Решение № 81 от 06.07.2023, Районен съд - Мадан
- Съд
- Районен съд - Мадан
- Дело
- Гражданско дело 391/2022
- Вид
- Решение № 81
- Подписан
- 06.07.2023
- В сила
- 30.10.2023
- Състав
- СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.241 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 241, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.143 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29 и сл. · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 81 гр. гр.Мадан, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20225430100391 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от В. С. К. против "КРЕДИСИМО" ЕАД и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № **/16.09.2022 г., сключен с КРЕДИСИМО ЕАД е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл. 4.1 от Договор за потребителски кредит № **/16.09.2022 г. е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 29, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП. Предявен е и иск за прогласяване на нищожността на Договор за поръчителство от 16.09.2022 г., сключен с „Ай тръст“ ЕООД на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит № **/ 16.09.2022г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД, съгласно който ищцата трябвало да върне сумата по кредита от 3 852.69 лева, при сума на получаване 3000.00 лева, при ГПР от 27.55%, при ГЛП от 24.58%, при срок на кредита от 24 вноски. Съгласно чл.4.1 от договора ищцата следвало да сключи Договор за поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за кредит. Ищцата сключила договор за поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, по силата на който договор следвало да заплати възнаграждение в размер на 2 520.43 лева. Договора за потребителски кредит № **/16.09.2022 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД бил нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр с. чл. 11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № **/ 16.09.2022г. е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр. с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. Счита и, че Договор за поръчителство, сключен с „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр. с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.
Ищецът се позовава на нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, като сочи, че в процесния договор е посочен годишен лихвен процент, но липсвали обаче каквито й да е било условия за прилагането му, липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора 1 възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Ищецът се позовава на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК като твърди, че погасителния план по договора не отговарял на изискванията на посочената разпоредба, в него липсвала задължителната информация по ЗПК. Доколкото в договора за кредит и договора за гаранция била предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Претендираната сума по Договор за потребителски кредит от 16.09.2022 г. и договор за поръчителство не била индивидуализирана по никакъв начин.
Ищецът се позовава на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като сочи, че договора за потребителски кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. Доколкото била предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не ставало ясно, дали същото е включено в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала. Наред с това, посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не било ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Ищецът се позовава на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като твърди, че доколкото сключването на договор за поръчителство било въздигнато като елемент от сключването на договор за паричен заем е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Посочва, че едноличен собственик на капитала на АЙ ТРЪСТ ЕООД е КРЕДИСИМО АД. Твърди, че със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна водило до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.
Ищецът счита, че в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. В условията на евентуалност счита, че клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит № **/ 16.09.2022г. въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП, като излага подробни съображения в тази насока. Моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от АЙ ТРЪСТ ЕООД, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № **/16.09.2022 г. между ищеца, като кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД, като кредитодател, за сумата от 3000,00 лв., при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 24,58 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 27,55 %. Ответникът твърди, че между ищеца и АЙ ТРЪСТ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 16.09.2022 г. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора за предоставяне поръчителство, Ай Тръст се е задължило да сключи с Кредисимо договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст да отговаря пред Кредисимо солидарно с ищеца за изпълнението на всички негови задължения по Договора за потребителски кредит и за всички последици от евентуално негово неизпълнение на задължения по Договора за потребителски кредит. За предоставяне на услугите по Договора за предоставяне поръчителство Ай Тръст и ищецът уговорили дължимата от него престация — месечно възнаграждение съгласно погасителния план, инкорпориран в Приложение № 1, раздел II, т. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, за периода на действие на Договора за потребителски кредит. Ищецът имал възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция. За него не било задължително да избере сключването на договор с дружество — гарант, което изрично било посочено в Общите условия към договора за потребителски кредит. Счита за неоснователно релевираното в исковата молба твърдение, че уговореното възнаграждение по услуги по Договора за предоставяне на поръчителство сключен между Ай Тръст и ищеца следва да бъде включено от Кредисимо в ГПР като разход по кредита. Посочва, че съгласно ОУ на Кредисимо, кандидатстващите за 2 кредит клиенти сами избират дали да кандидатстват за обезпечен кредит, или за кредит без обезпечение. Предоставянето на обезпечение не било задължително условие за сключване на договор за кредит и за кредитополучателя нямало санкция (неустойка или по-голям приложим размер на лихва), ако избере необезпечен кредит. Услугата на Ай Тръст не била задължителна за сключване на Договора за потребителски кредит, нито била разход, пряко свързан със сключването му по смисъла на § 1. от Допълнителни разпоредби на ЗПК.
Доводите на ищеца, че уговарянето на възнаграждение по договор, различен от договора за кредит и с юридическо лице, различно от дружеството – заемател прикрива действителния размер на ГПР на Договора за потребителски кредит с Кредисимо и следва да бъде включено в ГПР били неоснователни. Към момента на сключването на договора за кредит в правния мир обективно не е съществувал сключен договор между ищеца и ответника АЙ ТРЪСТ ЕООД. В процесния договор не се съдържали уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Ответникът посочва, че съгласно чл. 29 и сл. от ЗПК, ищецът е имал възможност в 14-дневен срок от сключване на Договора за потребителски кредит да се откаже от него без да дължи обезщетение или неустойка, нито да посочва причина за отказа. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника КРЕДИСИМО ЕАД, с който взема становище за неоснователност и недопустимост на предявения иск. Ответникът не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № **/ 16.09.2022 година между ищеца и КРЕДИСИМО ЕАД. Ответникът КРЕДИСИМО ЕАД оспорва наведените от ищеца доводи за недействителност на Договор № **/16.09.2022 година, на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 11. ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11, както и чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. Посочва, че страните са договорили лихвен процент, който не се променя. В чл. 11 от Раздел VII. „Кредитни продукти. Годишен процентна разходите."от ОУ, подробно бил посочен начинът на формиране на ГПР, с което следвало да бъде прието, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. В т. 10 от Приложение № 1 към Договора за кредит бил инкорпориран погасителен план, съдържащ броя на вноските, датите на плащане на погасителните вноски (падежите), компонентите на погасителната вноска (главница и лихва), както и общия размер на месечната вноска. Ответникът твърди, че погасителният план има изискуемото по закон съдържание, с посочени брой на погасителни вноски, размер на всяка една от тях, от какви компоненти е съставена -части от главницата и от договорната лихва. Посочва, че няма допуснато нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, доколкото изискването за погасителен план не било задължително, като излага подробни съображения в тази насока.
Сключването на договор с поръчител било избор на потребителя и било предвидено като възможност, а не задължение, в приложимите общи условия. Предоставянето на обезпечение не било задължително условие за сключване на договор за кредит и за кредитополучателя нямало санкция (неустойка или по-голям приложим размер на лихва), ако избере необезпечен кредит. Договорът за кредит бил сключен преди ищецът да сключи договор за поръчителство с различно от кредитора лице. При сключването на договора за потребителски кредит за кредитодателя не била налице нито яснота дали ищецът действително ще сключи договор за предоставяне на поръчителство, нито при какви финансови параметри. За надлежното спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне на поръчителство не само не е било необходимо, но е било и обективно невъзможно към момента на сключване на договора за кредит. На ищеца била предоставена предварително възможност да се запознае с Договора за потребителски кредит и приложението към него, в които са посочени дължимите от ищеца на Кредисимо суми – заявеният размер на главницата, размерът на възнаградителната лихва при заявения период на погасяване, а именно 24 месечни вноски и общ размер на всички плащания. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения първоначален иск.
Разпечатката съдържа 14 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14bbe8f7-d060-491b-b911-4b75e347e923