Решение № 51 от 29.02.2024, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 877/2023
- Вид
- Решение № 51
- Подписан
- 29.02.2024
- В сила
- 29.02.2024
- Състав
- Гергана Кузманова
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 51 гр. *, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина *ова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20235440100877 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „*“* гр.* против „*“ * гр.*, в която се твърди от ищеца,че на 20.05.2018г. между него, като изпълнител и ответника, като възложител е подписан Договор за възлагане, по силата на който ответникът е възложил на ищеца да извърши СМР на обект „Надстрояване на люпилня, складове, лаборатория и битов персонал“. Съгласно посоченото в раздел I,т.1 „Предмет на договора, цени срокове“ от договора стойността същия е * лева без ДДС , като ищецът е извършвал отделни видове СМР, като подизпълнител.
Съгласно раздел II. „Права и задължения на инвеститора“ , ответникът е следвало да плати стойността на извършените СМР от ищеца по банков път, след представяне на оригинална фактура от ищеца.
В изпълнение на договора, дружеството-ищец е издало следните Фактури, по които и към момента са налице неплатени задължения за изпълнените СМР:
1.Фактура № */21.09.2018г., на обща стойност 155 707,04лв. с ДДС. Посочената фактура отразява задължението , представляващо разликата между изплатеният по-рано аванс и окончателното задължение по Акт обр. 19/21.09.2018г. По тази фактура от ответника е извършено частично плащане на сумата от 140 000, 00 лева, като непогасеният и до момента остатък възлиза на 15 707.04 лв.
2.Фактура №*/20.11.2019г., на обща стойност 8 400.00лв. с ДДС. Посочената фактура отразява задължението на ответника за извършените CMP по Акт обр.*г. По тази фактура от ответника е извършено частично плащане на сумата от 5 000 лева ,като непогасеният и до момента остатък възлиза на 3400лв.
Видно от Удостоверение от 01.04.2020г.
1 издадено от ответника, ищцовото дружество е извършило договорените CMP в срок, качествено и в съответствие с нормативните изисквания. С оглед задължението на ответника да плати стойността на CMP при издаване на данъчната фактура, отразяваща установеното между страните задължение, възложителят е в забава за неплатените остатъци по процесните две фактури от деня следващ тази дата на издаването им.
Предвид изложеното, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяко едно забавено плащане. Претенцията на ищеца е за заплащане на законната лихва , начислена върху неплатените задължения по фактурите за период от три години, преди датата на подаване на настоящата искова молба, ведно със законната лихва върху претендираните главници след този момент до окончателното плащане.Върху непогасената част от главница по Фактура №*/21.09.2018г. или сумата от 15 707 04,00 лв. за времето 18.09.2020г. до 18.09.2023г. законната лихва, която се претенлира възлиза на 5 001,60 лв. ,а върху непогасената част от Фактура №*/20.11.2019г., или върху сумата от 3400 лв. за времето 18.09.2020г. до 18.09.2023г. законната лихва възлиза на 1 085,00лв.
С нотариална покана рег.*, връчена чрез нотариус * * лично на управителя * * на 16.02.2022г., ищецът е поканил своя длъжник да погаси доброволно и окончателно задължението си. Разговорите с ответника основно за завършвали с молба да бъде изчакан с месец , с 10 дни , с няколко седмици. Поетите ангажименти , че ще плати доброволно управителят не е изпълнил въпреки значителната забава.
Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: Сумата от 15 707.04лв. - непогасен остатък - главница по Фактура №*/21.09.2018г., за извършени СМР по Договор за възлагане от 20.05.2018г., съгласно уточненото в обстоятелствената част на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, сумата от 3400.00лв. - непогасен остатък - главница по Фактура №*/20.11.2019г., за извършени СМР по Договор за възлагане от 20.05.2018г., съгласно уточненото в обстоятелствената част на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, сумата от 5001.60лв., представляваща законна лихва върху неплатеното задължение от 15707.04лв. по Фактура №*/21.09.2018г.за времето 18.09.2020г. до 18.09.2023г., сумата от 1085лв.. представляваща законна лихва върху неплатеното задължение от 3400 лв. по Фактура №*/20.11.2019г. за периода 18.09.2020г. по 18.09.2023г. Претендира и за разноски по водене на делото.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Оспорва твърденията на ищеца за извършваните разплащания по процесните фактури. Твърди, че по ф-ра № */21.09.2018г. на стойност 155 707,04 лв. с ДДС извършените плащания са в размер на 140 000,00 по банкова сметка, а разликата е извършена в брой по искане на управителя на ответното дружество, поради блокирани сметки от НАП и необходимост от средства в брой, за разплащания на работни заплати, като следва :
Изплатени 10 000,00 лв. в брой м. 19.12.2018г., на 06.04.2019г.-2400,00 лв ., на 20.12.2019г. 2 3000,00 лв., *. По ф-ра № */20.11,2019г. на стойност 8400,00 лв. С ДДС, 5 000,00 лв. са платени по банков път. Разликата от 3 400,00 лв. е разплатена в брой . Плащанията са извършени на 20.03.2020г. - 1300,00 лв, На 04.06.2020г. 400.00 лв. - чрез * *, на 24.06.2020г.
1500,00лв., на 11.08.2020г. 200,00 лв./за зъболекар/. Към 24.06.2020г. са съгласувани сумите и е направена разписка за окончателно разплащане за извършената работа и получен аванс за нови възлагания от 28.07.2020г.
Съдът, след преценка на изложеното от страните в исковата молба и отговора, на становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за възлагане от 20.05.2018г., сключен между ищеца „*“ *гр.*, като възложител и ответника „*“ * гр.*, като изпълнител, с който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел за извърши иСМР на обект „Надстрояване на люпилняскладове, лаборатория и битов персонал“ .Съгласно чл.2 от Договора стоайността на договора е 548 585,87лв. лв. без ДДС.Според суговореното в радзел II т.1инвеститорът извършва всички плащания по банковата сметка на изпълнителя след предоставяне на данъчна фактура оригинал.Съгласно Раздел IV т.1 Приключването на СМР, предмет на договора се приемат с КОнстативен протокол Обр.19.
Представена е фактура №*/21.09.2018г. за СМР по акт обр.19 от 21.09.2018г. и аванс по фактури на стойност 155 707,00лв. с ДДС
Представена е и Фактура №*/20.11.2019г. за СМР по акт обр.19 от 20.11.2019г. на стойност 8 400,00лв. с ДДС.
Видно от Удостоверение от 01.04.2020г., издадено от ответника „*“ *, за периода от 20.05.2018г. до 20.12.201г. „*“* е извъшлива СМР на обект „Надстрояване на люпилня за риба-складове, лаборатория и битов персонал на рибарска хижа“ та стойност 548 585,87лв. без ДДС , като СМР са изпълнени в срок, качествено и в съответствие с нормативните изисквания.
Ответникът представя записвания на листове с конкретни суми срещу името „*“.
От заключението по назначената и изслушана ССчЕ се установява,че Процесните фактури № */21.09.2018 г. и фактура № */ 20.11.2019 г. са осчетоводени в счетоводствата на страните, както следва:
В счетоводството на „*” * гр. * вземанията са отразени в сч. сметка 411 Клиенти, аналитична партида „*” *. Непогасеният остатък по процесните две фактури, съгласно представените справки Движение по фактури и неплатени фактури е 19 107.04 лева, както следва: - по фактура № */21.09.2018 г. - 15 707.04 лева – неразплатен остатък, след като е приспадното частично плащане в размер 140 000.00 лева, извършено на 10.10.2018 г. - по фактура № */20.11.2019 г. - 3 400.00 лева – неразплатен остатък, след като е приспадното частично плащане в размер 5 000.00 лева, извършено на 21.11.2019 г. - „*” * гр. *.
