Решение № 13 от 24.01.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Кюстендил, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20211520201166 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано след подадена жалба от И. Г. В., с ЕГН **********, с адрес в ************, против наказателно постановление № 20-1139-001236 от 19.11.2020г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Кюстендил.

Жалбоподателят моли НП да бъде отменено поради допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Навежда доводи, че в момента на установяване на нарушението е помагал на болен родител и е проявил небрежност по отношение на изпълнението на задълженията си по ЗДвП, като не спори, че не е носил обезопасителен колан в момента на проверката. В открито съдебно заседание се явява лично, като поддържа описаното в жалбата.

Административнонаказващият орган не взима участие в производството, не изразява становище по жалбата.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 08.11.2020г., около 20:20 часа в гр.Кюстендил, на ул. „Гюешевско шосе“, срещу бензиностанция „Петрол“, в посока към кв. Върташево в гр. Кюстендил, в качеството му на водач на собствения си лек автомобил „Опел Зафира“, рег.№ ********, е управлявал превозното средство 1 без да е поставил обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е оборудван.

Въз основа на тези констатации е издаден АУАН № 239045 от 08.11.2020г., който е получен лично в момента на нарушението от жалбоподателя срещу подпис. В дадения му от закона и посочен и в АУАН тридневен срок, нарушителят не е депозирал възражения срещу съставения при проверката АУАН.

Това довело до издаване на атакуваното наказателно постановление, в което е прието, че И. Г. В. е нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП, поради което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

Нарушението е установено от свидетелите Д.В. и М.Б., и двамата служители на сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил, при спиране на описания автомобил за полицейска проверка.

Горната фактическа обстановка се установява от приетата от съда административно-наказателна преписка и от показанията на свидетелите Д.В. – актосъставител и М.Б. - свидетел.

По делото са изискани служебно, с оглед твърденията на жалбоподателя, два броя справки. Първата от тях е представена от РЗИ – Кюстендил, видно от която във връзка с боледуването на родителите на жалбоподателя от Ковид-19, последният не е бил поставен под карантина в момента на нарушението. От втората справка, издадена от РД „Автомобилна администрация“ – София се установява, че лекият автомобил, който И.В. е управлявал в момента на установяване на нарушението, не е регистриран като таксиметров автомобил.

Жалбата срещу наказателното постановление е депозирана в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо надлежна процесуална легитимация, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

АУАН и НП са съставени от лица, притежаващи съответната материална компетентност, видно от представената по делото Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. Спазени са предвидените в ЗАНН срокове за законосъобразно образуване и провеждане на производството. Налице е индивидуализация на нарушителя и нарушението по време и място.

Нарушението е описано с всичките му съставни елементи, като са спазени всички изисквания на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, обуславящи процесуалната законосъобразност на АУАН и НП.

Субект на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е лице с качеството водач по см. на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Видно е от събраните по делото доказателства, а не се спори и от жалбоподателя, че именно той е управлявал посочения лек автомобил. Собствеността на последния е без правно значение по повод наложеното 2 наказание.

Изпълнителното деяние на нарушението е във формата на бездействие, като самото нарушение е формално по своя характер. Законодателят, чрез цитираната в НП норма на чл.183, ал.4,т.7, пр.1 от ЗДвП санкционира неизпълнението на задължението за използване на предпазен колан. Самото задължение за използване на обезопасителен колан от водачите на МПС е установено с чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят има качеството водач, тъй като е въвел в движение и управлявал по градската пътна мрежа лек автомобил, които му действия са възприети пряко от актосъставителя и свидетеля при извършване на нарушението. Лекият автомобил, който жалбоподателят е управлявал, е пътно превозно средство, с оглед дефинициите на § 6, т.т. 10, 11 и 12, б.

“а” от ДР на ЗДвП.

С оглед на това, съдът счита, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Същият като водач на МПС, е нямал правото да управлява автомобила, след като не е поставил обезопасителния колан. Не са налице доказателства по делото, които да навеждат съда до обосновано заключение, че водачът на автомобила е в кръгът от лица, които са освободени от отговорност за неизпълнение на задължението му по чл.137а, ал.2 от ЗДвП при извършване на проверка. Установи се, че управляваният от И.В. автомобил не е таксиметров, като същевременно не са налице здравословни причини, които да налагат приложение на изключенията по чл.137а, ал.2, т. 2 и т.3 от ЗДвП.

Приложената справка за нарушенията, извършени от жалбоподателя, очертава трайната му нагласа към пренебрегване разпоредбите на ЗДвП. Този извод се налага и от приложената към писмените доказателства справка за нарушител/водач, сочеща множество извършени нарушения от него по ЗДвП.

Използваната от административнонаказващия орган санкционна разпоредба отговаря на правната квалификация на описаното нарушение в АУАН и НП.

Фиксираният в закона размер на административното наказание не позволява на съда да преценява отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, респ. да променя размера на наказанието, наложено от страна на административнонаказващия орган, тъй като наложеното наказание съвпада със санкцията, посочена в цитираната норма. Съдът счита, че административнонаказващия орган правилно е определил както субекта, който следва да понесе административно наказателната отговорност, така и вида и размера на наказанието.

Поради всичко изложено дотук съдът прие, че следва да потвърди изцяло атакуваното Наказателно постановление №20-1139-001236 от 19.11.2020г., с което на основание чл. 183, ал.4, т. 7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП на ИВ. Г. В., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева.

3

В горния смисъл издаденото НП се явява правилно и законосъобразно и като такова подлежи на потвърждаване.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Кюстендилският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 20-1139-001236 от 19.11.2020г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВРКюстендил, с което на ИВ. Г. В., с ЕГН ********** и адрес в с. *************, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева на основание чл.

183, ал.4, т. 7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба

Административен съд - Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му. пред

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4