Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2527 от 24.04.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 955/2025
Вид
Решение № 2527
Подписан
24.04.2025
В сила
24.04.2025
Състав
Мария Янкова Иванова Вранеску, Нели Маринова, Радостина Данаилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2527 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели М.а като разгледа докладваното от Нели М.а Въззивно гражданско дело № 20251100500955 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника И. Д. М. срещу отказа на ЧСИ А.Б. с рег. № 850 на НК да прекрати изп. дело № 20238500400840, обективиран в съобщение с изх. № 05779/19.03.2025 г. Твърди, че е подал молба до ЧСИ с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество.

Поддържа, че вместо да изпрати молбата му, ведно с протокол по чл. 448 ГПК и с искане до районния съд да насрочи заседание за явяване на длъжника и взискателя, в което да декларира имуществото си, му е бил връчен отказ за прекратяване на изпълнителното производство. Твърди също така, че повече от две години по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия, поради което е настъпила перемпция. Счита, че са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 и 8 ГПК. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания отказ.

1

Ответникът по жалбата – взискателят „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД не е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.

ЧСИ А.Б. е изложил на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които поддържа становището, че жалбата е недопустима, а по същество – неоснователна.

Съдът, след като взе предвид изложените в жалбата доводи и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 840/23 г. по описа на ЧСИ А.Б. с рег. № 850 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД срещу длъжника И. Д. М. въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист от 11.05.2021 г., издаден по ч. гр. д. № 35669/20 г. по описа на СРС, 172 състав, с който И. Д. М. е осъден да заплати на „Фронтекс Интершенънъл“ ЕАД сумата от 310,44 лв., представляваща парично задължение по цедиран договор за кредит № 592371052/24.10.2014 г., ведно със законната лихва от 06.08.2020 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на 112,61 лв. за периода от 28.07.2016 г. до 13.03.2020 г. и 145,00 лв. – разноски по делото, а именно: 25 лв. – държавна такса и 120 лв. – възнаграждение на адвокат.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника, както и да бъде извършен опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника. Освен това е възложил на ЧСИ и извършването на действията по чл. 18 ЗЧСИ.

На 21.09.2023 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД и „Юробанк България“ АД.

На 27.09.2023 г. е връчена на длъжника И. Д. М. покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело. С поканата е съобщено на длъжника, че е наложен запор върху банковите му сметки и трудовото му възнаграждение, както и че е насрочен опис на движимите му вещи на 15.11.2023 г. от 12,00 ч.

На 12.08.2024 г. длъжникът е подал молба до ЧСИ А.Б. с искане за прекратяване на изпълнителното дело. В молбата е обективирано и искане за иницииране на производство по чл. 448 ГПК.

2

На 15.08.2024 г. е депозирано становище от взискателя, съгласно което молбата на длъжника следва да се остави без уважение. Към становището е представена и молба от взискателя с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и за извършване на опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника. Освен това с молбата са възложени на ЧСИ и правата по чл. 18 ЗЧСИ.

Видно от призовката за принудително изпълнение ЧСИ А.Б. е насрочил опис на движими вещи на 30.10.2024 г. от 10,00 ч.

На 10.01.2025 г. длъжникът отново е подал молба до ЧСИ А.Б. с искане за прекратяване на изпълнителното дело. В молбата е обективирано и искане за иницииране на производство по чл. 448 ГПК.

Видно от съобщение с изх. № 05779/19.03.2025 г. ЧСИ А.Б. е отказал да прекрати изпълнителното производство.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, който отказ попада в обхвата на подлежащите на обжалване действия от длъжника съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване е отказът на ЧСИ А.Б., обективиран в съобщение с изх. № 05779/19.03.2025 г., да прекрати изпълнителното дело.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/13 г. по тълк. дело № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В този случай прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата 3 на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

От изпълнителното дело се установява, че с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ да извърши действията, посочени в чл. 18 ЗЧСИ. Освен това взискателят изрично е посочил, че желае да бъде наложен запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника, както и да бъде извършен опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника.

Установява се, че в изпълнение на възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ съдебният изпълнител е извършвал изпълнителни действия по делото, насочени към събиране на процесното вземане, като по изпълнително дело няма данни да не са извършвани изпълнителни действия за период по – дълъг от две години, както и от датата на последното поискано изпълнително действие по делото /15.08.2024 г./ да е изтекъл период от време, който да по – дълъг от две години.

Ето защо, липсва основание за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила „перемпция“ съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На следващо място, съдът намира, че отказът на ЧСИ А.Б. да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК също е законосъобразен.

Изпълнителният процес подлежи на прекратяване, ако посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество /чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК/. Когато в резултат на предприетите изпълнителни действия обектите от имуществото на длъжника не могат да бъдат осребрени чрез посочения изпълнителен способ, законът предвижда прекратяване на безрезултатния изпълнителен процес, за да се избегне ненужната му прекомерна висящност.

Необходимите предпоставки за това са: изчерпване на всички посочени от взискателя изпълнителни способи и предварително изпълнение на процедурата по чл. 448 ГПК по искане на съдебния изпълнител пред районния съд. Тъй като едно от условията за прекратяване на изпълнителното производство – процедурата по чл. 448 ГПК се инициира от съдебния изпълнител, прекратяването на това основание е по негова преценка.

4

Предвид изложеното по – горе, жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от длъжника И. Д. М. срещу отказа на ЧСИ А.Б. с рег. № 850 на НК да прекрати изп. дело № 20238500400840, обективиран в съобщение с изх. № 05779/19.03.2025 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5