Определение № 25 от 18.01.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. София, 13.01.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902361 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД срещу Решение № 93 от 18.05.2022г. по в.гр.д. № 72/2022г. на Апелативен съд – Бургас в частта, в която, като е отменено Решение № 379 от 22.12.2021г. по гр.д. № 254/2021г. на Окръжен съд – Бургас, касаторът е осъден да заплати на Г. И. С., чрез неговия баща и законен представител И. Г.

С., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 19 000 лева частична претенция в размер на 40 000 лева от общо 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени от Г. И. С. от настъпило на 11.07.2020г. в гр. Ахелой пътнотранспортно произшествие по вина на застрахован при касатора водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със законната лихва за забава от 16.10.2020г., датата на уведомяване за застрахователното събитие, до пълното плащане, при съобразяване на платените от застрахователя преди образуване на делото 21 000 лева от сумата 40 000 лева.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение в обжалваната част е недопустимо и неправилно.

След отхвърляне на предявените искове от първоинстанционния съд с въззивната жалба на Г. И. С. е бил оспорен единствено размера на 1 определения от съда принос на родителите за настъпване на ПТП, но не и липсата на такъв принос. Съдът е допуснал процесуално нарушение, като е надхвърлил пределите на търсената защита и решението е недопустимо, евентуално неправилно.

Неправилно не е бил отчетен приносът на родителите за пътния инцидент, което е в нарушение на Тълкувателно решение № 88/12.09.1962г. на ОСГК на ВС.

Също съгласно касационната жалба по делото се е установило още, че пострадалият е бил без предпазна каска. Въпреки че няма изрично законово изискване за предпазна каска, носенето й е силно препоръчително, още повече, че се касае за малко дете. Не е имало основание възражението за съпричиняване в тази част да бъде отхвърлено. Същевременно процентът на съпричиняване от страна на пострадалия е крайно занижен и неправилно определен. Същият не зависи от нова, че законът вменява на водача завишена отговорност за осигуряване безопасността на движението, а от поведението на двамата участници. Не е взето предвид и заключението на експерта, че от техническа гледна точка е било правилно велосипедистът, като участник в движението, да намали скоростта при приближаване на кръстовище. Налице е принос на пострадалия както за настъпване на ПТП, така и за вредоносния резултат.

Според касатора определеното от съда като базов размер обезщетение от 60 000 лева е прекомерно и не отговаря на изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Детето не е било в безсъзнание след удара, а в сопорозно състояние (зашеметяване). Не е отчетено и че пострадалият се е повлиял добре от лечението. Няма отклонения от нормалната мозъчна дейност на главния мозък. Не се очакват усложнения от получените травми. За това е помогнал водачът, откарал детето в болница, съобщил за инцидента в лечебно заведение, върнал се е на мястото на пътния инцидент. Поведението на водача е достойно и рядко срещано, а неглижирането му от състава на съда и погрешно. Прието е за установено, че е налице психична травма, но за това не са събрани доказателства. Не са се доказали твърденията за депресия, страх, тревожност. Детето е било само разстроено. Базовият размер на обезщетението не следва да надвишава сумата от 40 000 лева.

Касаторът иска атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

2

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение трябва да бъде допуснато, тъй като решаващият въззивен състав се е произнесъл по въпроси от значение за изхода на спора в нарушение на практиката на ВКС - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и при условията на вероятна недопустимост на възизвното решение (чл. 280, ал. 2 от ГПК).

Конкретно формулираните от касатора въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК са:

1.) Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен с чл.

52 от ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застраховател?

Касаторът твърди, че при постановяване на обжалвания съдебен акт съдът се е отклонил от практиката на ВС и ВКС – т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968г., Решение № 414 от 21.11.2012г. по гр.д. № 1543/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о., Решение № 69 от 18.03.2014г. по гр.д. № 4686/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о., Решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

2.) Дали поведението на делинквента, непосредствено след ПТП, е след критериите, които следва да се вземат предвид при определяне на справедливия размер на обезщетението?

Във връзка с този въпрос не е посочена задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, съответно практика на Върховния касационен съд, която въззивното решение да не съобразява.

3.) Дали принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице, само когато поведението на пострадалия, с което е създал предпоставки за деликта и вредите, е противоправно?

Касаторът сочи противоречие на въззивното решение в частта на отречения принос на увредения поради неизползването на предпазна каска в 3 противоречие с Решение № 444 от 31.10.2012г. по гр.д. № 453/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и Решение № 58 от 29.04.2011г. по т.д. № 623/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в които е застъпено виждането, че намаляването на дължимото обезщетение не е обусловено от преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането.

