Решение № 72 от 03.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Пазарджик, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело № 20235200900163 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 25, ал. 4 вр. с ал. 6 от Закона за юридическите лица с нестопански цели.

Ищецът претендира отмяна на решение от 03.06.2023 г. на общото събрание на "Сдружение на ловците и риболовците-ЛРД Велинград"- гр.Велинград с което е оставена без уважение молбата на ищеца И. Г. К. и е потвърдено решението на УС на СЛР-ЛРДВелинград от 10.03.2022г. с което на същия е наложено дисциплинарно наказание „прекъсване на членството за 2 години“.

Твърди се че И. Г. К. е придобил право на лов през 1998г. и от тогава членува в ответното сдружение СЛР - ЛРД Велинград. Същият от години е групов ръководител на една от групите на ловна дружина „Лъджене“ - Велинград. На редовен ловен излет на 04.02.2023г. в качеството му на ръководител на лова забелязва движещи се в ловното поле автомобили, които той последва, за да изясни, които са хората и какво правят там по време на ловното мероприятие.

След като се установява, че това са други членове на ловна дружина „Лъджене“, които в този момент нямат разрешение, да се намират в ловното поле възниква спор, прераснал във физическа саморазправа.

Нарушителите в последствие инициират извънредно събрание на ловната дружина „Лъджене“ със следния дневен ред:1Изключване на г-н К. от ЛРД „Лъджене“ 2.Предложение за изключване на г-н К. от ЛРД „Лъджене“ 3.Разформироване на групата на г-н Г. Т.

Видно от приложения устав на СЛР-ЛРД Велинград поканата за свикването на общото събрание на дружината съгласно чл. 27, ал. 3 следва да съдържа дневен ред, дата, място и час на провеждането на събранието. Видно от приложеното копие от покана същото не съдържа място и час на неговото провеждане. Още повече твърди, че не са уведомени 1 всички членове на ловната дружина, а само избирателно такива, които поддържат заговорът срещу моя доверител, доколкото липсва ред, по който да се извършва уведомяването, който да е прието от УС на Сдружението. По този начин е опорочена цялата процедура по гласуването на предложените решения.

Видно от чл. 27, ал. 5 от Устава компетенциите на Общото събрание на дружината са ограничени до приемане на отчета на ръководството, финансовия и годишния план, избира и освобождава ръководството, Контролния орган и членовете на дружината. Никъде в устава не е предвидена компетентност на Общото събрание на дружината да изключва членове, да прави предложения за изключване и за разформироване на групи от което следва, че всяко едно от решенията в дневния ред на поканата е предложено в нарушение на устава и като такова е нищожно.

За да е пълна картината на извършените процесуални нарушения на общото събрание състояло се на 23.02.2023г. не се прави списък с присъстващите. Същите за преброени „на око“ и на същото присъстват външни лица, които не става ясно дали са били преброени в общия брой. При обявяването, че присъстват 52 членове, което е отразено в протокола, не става ясно колко е общия брой на членовете на дружината, за да се приеме, че кворумът за вземане на решенията е налице. На събранието не е изготвен поименен списък и не са положени подписи от присъствалите с оглед установяване на точния им брой и качеството им на членове, към момента на провеждането му.

Видно от Протокол № 1/23.02.2023г. воден във връзка с провежданото общо събрание, въпросите за разглеждане в Дневния ред, нямат нищо общо с точките, формулирани в поканата, а в Устава на СЛР - ЛРД Велинград никъде не е предвидена възможност за последващо изменение на дневния ред, както това е направено на събранието.

Превишавайки своите правомощия по т. 2 и т. 3 от дневния ред Общото събрание на дружината е отправило до Управителния съвет на сдружението предложение за налагане на дисциплинарно наказание „Изключване“. По същия начин е взето и решението по т.1, като е гласувано „освобождаване“ на г-н И. К. като член на ЛРД - Лъджене. Очевидно е неразбирането от страна на гласувалите и направили предложенията, каква е разликата между „освобождаване“ и „изключване“ и това, че общото събрание с решението си по т.1 иззема и упражнява функции на УС на СЛР-ЛРД Велинград, с които то не разполага съгласно Устава и фактически прекратява членствено правоотношение с решението си по т.

