Решение № 98 от 19.05.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. С., 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П.Б.Й. при участието на секретаря А.Е.А като разгледа докладваното от П.Б.Й. Гражданско дело № 20264150100003 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид:

Предявени са искове с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът П. Т. Г., чрез пълномощника адв. М. М. твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № ** /26.11.2024 г.,с „К.“ ЕАД, по който получила под формата на кредит, сумата в размер на 3000 лева. Съгласно чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ** / 26.11.2024 следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството ** ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит На 26.11.2024 г. сключила с ** ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 1500 лева. Навежда твърдение, че заплатила по Договор за потребителски кредит № ** /26.11.2024 г. сумата в размер на 3150 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 600 лева, Счита, че Договор за потребителски кредит № ** / 26.11.2024 сключен с „К.“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр, с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. На първо място, процесния договор не отговарял на изискванията на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК. Не ставало ясно какво се включва в ГПР. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на неустойка, не било ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал 1 допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за потребителски кредит бил нищожен поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Наред с това Договор за потребителски кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство не била включена в ГПР и ГЛП. В Договор за потребителски кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на **то предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива щели да нараснат двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал,4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи била част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Счита, че заплащането на сумата по договопа за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя. Твърди се, че било налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискванего ГПР да нс бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "**" ЕООД бил "К." АД. Основен предмет на дейност на ответника била гаранционни сделки, каквато била процесната, печалбата на "**" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик "К." АД .С оглед това обстоятелство можело да се заключи, че със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоряло **, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "К." АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "К." АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "К." АД кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително ** на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Счита, че в случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК и Договор за потребителски кредит да се прогласи за недействителен. По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство сключен 2 с дружеството „**“ ЕООД бил нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, Поради накърняването на принципа на „добри нрави” по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.З от ЗЗД – с нарушаването на този принцип се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора, с което се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Отделно от това, сумата за поръчител се заплащала без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият бил принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стигало единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 70%, без каквато и да е насрещна престация. На следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „**“ ЕООД бил нищожен поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. В настоящия случая, **то което следвало да се заплати по Договор за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразено в определения ГПР. Така уговореното ** по Договор за предоставяне на поръчителство по своята същност представлявало разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на ”**” ЕООД бил "К." АД. Счита, че със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоряло **, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "К." АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "К." АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "К." АД кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително ** на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. На последно място, счита че Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „**“ ЕООД, бил недействителен на основание чл. 143 ал.1 и ал.2 т. 19 от ЗЗП. Същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията добросъвестност и справедливост и водел до неравновесие в правата на страните, като по този начин бил в ущърб на ищцата като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / . Договорът за поръчителство не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. Моли да бъде постановено решение, с което на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД ответникът К. ЕАД да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 150 лева недължимо платени по недействителен договор за потребителски кредит от 3

26.11.2024г. ,ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане и на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД ответникът ** ЕООД да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 600 лева , недължимо заплатени по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 26.11.2024г., след направено изменение на иска, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане. Претендира разноски.

В писмена молба преди съдебно заседание моли да бъдат уважени предявените искове , след направеното изменение на исковете, чрез намаляване размера на исковете и се присъдят разноски, съобразно списък на разноските.

Ответникът „К.“ЕАД гр. С. в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск срещу дружеството. Оспорва по сметка на дружеството да е постъпила сумата 76.69 евро, с която са погасени задължения различни от главницата ,за което представя счетоводна справка. Счита, че **то за поръчител не отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита, не било известно към момента на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, поради което и не следвало да бъде включено като разход по кредита. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба преди съдебно заседание моли иска да бъде отхвърлен. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско **.

Ответникът „**“ ЕООД в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск срещу дружеството. Оспорва по сметка на дружеството да е постъпила сумата от 306,78 евро, по договора за поръчителство, за което представя счетоводна справка. Счита, че **то за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, а и сключването на договора за поръчителство ставало след сключване на договора за кредит, към който момент параметрите на кредита вече били договорени. Моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба взема становище за неоснователност на предявения срещу дружеството иск, както и прави възражение за липса на предпоставки за приложение на чл. 38 от Закона за адвокатурата, а в условията на евентуалност възражение за прекомерност на претендираното адвокатско **.

С протоколно определение от 20.04.2026г. по делото е допуснато изменение на предявения иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД против „К.“ЕАД, чрез 4 намаляване размер на иска съответно от сумата 76.69 евро на 12,80 евро – недължимо платени по недействителен договор за потребителски кредит от 26.11.2024г. ,ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане. С протоколно определение от 20.04.2026г. по делото е допуснато изменение на предявения иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД против ** ЕООД , чрез намаляване размера на иска съответно от сумата 306.78 евро на сумата 26,14 евро , недължимо заплатени по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 26.11.2024г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 26.11.2024г. между „К.“ ЕАД и П. Т. Г. , е сключен договор за потребителски кредит № **, по силата на който „К.“ АД се задължил да предостави на ищеца потребителски кредит, в размер на 3 000,00 лв. и при условия посочени в договора, след одобряване на подаденото от кредитополучателя заявление. Част от договора е и погасителен план за 24 вноски с посочен падеж, главница, лихва и обща размер на вноската.