Акт № 4982 от 04.11.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4982

Хасково, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар ВЕСЕЛЕНА КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20267260701338 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с чл. 67, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС.

Образувано е по жалба на Р. К., [държава], [ЛНЧ], против Решение № УПП-193 от 24.09.2026 г. на интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците при Министерскя съвет, с което е отхвърлена подадената от него молба за международна закрила относно статута на бежанец и статута на субсидиарна закрила, като молбата е квалифицирана като явно неоснователна на основание чл. 42, параграф 1, буква „а“ във връзка с буква „й“ от Регламент (ЕС) 2024/1348.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с целта на закона и непълно изясняване на относимите факти и обстоятелства. Жалбоподателят поддържа, че административният орган е достигнал до извода за явна неоснователност на молбата въз основа на формален и твърде ограничен анализ на изложените от него факти, без да извърши цялостна индивидуална оценка на личното му положение. Според него констатациите в решението се свеждат основно до възпроизвеждане на част от проведеното интервю и до заключението, че причините за напускане на държавата му по произход са икономически, без да бъдат обсъдени всички обстоятелства, които биха могли да имат значение за преценката по Регламент (ЕС) 2024/1347 и Регламент (ЕС) 2024/1348. Твърди, че в мотивите на административния акт не са посочени конкретните съображения, въз основа на които органът е приел, че изложените от него факти очевидно и без необходимост от по-задълбочено изследване попадат извън приложното поле на международната закрила. Счита, че не е изложен необходимият фактически и правен анализ за прилагането на чл. 42, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2024/1348. Излага съображения, че от съдържанието на решението не може да бъде проследен процесът на формиране на вътрешното убеждение на административния орган, кои доказателства са кредитирани и по какви причини е достигнат изводът за липса на предпоставки за предоставяне на международна закрила. В жалбата се възразява и срещу позоваването на обстоятелството, че жалбоподателят е [държава] и че за гражданите на тази държава делът на предоставената международна закрила в държавите членки на Европейския съюз е под 20 на сто. Поддържа се, че тези статистически данни не освобождават административния орган от задължението да извърши индивидуална оценка на всяка конкретна молба, тъй като международната закрила има личен характер и не може да бъде отказвана въз основа на обобщени статистически показатели за определена държава или националност. Излагат се съображения, че решението не съдържа достатъчен анализ на актуалната информация за държавата по произход, нито обсъждане на конкретните обстоятелства, които биха могли да бъдат относими към личното положение на кандидата. Според жалбоподателя допуснатите нарушения са съществени, тъй като са ограничили възможността молбата му да бъде разгледана при спазване на принципите на индивидуалност, обективност и пълнота на административното производство. Иска се отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно и връщане на административната преписка на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за ново разглеждане и произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът – интервюиращ орган при ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ю. Д., в представен писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Поддържа, че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и след индивидуална преценка на всички относими обстоятелства. Сочи, че заявените от жалбоподателя причини за напускане на [държава] са от личен и икономически характер и не обосновават предпоставките за предоставяне на международна закрила по Регламент (ЕС) 2024/1347. Счита за законосъобразно квалифицирането на молбата като явно неоснователна на основание чл. 42, параграф 1, букви „а“ и „й“ от Регламент (ЕС) 2024/1348. Моли за отхвърляне на жалбата.

Административен съд – [област], след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Р. К. ([Наименование]) е гражданин на Кралство [държава], роден на [дата]. в [населено място], област *****, [държава], от мъжки пол, с ***** етническа принадлежност, изповядващ *****, *****, с [ЛНЧ]. Личните му данни са установени въз основа на декларираните от него обстоятелства, отразени във формуляра за скрининг и регистрационния лист, тъй като при регистрацията не е представил документ за самоличност.

От приложеното по административната преписка копие на Заповед рег. № 3282 ПАМ-87 от 14.08.2026 г. на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР се установява, че на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход – [държава]“, на основание чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България. В заповедта е посочено, че на 13.08.2026 г. в [населено място] са установени и задържани група чужди граждани, сред които девет граждани на [държава] и един [държава], които не са могли да удостоверят законното си влизане в страната и не са разполагали с документи за самоличност.

По преписката е приложен и скрининг формуляр, в който като дата на извършване на скрининга е отразена 17.08.2026 г. В него жалбоподателят е посочил ****** гражданство, ***** език за комуникация и маршрут на пътуване от [държава] през [държава] до България. Отбелязано е, че самоличността му е декларирана от самото лице поради липса на документи. Отразено е извършването на първоначален здравен преглед и проверка за уязвимост, при която не са установени специални потребности или принадлежност към уязвима група.

На 25.08.2026 г., по време на настаняването си в Специалния дом за временно настаняване на чужденци – ***** при дирекция „Миграция“ – МВР, Р. К. е подал молба за закрила от властите на Република България, заведена с вх. № 105450-3181 от същата дата.

На 01.09.2026 г. чужденецът е предаден на Транзитен център – [населено място] на ДАБ при МС, за което е съставен приемно-предавателен протокол с вх. № 304/01.09.2026 г. На същата дата е извършена регистрацията му като кандидат за международна закрила, образувана е административна преписка с рег. № УП-18245/01.09.2026 г. и е подадена молба за международна закрила с вх. № ТЦП-01-2340/01.09.2026 г.