В счетоводството на „*” * гр. * задълженията по процесните фактури са отразени в сч. сметка 401 Доставчици, аналитична партида „*” *. Непогасеният остатък по 3 процесните две фактури, съгласно представените Аналитични регистри на сметка 401 Доставчици е 19 107.04 лева, както следва: - по фактура № */21.09.2018 г. - 15 707.04 лева – неразплатен остатък, след като е приспадното частично плащане в размер 140 000.00 лева, извършено на 10.10.2018 г. - по фактура № */20.11.2019 г. - 3 400.00 лева – неразплатен остатък, след като е приспадното частично плащане в размер 5 000.00 лева, извършено на 21.11.2019 г.
Процесните две фактури са включени в дневниците за продажби по ЗДДС в месеца, за който се отнасят, като дължимия данък ДДС върху продажбите е включен в Справка-декларация за данък добавена стойност в счетоводството на „*” * гр. * и в дневниците за покупки и в Справка-декларация за данък добавена стойност в счетоводството на „*” * гр. *, като правото на данъчен кредит е упражнено в месеците, за които е възникнало.
Размерът на законната лихва върху непогасените главници за период от три години преди депозиране на исковата молба в съда или за времето от 18.09.2020 г. до 18.09.2023 г. е 6 086.14 лева, както следва: 5003,14лв. върху непогасения остатък по първата фактура и 1083,00лв. върху непогасения остатък по втората фактура.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.286 от ТЗ във вр. с чл.258 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Исковете са основаотелни и доказани. Безспорно се установи по делото, че на 20.05.2018г. страните са сключили Договор, с който ищецът се е задължил срещу възнаграждение да извърши СМР на обект „Надстроянате на люпилня-складове, лаборатория и битов персонал“. Няма спор също така,че процесните фактури №*/21.09.20118г. на стойност 155 707,04лв. с ДДС и №*/20.11.2019г. на стойност 8 400,00 лв. с ДДДС са издадени от ищцовото дружество за извършената от него въз основа на посочения договор работа.
От неоспореното заключение на вещото лице по СИЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се установи, че ответникът е извършил частични плащания по процесните фактури, като непогасения остатък по фактурите е както следва:
15 707,04лв. по първата фактура и 3 400,00лв. по втората фактура. Процесните фактури са осчетоводени в счетоводството и на двете дружества. Осчетоводяването на фактурите в счетоводството на ответника и включването им в дневника за покупки по ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението по осчетоводените фактури и доказва неговото съществуване. По въпроса съществува многобройна съдебна практика, включително и постановена от ВКС по реда на чл.290 от ГПК / В т.см.Решение № 96 от 26.11.2009 г, постановено по търг.дело № 380/2009 г на ВКС, Първо т.о., Решение № 23 от 07.02.2011 г, постановено по търг.д.№ 588/2010 г на ВКС, Второ т.отд., Решение №42 от 19.04.2010 г на ВКС, постановено по т.д. № 593/2009 г на Второ т.о. на ТК, и др./.
Ответникът не ангажира никакви доказателства за пълно погасяване на задълженията си по 4 процесните фактури по предвидения в договора начин- по банков път. Ирелевантни са доводите на ответника в отговора на исковата молба за разплащане на остатъка по фактурите в брой. Представените записи на листове срещу фамилното име на управителя на ищцовото дружество не могат да се приемат като доказателство за плащане.Същите представляват частни свидетелстващи документи, съставени са едностранно от управителя на ответното дружество и отразяват изгодни за него факти, поради което и не могат да служат като доказателство за тези факти. Предвид посоченото и заключението на вещото лице предявеният иск за заплащане на неизплатения остатък по процесните фактури е изцяло основателен и доказан в претендирания от ищеца размер.
Върху непогасения остатък по фактурите в общ размер на 19 104,04лв. на осн.чл.86 от ЗЗД ответникът дължи и лихви за забава в размер на 6086,14 лв., установен от заключението на вещото лице,в какъвто размер е и исковата претенция, поради което искът за лихви за забава върху главницата за периода 18.09.2020г. до завеждане на иска 18.09.2023г. следва да бъде уважен изцяло.
Разпечатката съдържа 36 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14c0571e-4ee5-44f5-a0f5-7277183cacca