Определение № 1124 от 06.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1124 гр. Благоевград, 06.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

С. Икономова

Полина Дянкова като разгледа докладваното от С. Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200500976 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 5960/23.04.2026 г., и въззивна жалба с вх.№ 7433/21.05.2026 г., подадени от Г. А. Т., и двете против Решение № 213/20.04.2026 г., постановено по гр.д. № 1540/2025 г. по описа на РС-Р., с което е предоставено на майката упражняването на родителските права върху роденото от брака на страните дете Никола Г. Т., определено е местоживеенето му при нея, определен е режим на лични контакти между детето и бащата и последният е осъден да му заплаща издръжка.

Във въззивната жалба се поддържа становище за неправилност и необоснованост на обжалвания съдеблен акт, както иза постановяването му при нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се въззивния съд да отмени решението на РС-Р. и да постанови ново такова по съществото на спора, с което да отхвърли иска за присъждане на родителските права и местоживеенето на детето в полза на майката, като неоснователен и не доказан, като също така отмени решението и в частта на размера на присъдената издръжка от 490 евро месечно, като недоказан, а да присъди не повече от 250 евро месечно. Алтернативно в случай, че не уважи претенцията ни за съвместно упражняване на родителските права, от съда се иска да определи възможно най--широк режим на лични контакти на бащата с детето 1 в сравнение с определените от съда в обжалваното решение, както и да определи размер на издръжката не повече от 250 евро месечно. Претендират се направените разноски в двете съдебни инстанции.

По същество въззивникът не оспорва, че между страните има сключен граждански брак на 10.07.2022 г. и че същите са родители на малолетно дете Никола, родено на 03.07.2024 г. Потвърждава, че ищцата е напуснала семейното жилище с мотив, че „с течение на времето“ отношенията между страните охладняли, а „противоречията се задълбочили“. Объща внимание че ищцата не конкретизира причините за охладняването на отношенията и основанието защо самоволно е напуснала семейното жилище, като своеволно е лишила детето от грижите и присъствието на баща му. В тази насока се твърди, че е небходимо ищцата или съдът да установят фактически причини за прекратяване на съжителството и разделяне на живота на детето от бащата по еднолично решение на майката. Това се свързва с изясняване на факта дали родителят, който е лишил детето от другия родител е имал обективно и правилно основание за това или е действал неразумно, което може да покаже, че този родител не мисли за най-добрия интерес на детето, а постъпва само според личните си емоции.

Заявява се, че ищцата се старае да докаже своя по-добър родителски капацитет в сравнение с този на ответника, като не отчита, че самоволното напускане на семейството и лишаването на детето от баща му няма основателна причина, което пък от своя страна показва безотговорното и поведение спрямо интересите на детето.

Изразява се становище, че ищцата е търсила защита на своя най добър интерес, а не този на детето. В този смисъл се сочи, че ищцата е напуснала семейното жилище без значима, съществена и мотивирана причина и е отишла да живее не в гр.К., където има две жилища, майка, баба и други близки роднини, а при леля си и чичо си в гр.Р., където чичото е ЧСИ и най-вероятно тя може да разчита на благоразположението на местната съдебна власт.

Според въззивника, именно за това ищцата не завежда дело за развод, където подсъдността е по местоживеенето на ответника, а завежда дело за родителски права и издръжка, където подсъдността е по местоживеенето на детето – към момента местопребиваващо с майка си в гр.Р.. Подчертава се, че по делото не са представени доказателства за регистриран настоящ адрес в гр.Р. за ищцата 2 и за детето.

В жалбата се аргументира становище, че ищцата с поведението и действията си е допуснала нарушаване на правата на детето и на бащата с оглед на разпоредбата на чл.126 СК.

Относно събраните гласни доказателства се заявява, че показанията на сем.Циклеови не са обективни и безпристрастни поради роднинството между ищцата и тях и очевидната емоционална връзка, която ги прави твърде пристрастни към нормалните и естествени трудности на всяка млада съпруга и майка. Освен това, според жалбоподателя, те противоречат на показанията на другите свидетели.

Обръща се внимание, че по делото е доказано, че ищцата притежава две жилища в гр.К., едното от които се ползва от болната й майка, но не е изяснено защо ищцата не живее в другото, т.нар. „малко“ жилище. Набляга се на факта, че не са ангажирани никакви доказателства, които да обосновават избора й на град за живеене, и затова се прави извод, че причината за това е детето да бъде възможно най-далеч от баща си.

Твърди се, че нито ищцата, нито съдът е изискал от нея да събере доказателства относно действителните разходи за отглеждане на детето. В тази насока се отбелязва, че детето не ходи на детска градина и не се плаща такса за това, няма доказани болести, които да изискват повече средства, не посещава други занимания, за които да се плащат средства. Като порок на решението на РС-Р. се сочи, че съдът не е постановил каква част от тези разходи следва да се поемат от ответника и каква част от ищцата, тъй като родителят, при който детето не живее поема по-голяма част от разхода, но другия родител също е задължен за издръжката на детето, та макар и в понисък размер. Поради това се заявява, че е останало неясно как съдът е стигнал до убеждението, че ответникът следва да заплаща 490 евро месечна издръжка. При определяре на издръжката, според въззивника съдът е следвало да обсъди разходите, които ответникът се налага да прави за да пътува към Р., за да упражнява правата си на лични контакти с детето, разходите за отсядане в хотел или наемане на жилище, за да може да води детето си там и да му осигурява достатъчно добри условия по време на личните им контакти.

