Решение № 2237 от 11.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2237 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100504369 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 19774 от 30.11.2023 г. по гр.д. № 67 620/2021 г. описа на СРС, ГО, 127 състав по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против С. Н. Ж. установителни искове с пр. осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че С. Н. Ж. дължи на

„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата в размер на 1 999,15 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ул. „****“, № ****, с аб. № 203562, за период от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 18.01.2021 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 36,31 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 18.01.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 25.01.2021 г. по ч. гр. д. № 2 583/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.

Исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 353,57 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 31.12.2020 г. и за сумата в размер на 8,29 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.01.2018 г. до 31.12.2020 г., са отхвърлени като неоснователни с решението.

Подадена е въззивна жалба вх. № 364292/18.12.2023 г. от „Топлофикация София“

ЕАД против решението в частта, с която са отхвърлени искове за горепосочените суми. Излага, че по силата на чл. 33 ОУ от 2016 г. клиентите са 1 длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия и следователно изпадат в забава след изтичане на 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася доставката на ТЕ. По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия С. Н. Ж..

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

В обжалваната част решението е правилно и следва да бъде потвърдено. В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

С решението, необжалвано от ответника, е прието, че ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот в исковия период. Ищецът е доставял ТЕ до имота за исковия период 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. Искът за главница за цената на доставената ТЕ е уважен.

Ищецът е начислявал мораторна лихва върху тази главница и претендира с иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 353,57 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 31.12.2020 г. С отговора на исковата молба своевременно ответникът е оспорил всички искове по основание и размер включително и дължимостта на мораторните лихви.

За процесния период са приложими ОУ, одобрени от ДКЕВР през 2016 г.

Задължението на жалбоподателя за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия е възникнало като срочно според приложимите ОУ от 2016 г. Според чл. 32, ал. 1 ОУ за месечната дължима сума при избран метод на плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 ОУ се издава ежемесечно фактура. Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане за периода, за който се отнасят.

В забава за изпълнение на задължението потребителят обаче може да изпадне само в случай, че то е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер. Предвид характера на задължението то първоначално се изчислява на база прогнозно потребление, за което се издава месечна фактура, а едва в по-късен момент се установява стойността на реалното потребление чрез издаване на изравнителна сметка. Т.е. ликвидността на задължението настъпва в един по-късен момент. Така съгласно чл. 32, ал. 3 от приложимите Общи условия след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на ежемесечно издаваните фактури на база прогнозно количество топлинна енергия и фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат 2 стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от ОУ за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а съгласно ал. 4 на чл. 33 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.

2 и ал. 3 от ОУ, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Доколкото според събраните доказателства изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за процесния период е настъпило след предвидения в Общите условия 45 - дневен срок за плащане то цитираните клаузи на общите условия са неприложими.

В този случай приложение ще намерят диспозитивните правила на закона, поконкретно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която ответникът изпада в забава след покана, каквато нито се твърди, нито се доказва да е отправена в настоящия случай. Следователно предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за признаване дължимостта на сумата за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия е подлежал на отхвърляне като неоснователен и правилно е бил отхвърлен с обжалваното решение.

Според чл. 139, ал. 2 от ЗЕ дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В конкретния случай от доказателствения материал по делото се установява, че в сградата на процесния имот е осъществявано дялово разпределение от дружеството „Бруната България“ ООД.

Съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение.

В ОУ на ищеца не е предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради което длъжникът изпада в забава след покана съгл. чл.

84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана, поради което правилно е отхвърлен искът за сумата от 8,29 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.01.2018 г. до 31.12.2020 г.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19774 от 30.11.2023 г. по гр.д. № 67 620/2021 г. описа на СРС, ГО, 127 В ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец“ № 23Б, против С. Н. Ж., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „****“ № ****, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 353,57 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 31.12.2020 г. и сумата в размер на 8,29 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.01.2018 г. до 31.12.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 25.01.2021 г. по ч. гр. д. № 2583/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.

3

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия „Бруната България“ ООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4