследодател на ищцата, за принудителното изпълнение на които е образувано изп.д. № ***** по описа на ***** Л.М. с рег. № ***** и район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради погасяване на вземането по давност към момента на образуване на изпълнителното производство.

В исковата молба се твърди, че ищцата е единствен наследник на П. Н.

А., който бил осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД по силата на изпълнителен лист от 04.02.2008 г., издаден на основание чл. 237, б. „е“ ГПК (отм.) по гр.д. № ***** г. на Софийски районен съд, сумата от 1 335, 24 лв. – главница по запис на заповед от 28.08.2007 г. и сумата от 93, 46 лв. – деловодни разноски. Твърди, че против нея – в качеството й на единствен наследник на длъжника по изпълнителния лист е образувано по молба на ответника изп.д. № ***** по описа на ***** Л.М. с рег. № ***** и район на действие Окръжен съд – Пловдив, като в изпратената покана за доброволно изпълнение е посочено, че общо дължимата сума в производството е в общ 1 размер от 4 059 лв. Твърди, че правото на кредитора за принудително изпълнение се е погасило на 04.02.2013 г. с изтичане на общата – петгодишна, погасителна давност. Твърди, че към датата на образуване на изпълнителното дело – по молба от 25.10.2021 г., задължението е погасено по давност. Сочи, че видно от представения по делото изпълнителен лист е, че бащата на ищцата е осъден да заплати задължение на основание издаден от последния запис на заповед от 28.08.2007 г., като на ищцата не са известни данни за поемане на задължения от страна на нейния наследодател към кредитор за каквато и да било сума. Твърди, че по делото не са представени убедителни писмени доказателства, че ответникът е правоимащ субект в изпълнителния процес, доколкото последният се легитимира по силата на договор за цесия, сключен с „Транзакт Юръп“ ЕАД. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът „АПС Бета България“ ЕООД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Излага съображения за недопустимост на предявения иск, поради липсата на процесуалноправна легитимация на ответника „АПС Бета България“ ООД. Твърди, че приложения по делото изпълнителен лист е издаден в полза на трето лице – „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД и срещу друго лице – П. Н. А., като сочи, че самият ищец оспорва връзката между това изпълнително основание и „АПС Бета България“ ООД. Излага и съображения за неоснователност на предявения иск, доколкото ищецът не представя доказателства за пасивната легитимация на ответника. Твърди, че основанието на иска не е ясно посочено, като липсва надлежно формулиран петитум на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В мотивната част на определението за насрочване на делото, с което е приет проект за доклад по делото, съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, като е посочил, че предявеният иск е такъв с правно основание чл.

439, ал. 1 ГПК. Следва да се съобрази правната квалификация, посочена в първия абзац на постановеното от съда определение – чл. 124, ал. 1 ГПК. Не е налице пречка за установяване на допуснатия пропуск от съда с постановяване на съдебното решение, доколкото доказателствената тежест между страните е надлежно разпределена, като е съобразена с правното основание на предявения иск.

Установява се, че с изпълнителен лист от 04.02.2008 г., издаден на 2 основание чл. 237, б. „в“ от ГПК (отм.) и чл. 242-249 ГПК (отм.) по гр.д. № ***** г. по описа на Софийски районен съд П. Н. А. е осъден на основание чл.

237, б. „е“ ГПК (отм.) да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД сумата от 1 335, 24 лв., ведно със законна лихва, считано от 25.01.2008 г., до окончателното изплащане на главницата и деловодни разноски от 93, 46 лв.

От така представения изпълнителен лист се установява, че последният е издаден на основание чл. 237, б. „е“ ГПК (отм.), а именно, съгласно която разпоредба подлежат на принудително изпълнение записите на заповед, менителниците и приравнените на тях други ценни книжа на заповед, както и облигации и купони за лихви по тях.

Ищцата твърди, че до датата на образуване на изп.д. № ***** г. по описа на ***** П. И. с рег. № *****, е изтекла погасителната давност за вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, доколкото действия за неговото принудително изпълнение са предприети едва с образуване на посоченото изпълнителното производство.

От представеното по делото удостоверение за родствени връзки на ищцата се установява, че П. Н. А., починал на ***** г. е неин баща, като последната няма братя и сестри. Следователно установява се, че ищцата е наследник на П. Н. А. и е легитимирана за предявяване на процесния отрицателен установителен иск.

По предявения установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК съдът следва да съобрази изминалият период от време до датата на образуване на изпълнителното производство.