Същото така се заявява, че не е взето предвид от райониня съд воденето от страна на въззивника на майката и детето до гр.К. на личен педиатър и за 3 запазване на личните контакти на детето с широкото семейство на майката, готовността на въззивника да премести местообитаването си в непосредствена близост до местообитанието на ищцата и детето към момента, мислене за доброто бъдеще на детето чрез резервиране на детска градина в гр.С., съгласие да елиминира правата на неговото широко семейство за контакти с детето в името на спокойствието и желанията на ищцата.

В жалбата се обръща внимание, че ищцата е евангелистка и това не се отреча от нея. С оглед на това се уточнява, че някои евангелистки общества внушават на своите членове изолация - насаждане на вина при общуване с външни хора или роднини и изискване за прекъсване на връзките със семейството. Сочи се, че този аспект на ищцата не е изследвана и обсъдена от съда и изобщо не е засегната при коментиране на родителския и капацитет.

Подчертава се, че ищцовата страна прикрива духовните си различия с ответника, несподелящ евангелистките и духовни стремления и изповядвания и именно за това ищцата с категоричните си прояви да напусне семейното жилище при първия семеен проблем, без никакви смислени и основателни причини, е показала една твърде пресилена емоционалност, която може да се оправдае само с различия в изповядването на различни духовни идеологии между съпрузите. Това се изтъква с оглед задължението по чл.59, ал.6 СК за съда да изясни по свой почин „възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношението към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности“.

В жалбата се прави оплакване за неправилно прилагане на процесуалния и материалния закон, при което е постановено неправилно и необосновано решение, при нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалните разпоредби. В тази насока се посочва, че съдът е направил преценка на всички признаци, които ППВС № 1/1974 г., които не са изчерпателни, бе да се позове на никакви други норми, включително и международни, свързани с понятието „най-добрия интерес на детето“, както и не е разгледал съдебната практика в нейното развитие през годините. Според въззивника, съдът е омаловажил нуждите на детето и възможностите на родителите, като изобщо не е преценил от тази гледна точка по-добрия 4 родителски капацитет на бащата – ответник, както съответно и „най-добрия интерес на детето“.

Оспорват се и изводите на съда, че страните са във фактическа раздяла.

Обяснява се, че всъщност ищцата е напуснала семейното жилище и е взела със себе си детето без съгласието на ответника и без да доказва наличие на съществени причини за задължителна необходимост от прекратяване на съвместното съжителство, т.е. ответникът е в принудителна фактическа раздяла с ищцата и детето си.

Като порок на първоинстанционното производство се сочи липсаната на достатъчно доказателства за доходите и имуществото на ищцата, а установяването само на доходите на ответника.

Заявява се, че съдът като не е изискал социален доклад от социалната служба по местоживеенето на ответника, не е установил и какви са условията на живот на детето в жилището на ответника в гр.С., нито в наетото от него в гр.Банско жилище, в което ответникът е заявила, че ще отглежда детето, когато му се разреши от ищцата или от съда.

Освен това се твърди, че съдът не е дал отговор на правния въпрос дали двама родители, които са с добър родителски капацитет биха могли съвместно да упражняват родителските си права в най-добрия интерес на детето им, а е приел за относима „теорията за привързаността“ към единия родител.

Подречтава се, че вещото лице, изслушано пред РС, към момента няма задълбочен анализ или придобити знания в материята на споделеното родителство. Поради това се изразява становище, че изводът на съда за поголямата пригодност на майката за необоснован и неправилен, освен че дискриминара бащата, като равноправно пригоден родител в живота на детето.

По горните съображения, по отношение на признака в ППВС №1/1974 г. относно „грижи и отношение на родителите към децата“, се твърди, че съдът също необосновано е постановил, че по-големи грижи към момента полага майката – ищец, тъй като детето живеело при нея. Според въззивника, съдът изобщо не е обсъдил признака „морал на родителите“ и признака „пол на детето“, а при преценка на признака „социално обкръжение на родителите“ е приел, че майката е създала добър социален кръг, за които липсвали доказателства.

5

В жалбата е направено изрично оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, тъй като в своя доклад, изложен пред страните в с.з. на 16.02.2026 год. не е дал яснота какви са спорните факти между страните, за кои от тях сочат и за кои не сочат доказателства, както и не е предприето задължителното процесуално действие – разпит на страните за установяване на техните качества и намерения по отношение грижите за детето им.

В подкрепа на твърденията си, въззивникът представя писмени доказателства и прави искане за събиране на гласи такива, за изискване на информация относно имущественото състояние и доходите на въззиваемата, както и на информация относно св.Н. Ц., за изготвяне на социален доклад, назначаване на повторна съдебно-психологическа експертиза, както иза изслушване на страните.

Иска се от съда да постанови и привременни мерки.

В срока за отговор на въззиваната жалба, такъв е депозиран от насрещната страна. С отговора се оспорват въззивните жалби на Г. Т. като неоснователни и се изразява становище по отношение на обжалваното решение № 213/20.04.2026 г., постановено по гр.д.№ 1540/2025г., по описа на Районен съд – Р., за правилно постановено, отговарящо на материалноправните и процесуалноправните изисквания, както и на утвърдената съдебна практика.