1.

След Общото събрание в предвидения срок доверителят ми И. К. е входирал писмени обяснения до УС на СЛР-ЛРД Велинград съгласно чл. 23, ал. 4 от Устава.

На 10.03.2023г. е проведено заседание на Управителния съвет на СЛР- ЛРД Велинград, на което като дневен ред под т. 1 е поставена точката „Разглеждане на постъпило предложение от ЛРД „Лъджене“ за налагане на дисциплинарно наказание на г-н И. Г. К. - член на ЛРД „Лъджене“ за вземане на решение в съответствие с чл. 23 от Устава на СЛР-ЛРД Велинград....“. Г-н К. е присъствал на това заседание и е бил изслушан. След като УС решава, че следва да бъде наложено дисциплинарното наказание „прекъсване на членство за 2 години“ доверителят ми е обжалвал същото съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 7 от Устава пред Общото събрание.

На проведеното на 03.06.2023г. ОС на СЛР-ЛРД Велинград дисциплинарното наказание е потвърдено.

С оглед разпоредбите на чл. 26-29 от ЗЮЛНЦ минималните изисквания за 2 законосъобразност на решенията на Общото събрание следва да бъда спазени императивните норми по закон и устава относно свикването и провеждането му. Видно от Протокол от 03.06.2023г. в същият не е отразено обстоятелството какъв е действителният брой на членовете на сдружението, за да бъде направен извод за това присъства ли необходимия кворум за редовното му провеждане. Предвид това не може да се направи извод, че процесното решение е гласувано и прието при спазване на изискванията на закона и устава.

Още повече твърди, че е налице процесуално нарушение по свикване на самото заседание, доколкото в устава липсва установен ред за известяване на членовете, който да е определен от УС и е следвало да бъде приложена нормата на чл. 26, ал. 3 от ЗЮЛНЦ и поканата да се обяви в регистъра на ЮЛНЦ на Агенция по вписванията най-малко 1 месец преди посочения ден. Твърдим, че такова не е правено.

Системата от наказания за членовете на ответното ЛРС е установена в чл. 23 от Устава, в която са предвидени три наказания: „отзоваване от състава на ръководните органи“;

„прекъсване на членство за срок от 1 до 2 години“ и „изключване“. От посочените наказания само първото няма за последица лишаване от правото на лов, като второто от тях „прекъсване на членство за срок от 1 до 2 години“ също се свежда по същесво до изключване, но за ограничен период - от 1 до 2 години.

Съгласно чл. 23а ЗЛОД и чл. 23 от Устава от процедурна гледна точка наказването на ловец се извършва с решение на управителния съвет на ловното сдружение. От материалноправна страна фактическите основания за изключването следва да се изведат от правилото на чл. 23а, ал. 1, т. 2 ЗЛОД. За да обуслови налагането на това наказание, имащо за последица лишаване от правото на лов за определен период, преценката относно естеството на нарушението и неговата тежест следва да обоснове извод за нарушения по ЗЛОД и Закона за биологично разнообразие, извън което налагането на подобно наказание е недопустимо.

Така предвиденото наказание „прекъсване на членство за срок от 1 до 2 години“ е в абсолютно несъответствие с ограничението по т. 2 на ал. 1 от чл. 23а ЗЛОД, доколкото никъде не се твърди нарушение на законови норми по ЗЛОД и ЗБР.

Съгласно чл. 23а, ал. 1, т. 2 ЗЛОД налагането на наказанието „прекъсване на членство за срок от 1 до 2 години“, освен лишаване на ловеца от правото му на лов от друга страна се свързва и със забраната да участва в обединение по чл. 29 от ЗЛОД за участие в друго сдружение по чл. 30 ЗЛОД.

При преценката за законосъобразност на наложеното наказание „прекъсване на членство за срок от 1 до 2 години“ в конкретния случай се изисква изследване на въпроса, дали твърдяното „нарушение на ловна и риболовна етика съгласно устава на сдружението съгласно чл. 23, ал. 1 от Устава и конкретно по б. „б“ - послужила в случая като основание, действително се свежда до нарушение на ЗЛОД и ЗБР.