За принудително събиране на вземането по изпълнителния лист е образувано изп.д. № ***** г. по описа на ***** Л.М. с рег. № ***** и район на действие – Окръжен съд – Пловдив.

Изпълнителното производство пред частния съдебен изпълнител е образувано по молба на взискателя „Апс Бета България“ ЕООД от 25.10.2021 г. против Н. П. Т. – в качеството й на наследник на П. Н. А..

С Разпореждане от 26.10.2021 г. съдебният изпълнител е конституирал на основание чл. 429, ал. 1 ГПК ищцата в качеството й на длъжник по делото – като наследник на П. Н. А..

Първоинстанционният съд е сезиран с допустима искова претенция по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за 3 принудителното събиране на което е образувано изпълнително производство, поради погасяването му по давност.

Това е така, тъй като давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.

Наличието на процесуална легитимация е положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно през цялата висящност на процеса. Като предпоставка за допустимост на процеса, процесуалната легитимация е обусловена и следва да се преценява с оглед твърденията на ищеца, изложени в исковата му молба.

В случая ищцата е посочила, че предявява отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК срещу „Апс Бета България“ ЕООД, тъй като съгласно връчена покана за доброволно изпълнение, същият притежава качеството на взискател по образуваното срещу нея изпълнително дело.

В случая ищцата е уведомена с приложена към исковата молба покана за доброволно изпълнение, че против нея е образувано изпълнително производство с взискател „Апс Бета България“ ЕООД, т.е. последната разполага с правен интерес от предявяване на отрицателен изпълнителен лист за недължимост на задължението срещу посочения от съдебния изпълнител взискател. В този смисъл е Определение № 339 от 31.08.2020 г. по ч. гр. д. № 1375/2020 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС.

В хипотезата на предявен отрицателен установителен иск за установяване на недължимост на задължения, за принудителното събиране на които е образувано изпълнително производство, процесуалната легитимация на страните е обусловена от специфичното им качество в изпълнителния процес, като ищец по иска може да бъде само длъжникът по изпълнението, а надлежен ответник - взискателят.

В случая с прехвърляне на вземането в негова полза на основание чл.

429 ГПК цесионерът е придобил качеството на взискател в изпълнителния процес, респ. същият е единственият надлежен ответник по предявения иск 4 по чл. 12, ал. 1 ГПК.

С Определение № 60231 от 08.06.2021 г. по ч. гр. д. № 388/2021 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС е прието, че при прехвърляне на вземането по изпълнителния лист, настъпилото правоприемство по чл. 429 ГПК изключва възможността длъжникът да води иск по чл. 439 ГПК срещу цедента, поради липса на правен интерес.

Следва да се посочи, че за определяне легитимацията на цесионера е ирелевантно дали длъжникът е своевременно уведомен за извършената цесия.

С Решение № 209 от 28.11.2018 г. по т. д. № 2530/2017 г., Т. К., І т. о. на ВКС се приема, че без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор – цесионер е установяване на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга.

Следователно ответната страна – в качеството си на взискател по образуваното против ищцата изпълнително производство е процесуално и материално легитимиран в настоящото производство.

Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и не прекъсва давността за вземането. Разяснено е, че производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК от 1952 г. не е част от исковия процес, а негова алтернатива. С него не се започва принудително изпълнение, а негов предмет е съществуването на правото на принудително изпълнение, като с крайния акт се признава или отрича това право. Едва след 5 като правото на принудително изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист, кредиторът може да започне принудителното изпълнение.

В случая не са налице данни за датата на издаване на записа на заповед, послужил като основание за издаване на процесния изпълнителен лист против наследодателя на ищцата, респ. за настъпване на падежа на задължението по записа на заповед, поради което с оглед на така посочените разяснения, дадени с тълкувателната практика на Върховния касационен съд, следва да се приеме, че най-ранният момент, от който е започнала да тече давността по отношение на задължението, е датата на издаване на изпълнителния лист – 04.02.2008 г.

В случая, доколкото задължението е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, издадена на несъдебно изпълнително основание по реда на отменения Граждански процесуален кодекс, не може да се приеме, че задължението е установено със сила, сходна на силата на пресъдено нещо, присъща за производствата по чл. 410 ГПК и чл. 417 ГПК. Следователно не следва по аналогия да намери приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 1 ГПК по отношение на срока на погасителната давност, а следва да се приложи разпоредбата на чл. 531, ал. 1 ГПК, установяваща, че исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа.