Решение № 178 от 22.05.2023, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Русе, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело № 20224500100096 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Ищцата Н. Х. Г., от гр.София, чрез пълномощника си адв.Х. Р., от САК, твърди, че с нотариален акт №59 от 09.07.2021г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, Х. Н. В.ев е прехвърлил на ответника недвижим имот, като 1/3ид.ч продава, а останалите 2/3ид.ч прехвърля срещу задължението за издръжка и гледане. Твърди, че приобретателят не е полагал никакви грижи и не е изпълнил задължението си по договора, поради скорошната смърт на прехвърлителя, който е починал скоро след сключване на договора – на 26.09.2021г. Според ищцата, тъй като 1/3ид.ч от имота е продадена за сумата от почти 35000лв, не може да се приеме, че е вложена някаква сума от страна на приобретателя за грижата за прехвърлителя. Ето защо липсва всякаква еквивалентност на договора.В исковата молба е посочено, че от медицинската документация на прехвърлителя Х. В.ев се установява, че той е бил в крайно увредено тежко общо състояние, имал хематом отляво на главата, с отслабено везикуларно дишане, с левостранна пневмония и отоци на крайниците. Това влошено общо състояние показва трайната липса на грижи от страна на приобретателя.

1

Ищцата твърди, че договорът е нищожен, на основание чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД – поради нарушение на добрите нрави и чл.26,ал.2, предл.4 от ЗЗД-поради липса на основание.Иска съдът да прогласи нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №29, том III, рег.№7033, вписан в Сл.Вп като акт.№59,том 22 от 09.07.2021г., на основание чл.26,ал.1,предл.3 във вр. ал.2, предл.4, вр.ал.4 от ЗЗД - поради липса на основание, както и противоречие с добрите нрави, в частта, с която се прехвърлят 2/3ид.ч от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** срещу задължение за издръжка и гледане.Иска да бъде „установена нищожността на цялата сделка“ поради това, че липсват повелителни правила на закона, които да заместят липсващата част от договора, както и не може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

В условията на евентуалност, ако съдът не уважи главния иск, ищцата моли съдът да установи нищожността на сделката , обективирана в акт.

№59,том 22 от 09.07.2021г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание, както и противоречие с добрите нрави – в частта, с която се прехвърлят 2/3ид.ч от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** срещу задължение за издръжка и гледане.Претендира разноските по делото.

Ответникът В. А. М., от гр.Русе, чрез пълномощника си адв.С. К., от АКРусе, е подал отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва основателността на иска.Твърди, че тъй като родителите на ищцата са се развели когато тя е била още бебе, и е останала да живее с майка си, никога не е поддържала връзка с баща си – Х. Н. В.ев.Ответникът е син на племенник на починалия Х. В.ев и не просто е израснал с него, а на практика отношенията им са били като между дядо и внук.Прехвърлителят на имота считал ответника за свой внук и е разчитал на него и цялото му семейство във всяко отношение. Това обстоятелство се потвърждавало и от факта, че Х. В.ев е оставил на съхранение при Нотариус Р. П. с p e r. № 217 саморъчно завещание от 12.11.2015 г., което е надлежно обявено с протокол на 28.09.2021г., в което Х. В.ев завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на бащата на ответника - А. М.. Ответникът твърди, че процесният 2 имот е бил лична собственост на втората съпруга на Х. В.ев – М. И. В.ева, починала през 2016г. През 2020г. другият наследник на имота – Л. И. Н., сестра на М. В.ева, завела дело за делба срещу Х. В.ев, като правата им са 2/3ид.ч за преживелия съпруг и 1/3ид.ч за сестрата на наследодателката. С оглед обстоятелството, че Х. В.ев от дълго време бил пенсионер и е живеел от пенсията и спестяванията си, за него не било възможно да си позволи да заплати 1/3 от пазарната оценка на имота, която възлизала на 33 092 лв., като общото задължение за плащане /вкл. обезщетение за ползване/ е 34916,14 лв., съгласно изготвена и приета по делото за съдебна делба експертиза.

Ответникът е изплатил на Л. Н. всички суми по делбата /подробно описани в т. 4 от съдебната спогодба, одобрена от съда на 26.05.2021 г. по гр.д. № 5748/2020 г. по описа на РРС - IV-ти гр.състав/, към датата на из повядване на сделката за прехвърляне на имота, което е изрично посочено и в нотариален акт № 29, том 111, per. № 7033, н.д. № 325/2021 г. на нотариус Г.Г. с per. № ***, с район на действие РРС. В противен случай имотът би бил изнесен на публична продан и прехвърлителят Х. В.ев би се оказал без дом на „стари години”. При тези обстоятелства Х. В.ев пожелал да прехвърли имота си приживе, като едната трета от него прехвърли чрез продажба /по пазарна оценка съгласно изготвена и приета по гр.д. № 5748/2020 г. по описа на РРС експертиза/, а с оглед напредналата възраст, множеството заболявания и нуждата от полагане на грижи за него, две трети от имота да прехвърли срещу издръжка и гледане, каквито бил получавал и дотогава от ответника В. М. и от цялото му семейството.

Ответникът твърди, че много преди сключването на договора за издръжка и гледане, е полагал ежедневни грижи за прехвърлителя, които са се изразявали основно да се напазарува всичко каквото е необходимо, както храна, така и лекарства, но също така и да се закара в болницата при нужда или да се прибере оттам.От друга страна самият прехвърлител е бил в достатъчно добро здраве – лично се е явявал в съдебна зала по делото за делба, лично е подписал сключената съдебна спогодба, лично се е явил и подписал пред нотариус договора за издръжка и гледане.Прехвърлителят е страдал от заболявания, които са били нормални за възрастта му и наднорменото му тегло. Ответникът оспорва твърдението, че за прехвърлителя не е потърсена навременна медицинска помощ – само през последната година от живота си 2021 г. В.ев е бил три пъти в кардиологично 3 отделение в различни болници. Многократно В.ев писмено е отказвал да постъпи в болница и линейката си е тръгвала.

Ответникът моли съдът да приеме, че процесният договор в неговата цялост е действителен и отговаря на всички изисквания на закона, включително наличието на основание и по никакъв начин не накърнява добрите нрави и да отхвърли искаовете, при законните последици.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства и правни твърдения и предявения петитум, съдът квалифицира исковете по чл.26,ал.1,предл.3 и чл.26,ал.2,предл.4 от ЗЗД – прогласяване на нищожността на договор поради накърняване на добрите нрави и поради липса на основание.

Ищцата Н. Х. Г. е дъщеря и законен наследник на Х. Н. В.ев, починал на 26.09.2021г. в гр.Русе. Не се спори, че ответникът е внук на сестрата на Х. В.ев-св.Р. М..

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №29 от 09.07.2021г. на нотариус Г.Г. рег.№*** на НК, с район на действие РС-Русе, вписан в СлВп-Русе с вх.рег.

№7907/09.07.2021г., Акт №59, т.22, приживе Х. Н. В.ев е прехвърлил на ответника по настоящото производство В. А. М. собствения си недвижим имот – ап.******************* със застроена площ 90,58кв.м, подробно описан в нотариалния акт, с избено помещение №14, ведно с 2,133%ид.ч от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***..5.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Русе, одобрени със заповед №РД-18-18/16.05.2007г. на изп.директор на АГКК, като 2/3ид.(ч от недвижимия имот са срещу задължението на В. А. М. да поеме издръжката и гледането на Х. Н. В.ев, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто му е осигурявал досега, докато е жив, като прехвърлителят си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота, а останалата 1/3ид.ч от описания имот се прехвърля срещу 34916,14лв.В нотариалния акт е удостоверено, че данъчната оценка на имота е 62994,70лв, а на 2/3ид.ч – 4

41996,50лв.