В регистрационния лист са отразени личните данни на кандидата, гражданството, етническата и религиозната му принадлежност, семейното положение, образованието и професията. Посочено е, че владее ***** език, има основно образование и е работил като *****. В приложението към регистрационния лист са вписани родителите му, трите му сестри и двамата му братя, като за бащата, майката, сестрите и единия брат е посочено местонахождение в [държава], а за другия брат – в [държава].

С Решение за настаняване № 229 от 01.09.2026 г. Р. К. е настанен в Транзитен център – [населено място].

На 01.09.2026 г. е съставен протокол за предоставяне на информация по реда на чл. 8 от Регламент (ЕС) 2024/1348, Регламент (ЕС) 2024/1351 и Регламент (ЕС) 2016/679. Съгласно съдържанието му на жалбоподателя е разяснена на разбираем за него ***** език информация относно правата и задълженията му в процедурата за международна закрила, сроковете и етапите на производството, правото на правна помощ и последиците от неизпълнение на процесуалните му задължения. Протоколът съдържа удостоверяване от кандидата, че предоставената информация му е разяснена и че разбира съдържанието ѝ.

По административната преписка са приложени и документи относно здравословното състояние и специалните потребности на кандидата, включително амбулаторен лист от 01.09.2026 г. и формуляр за идентифициране на специални потребности със същата дата. В последния е отразено, че Р. К. се чувства добре физически, не съобщава за заболявания и не са установени показатели за увреждания, психични проблеми, преживяно насилие, изтезания, трафик на хора или други обстоятелства, обуславящи принадлежност към уязвима група. Направен е извод, че лицето не се нуждае от допълнителна оценка на специалните потребности, като е определено ниско ниво на приоритет за последващи действия.

На 03.09.2026 г. до Държавна агенция „Национална сигурност“ е изпратено писмо с рег. № ТЦП-01-2388/03.09.2026 г. във връзка с производството по молбата на кандидата.

На 15.09.2026 г. с Р. К. е проведено лично интервю от интервюиращия орган Д. З., с участието на преводач от ***** език, за което е съставен протокол с рег. № УП-18245/15.09.2026 г. В началото на интервюто кандидатът е потвърдил, че разбира преводача и е съгласен интервюто да бъде проведено от определения интервюиращ орган. Разяснени са му целта на интервюто, задължението за достоверно и изчерпателно представяне на информацията, поверителният характер на производството и възможността да представи доказателства в подкрепа на молбата си. Жалбоподателят е заявил, че не приема лекарства, намира се в добро състояние за провеждане на интервюто и не разполага с документи, които желае да представи. При изложението на личните си обстоятелства Р. К. е потвърдил, че е роден в [населено място], [държава], като е живял и в [населено място], където е работил през периода 2017–2018 г. Посочил е, че е живял заедно с родителите, братята и сестрите си, че е ******, с ***** етническа принадлежност, и че е посещавал училище до *****, след което е прекъснал образованието си, тъй като не е желаел да продължи да учи. По отношение на трудовата си дейност е заявил, че от 2017 г. е работил като ******. Обяснил е, че заплащането на труда му не е било добро и че като цяло в [държава] възнагражденията са ниски. Според изложеното от него възможностите за работа на младите хора в страната са ограничени, а намирането на добре платена работа е трудно. Относно семейните си връзки е заявил, че няма роднини в България, но майка му и един от братята му се намират в [държава], като брат му пребивава там като нелегален мигрант, а майка му разполага с работна виза. Посочил е, че след пристигането си в [област] е разговарял по телефона с брат си, но впоследствие телефонът му бил взет от полицията и не е поддържал контакт с близките си. По отношение на маршрута си на пътуване жалбоподателят е заявил, че е напуснал [държава] на 01.08.2026 г., като е пътувал със самолет до [държава], използвайки валиден паспорт. Останал е в Истанбул седем дни, след което е предприел нелегално преминаване на границата с България. Посочил е, че на 14.08.2026 г., заедно с група от десет души, е преминал пеша през телената ограда на границата с помощта на стълба. По думите му преминаването от [държава] до България е продължило три дни, като през част от пътуването групата е пребивавала в планински местности при тежки условия, без сън. Заявил е, че след пристигането си в България е бил задържан от полицията в [населено място]. Обяснил е, че крайната му цел е била да достигне до [държава], където се намират негови близки. Посочил е, че не е подавал молба за международна закрила в друга държава. На поставения му въпрос за причините, поради които е напуснал [държава] и не желае да се завърне там, Р. К. е заявил, че от дете мечтае да отиде в Европа, по-конкретно в [държава]. Обяснил е, че положението в [държава] е много трудно, няма достатъчно работа за младите хора, а заплащането е ниско, поради което е взел решение да замине за Европа. На въпроса дали би могъл да получи работна виза и да замине легално, подобно на майка си, е отговорил, че не се е интересувал от такава възможност, като според него издаването на работна виза би струвало много пари. Изрично е заявил, че няма други причини за напускането на държавата си по произход извън посочените икономически затруднения и желанието да живее в Европа. На поставените му въпроси относно евентуални проблеми, свързани с етническата и религиозната му принадлежност, кандидатът е отговорил отрицателно, като е заявил, че не е имал проблеми на етническа или религиозна основа. Посочил е, че не е членувал в политически партии или организации, не е бил арестуван или осъждан за престъпление и не е бил подлаган на насилие в държавата си по произход. Не е съобщил за отправяни срещу него заплахи или за осъществявано лично преследване. Протоколът е подписан от кандидата, преводача и интервюиращия орган.

Разпечатката съдържа 24 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14bc6869-a914-4a5e-bdf1-8b3e1d46447b