Решение № 457 от 03.08.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Варна , 03.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Петранка Н. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20213110202199 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на СВ. Й. АНДР., ЕГН **********, гр.Силистра, ул. “Одеса“ № 2, вх.Б, ет.3, ап.31 с която е обжалвал Наказателно постановление № 21-0439-000262 / 13.04.2021 г. на Началника на Трето РУ към ОД МВР - Варна.

Жалбоподателят редовно призован не се явява . Процесуалният му представител, адв.Г., ШАК поддържа жалбата. Счита, че при издаване на НП, АНО неправилно е приложил материалния закон. Моли за отмяна на атакуваното НП и присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна не изпраща представител. Депозира писмени бележки от ю.к. Лукова. Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

1

От събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателствени средства съдът прие за установени от фактическа страна по делото следните обстоятелства:

Установено с акта за установяване на административно нарушение, че на 13.03.2021 год., около 22.00 часа в гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик, на бул.“Константин и Фружин“ до книжарница „Хирон 3000“, жалбоподателя е управлявал лек автомобил марка "Сеат Кордоба", с рег. № СС 44-77 СК собственост на Йордан Стоянов А., като жалбоподателя е бил без поставен обезопасителен колан по време на движение на автомобила.

Съставен е АУАН серия АА, бл.№ 441306/ 13.03.2021 г., като в него е описано, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбите на чл. 137, ал.1 от ЗДвП и е връчен на жалбоподателя, който го подписал с възражение /“имам“/.

В законовия срок по чл.44 от ЗАНН постъпили писмени възражения от А. срещу съставения му АУАН.

На основание акта е издадено и обжалваното НП, по силата на което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лв..

Жалбоподателят е обжалвал издаденото НП пред ВРС С жалбата се представят доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, като неправилно и необосновано поради следните съображения:

Жалбоподателят твърди, че в НП е допуснато нарушение на процесуалните правила, като счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал.1 от ЗАНН.

Приложени по делото са: АУАН 441306/ 13.03.2021 г.; Наказателно постановление № 21 – 0439 - 000262 / 13.04.2021 г. на Началника на Трето РУ към ОД МВР – Варна. Изслушани са по делото свидетелите по установяване на административното нарушение.

Съдът като обсъди събраните доказателства и като съобрази доводите 2 на страните и извърши проверка на издаденото наказателно постановление, намира, че жалбата е основателна, а в обжалваната част НП е неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено.

Настоящият съдебен състав възприема твърденията от страна на жалбоподателя за незаконосъобразност, като по силата на последващ контрол приема, че в обжалваната му част НП е незаконосъобразно, както следва:

Наказателното постановление е правораздавателен акт, издаван от орган с административно наказателна компетентност.

Съгласно т.7 от ППВС № 10/ 28,09.1973 г. отразените в акта констатации на административното нарушение не се считат за установени до доказване на противното и затова административно наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона средства. При издаването му следва да се спазва точно уреденото в ЗАНН състезателно производство за да настъпят целените правни последици, а именно да бъде наложена съответната административна санкция - административно наказание от съответния вид за извършеното нарушение.

В тази връзка по отношение развитие на административно наказателното производство преди да се произнесе по преписката, административно наказващия орган следва да направи два вида преценки: за допустимостта на съставения акт и за правната обоснованост.

Административно наказващият орган проверява съставения акт като преценява събраните доказателства, а когато е необходимо извършва разследване на спорните обстоятелства. Върху актосъставителят лежи отговорността и тежестта на доказване на твърденията съдържащи се в съставения от него акт. Когато се установи, че нарушителят е извършил административното нарушение виновно се издава наказателно постановление.

В тази насока са и ППВС № 5 / 28.10.1968 г. и ППВС № 10 / 28.09.1973 г.

Относно нарушението по чл. 137А., ал.1 ЗДвП съдът установява липса на правно единство при определяне на нарушената правна норма от 3 контролния орган и административно наказващия орган /АНО/. От една страна, в акта деянието е възведено по чл. 137, ал.1 от ЗДвП, каквато норма не съществува в закона, а в НП е посочена разпоредбата на чл. 137А., ал.1 от ЗДвП, при което се е стигнало до процесуална ситуация, при която административно наказателното производство срещу нарушителя е образувано с несъществуваща правна квалификация, а отговорността му е ангажирана за съвсем друго деяние, което е недопустимо, тъй като създава неяснота какво нарушение е било извършено в действителност. По този начин се накърнява правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение се твърди, че е извършил. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, а от тук и отговорността на жалбоподателя за горепосоченото нарушение следва да отпадне.

На следващи място трябва да се отбележи, че с атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя са били отнети общо 6 контролни точки. Тук наказващият орган се е задоволил единствено с упоменаването, че тази санкция се налага на основание Наредба № Із-2539 на МВР, като в самото постановление лисва изписване на законовия текст, който регламентира определянето максималния размер на контролните точки, както и отнемането и възстановяването им, а именно чл. 157, ал.3 от ЗДвП . Съдът счита, че по този начин е било ограничено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същия не би могъл да знае, а само да предполага по кой законов текст му се отнемат посочените общо 6 контролни точки Дори да се приеме, че констатациите на наказващите органи са верни, то те следва да спазват процедурата по установяване и прилагане. Целта на административното наказание е да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да се въздейства предупредително към останалите граждани. Не следва обаче да се забравят целите на самия закон, да осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите.

Посочените противоречия и разминавания между АУАН и НП безспорно водят до нарушаване правото на защита на административно наказаното лице, което трябва да знае в какво точно е обвинен и какво 4 наказание му се налага, за да организира защитата си. В конкретния случай допуснатите нарушения на разпоредбите на ЗАНН не могат да бъдат санирани, тъй като същите касаят установяване по безспорен начин на визираното административно нарушение и по този начин са гаранция за разкриване на обективната истина вАП.

Всички изложени съображения налагат извода, че наказателното постановление е незаконосъобразно постановено, поради което следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на жалбоподателя преди края на съдебното заседание съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН , вр. чл. 143, ал. 4 от АПК , вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК , на СВ. Й. АНДР. следва да се присъдят направените по делото разноски. В случая възнаграждението следва да се определи по реда на чл. 18, ал. 2 , вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид обстоятелството, че случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в минимален размер, а именно - 300 /триста/ лева.

Водим от изложените съображения Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление

№ 21- 0439 -000262 /

13.04.2021 год. издадено от Началника на Трето РУ към ОД МВР - Варна, с което на СВ. Й. АНДР., ЕГН **********, гр.Силистра, ул. “Одеса“ № 2, вх.Б, ет.3, ап.31 е наложено административно наказание – „глоба“ в размер 5 на 50.00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137А., ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 от ЗДвП , както и на основание Наредба № Із - 2539 на МВР са отнети общо 6 точки.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Варна да заплати на СВ. Й. АНДР., ЕГН **********, гр.Силистра, ул. “Одеса“ № 2, вх.Б, ет.3, ап.31 сумата от 300 /триста/ лева, направени разноски по делото съгласно чл. 18, ал. 2 , вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред

Административен съд - Варна в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6