Разпитаната по делото свидетелка Р. М. е сестра на прехвърлителя на имота Х. В.ев и баба на приобретателя В. М..Свидетелката заявява, че е виждала ищцата като е била бебе, през годините ищцата никога не се е интересувала от баща си, дори по телефона не се е обаждала; не е присъствала и на погребението му и коментира при разпита “…сега е много загрижена, ама да беше дошла поне..На погребението не е идвала“.Преди почти 5 години – 4г.и 9 месеца св.М. дошла от гр.Варна при брат си Х. в гр.Русе, който бил вдовец. Уточнява, че той не бил в цветущо здраве, и двамата си помагали.И тъй като и двамата били възрастни, и двамата се обръщали главно към семейството на сина й, които им помагали.

Свидетелката установява, че брат й самостоятелно се движел и се обслужвал.

Трудно се придвижвал с бастун. Много често падал,а тя не можела да го вдигне, и съседите им не успявали да го вдигат и викала сина си. Много често викали Бърза помощ заради Х. В.ев, той често постъпвал в Кардиологично отделение, но и често отказвал да постъпи на лечение.В показанията си св.М. изказва възхищение от Русенската бърза помощ – пристигали за секунди, полагали страхотни грижи, поставяли му инжекции за смъкване на кръвното и го питали в коя болница да го откарат, но той отказвал. Все пак, няколко пъти е влизал на лечение в болница и там храна, лекарства и всичко необходимо му носели от семейството на ответника.Когато в семейството на сина й за празници готвели нещо вкусно, носели и на нея и на брат й. На Х. много често му се виело свят, много често падал, а бил много едър и тежък – към 170кг. и се налагало нейният син и внука й-ответника, да ходят да го вдигат.М. си с спомня, че „последният път“ Х. В.ев не искал да отива в болница, но ответникът настоявал, извикал свои приятели, които помогнали да го пренесат до линейката. След три дни брат й починал.

На свидетелката е известно, че Х. В.ев имал варикозен дерматит, съпроводен с диабет,а в този случай раните не могат да се лекуват.Последната стойност на кръвната му захар била 12,5, но той си купувал и консумирал сладки неща, и сладки плодове.Заявява, че брат й се е ваксинирал с еднократна ваксина, издали му сертификат. Не знае дали преди 5 това той се е консултирал с лекар.Предполага, че към момента не е бил достатъчно здрав, за да си направи ваксина.В същото време казва с категоричност, че „Два месеца преди да почине не е бил тежко болен, той реално никога не е бил тежко болен“.

По делото като свидетел е разпитан и А. Г., съсед на Х. Н. В.ев, с когото са живели в един вход в продължение на 45години, апартаментите им били един над друг. Свидетелят знаел от други хора, че Х. има дъщеря, но не я е виждал.От показанията му се установява, че Х. В.ев е работел като шофьор – международни превози и докато работел, бил здрав.След като се пенсионирал, двамата много често се виждали.Свидетелят носел чантите и бил „плътно“ до В.ев, защото той имал „много съпътстващи болести“. Казва за Х. В.ев, че обичал сам да си готви.Пред свидетеля споделил, че има дело за делба с племеница на съпругата си и трябва да й преведе сума в размер на 35000лв., каквато нямал. След време казал, че в. /ответника В. М./ дал парите.С показанията си св.Г. установява, че синът на св.М. посещавал възрастните хора в събота и неделя, а ответникът-през седмицата и „по принцип,когато има нужда“. Свидетелят си спомня за два случая, при които сестрата на Х. го викала да й помогне да го вдигнат, но било трудно, защото Х. В.ев тежал около 150кг. В такива случаи св.М. се обаждала за помощ на сина си и на ответника.Свидетелят си спомня, че един ден е срещнал Х. В.ев непосредствено преди последният да се качи в автомобила си и да отиде да се ваксинира. Казал, че негов приятел му се обадил, че имало още една свободна доза за ваксина. Свидетелят уточнява, че Х. В.ев си карал колата до последно. От показанията на св.Г. се установява, че около 10 дни преди смъртта си Х. В.ев паднал общо 3 пъти. Според този свидетел ваксината оказала влияние за влошаване състоянието на В.ев, защото той имал много съпътстващи болести.

Разпечатката съдържа 25 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14bb632a-cdaf-4461-bbab-9034d11af801