Предвид императивно регламентираните от закона предпоставки, при които е допустимо наказанието „прекъсване на членство за срок от 1 до 2 години“, имащо за последица лишаване на ловеца от правото му на лов за определен период и ограничаване на 3 правото му на участие в ловно сдружение, решението за налагане на това наказание за други нарушения влиза в пряко противоречие с нормата на чл. 23а, ал. 1, т. 2 от ЗЛОД и като такова подлежи на отмяна.

Предвид гореизложеното счита, че липсва законово основание за наказание „прекъсване на членство за срок от 1 до 2 години“, което води и до незаконосъобразност на решението на ОС на СЛР-ЛРД Велинград от 03.06.2023г., с което е потвърдено решението на УС на СЛР-ЛРД Велинград от 10.03.2023г. за налагането му.

Видно от приложеният протокол от 10.03.2022г. наказанието на ищеца е било наложено за нарушение на традиционно установените правила на лова и риболовната етика.

Къде са посочени тези правила, какви са те, кое точно от тях е било нарушено също не са посочени, което прави постановеното решение немотивирано и правещо невъзможна проверката за законосъобразност и целесъобразност, както от нас като страна, така и от уважаемия съд.

Макар и задължителен за всички членове на обединението по чл. 29 от ЗЛОД като част от организацията по чл. 30 от ЗЛОД, уставът на сдружението не е норма от правовия ред и всяко действие и решение по него следва да се пречупва през призмата на закона. В противен случай, както е и в настоящия казус, се създава една отделна система от норми, която непочивайки на закона прави възможно да бъдат нарушавани законни права и интереси на български граждани.

Видно и от приложеният Устав, никъде в задълженията на членовете не е посочено такова за спазване на традиционните правила на ловната и риболовната етика, което приемайки устава ищецът да се е съгласил да спазва и съответно да подлежи на санкция при неизпълнение.

Дори да се презюмира, че придобивайки право на лов, като член на ответното ЛРС ищецът е бил запознат с устава на сдружението, умишленото неспазване на традиционните правила на ловната и риболовната етика може да има за последица налагането на наказание „прекъсване на членство за срок от 1 до 2 години“ само ако конкретното решение на УС се отнася пряко до правила и норми, засягащи изискванията на ЗЛОД и ЗБР, но не и в случаите, когато неизпълнението се отнася до абстрактни, непосочени в законов или подзаконов нормативен акт традиционни правила.

Предвид гореизложеното твърди, че атакуваното решение е взето при нарушение на процедурата за свикване на общото събрание, същото не е мотивирано, доколкото не са посочени конкретни действия на ищеца, които да обосновават налагането му, както и че същото противоречи на законовите норми на Р. България.

Формулирано е искане да се отмени като неправилно и незаконосъобразно решението на общото събрание на ОС на СЛР-ЛРД Велинград от 03.06.2023г., с което е оставена без уважение жалбата на ищеца И. Г. К. и е потвърдено решението на УС на СЛР-ЛРД Велинград от 10.03.2022г. с което на същия е наложено дисциплинарно наказание „прекъсване на членството за 2 години“.Претендира се присъждане в полза на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение и държавни такси.Сочи доказателства и 4 прави доказателствени искания.

Ответника е депозирал в срок отговор на исковата молба с който оспорва предявения иск На първо място счита, че исковата молба е процесуално недопустима с оглед на фактът, че е подадена извън определените в закона срокове. Това е така понеже в чл. 25 ал. 6 от Закон за Юридическите лица с Нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) е посочено, че срокът за подаване на иска е едномесечен от узнаване на решението, но не по-късно от една година от вземането му. В конкретния случай ищецът е узнал по-рано за решението на Общото събрание, което се оспорва. В действителност препис от решението му е бил връчен на 14.08.2023 г.,но самият той е узнал за решението на ОС на Сдружението още през месец Юли 2023г., така че едномесечния срок за предявяване на исковата претенция за отмяна на решението на ОС е изтекъл през Август 2023г.. а исковата молба е подадена на 04.09.2023г. или след изтичане гга установения преклузивен срок.