4.) Дали в хипотезата на причинени вреди от ПТП приносът на пострадалия трябва да се определя в по-малка степен от приноса на водача на превозното средство, тъй като законът вменява на последния завишена отговорност за осигуряване безопасността на движението?

5.) Кои са критериите и как следва да се определи степента на приноса на всеки от участниците в ПТП?

Относно тези два въпроса се сочи противоречие на въззивното решение с Решение № 117 от 08.07.2014г. по т.д. № 3540/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 169 от 28.02.2012г. по т.д. № 762/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 118 от 27.06.2014г. по т.д. № 3871/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.

6.) Намира ли приложение разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД в случаите, когато пострадалото при ПТП малолетно дете е допринесло за настъпването на вредоносния резултат поради неупражнен върху него надзор от родителите му, които не са положили дължими грижи за предотвратяване на вредоносния резултат?

Касаторът счита, че становището на въззивния съд, че грижовността на родителите не следва да се отразява негативно върху правото на детето да получи справедливо обезщетение, е в противоречие с Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962г. на ОСГК на ВС.

От насрещната страна по жалбата Г. И. С., чрез неговия баща и законен представител И. Г. С., е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

4

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба на Г. И. С. срещу касатора за заплащане, освен другото, на сумата от 19 000 лева обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие от 11.07.2020г. в гр. Ахелой, на кръстовището между ул.“Рила“ и ул.“Емона“, настъпило по причина на виновно поведение на Д.К.З., управлявал лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с ДК № А 2937 НВ в нарушение на чл. 48 от ЗДвП, като към датата на пътния инцидент касаторът е бил застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лекия автомобил „Рено“ (полица № BG/07/519002743385 от 01.10.2019г.). Също съгласно исковата молба по време на пътния инцидент Г. И. С., на 8 години, е управлявал велосипед „Laser“ и в резултат на непропускането му от лекия автомобил на кръстовището и последвалия удар тялото му е паднало напред по посока на движение, причинило закрита черепно-мозъчна травма – счупване на черепа с малък субдурален хематом и травма на главния мозък.

Травматичните увреждания са наложили болнично лечение и период на възстановяване. Като дължимо обезщетение за претърпените неимуществени вреди (телесни увреди, психически травми, изразяващи се в депресивност, страх и тревожност, продължително ограничение при физическа активност) 5 ищецът е определил сумата от 60 000 лева, от която са били претендирани частично 40 000 лева, съответно при приспадане на извършеното от застрахователя плащане преди образуване на делото от 21 000 лева – 19 000 лева, със законната лихва за забава от 16.10.2020г., датата на уведомяване за застрахователното събитие, до окончателното плащане. Д.К.З. е бил признат за виновен за пътния инцидент с влязло в сила Решение № 260021/11.12.2020г. по н.а.х.д. № 249/2020г. на Районен съд – Поморие.

С отговор на исковата молба касаторът – ответник е възразил по размера на претендираното обезщетение (че сумата, платена от застрахователя е достатъчна, за да покрие неимуществените вреди), както е възразил и за съпричиняване – детето се е движило с висока скорост към кръстовището и не е имало реакция за избягване на сблъсъка; то е било без предпазна каска; не е трябвало да се движи по пътното платно, съгласно чл. 164, ал. 2 от ЗДвП и е било без надзор и без придружител, също съгласно посочената разпоредба.

Приносът е съществен и следва да се определи на 80%. Родителите не са изпълнили задълженията си по чл. 125, ал. 3 от СК и чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето да не оставят без надзор и грижа дете под 12-годишна възраст. При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид поведението на водача на лекия автомобил – водачът е качил пострадалото дете в колата и го е откарал в болница, обадил се е на медицински екип, върнал се е на мястото на ПТП и е оказал съдействие на органите на МВР.

С решението си, въз основа на събраните писмени доказателства, изслушаните свидетели и заключенията на съдебна експертиза (комплексна автотехническа и медицинска експертиза), първоинстанционният съд е приел твърденията в исковата молба за претърпени неимуществени вреди от пътния инцидент, който е по причина на виновно противоправно поведение на застрахован при касатора водач на лек автомобил, основателни.

Обезщетението за тези вреди е било определено в размер на 60 000 лева, но, също съгласно решението, е имало основание за намаляване на сумата поради съпричиняване – с 30% поради скоростта на управление на велосипеда и отклоняване на вниманието от страна на Г. И. С., съответно 50% поради неупражнен родителски надзор върху детето, т.е. като дължими от застрахователя са били определени 12 000 лева обезщетение, при общо 80% принос на увредения. При отчитане на извършеното от застрахователя плащане предявените искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от КЗ са били 6 отхвърлени изцяло.