Решение № 1872 от 02.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 27532/2025
- Вид
- Решение № 1872
- Подписан
- 02.02.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 25, ал. 3, т. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 85а · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1872 гр. София, 02.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110127532 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № *****/15.05.2025 г., на
С.
И.
Г., с
ЕГН:
**********, с адрес:
********************************, срещу ******************, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:
************************************, представлявано от Главния изпълнителен директор Ц. С.. В исковата молба се твърди, че на 17.03.2025 г.
С. Г. е направил две поръчки от сайта ********* – ************ и ************, съответно на стойност 141,23 щатски долара и 148,45 щатски долара. Ищецът сочи, че пратки на стойност до 150 евро са освободени от мито, като за тях следва да се дължи единствено ДДС, което било заплатено на търговеца заедно с цената на поръчаните стоки. Ищецът твърди, че на 16.04.2025 г. е посетил офис на ******************, за да получи пратките, като заплатил мито, ДДС и такса за услуга „митническа декларация“ в общ размер на 87,49 лв. – за първата и в общ размер на 91,10 лв. – за втората пратка. Ищецът счита, че за заплащането на посочените суми липсва годно правно основание. Моли съда да осъди ответника да заплати сумата в общ размер на 178,59 лв., представляваща недължимо платени мито, ДДС и такса за услуга „митническа декларация“ за двете пратки, както и законна лихва от 14.05.2025 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск се оспорват като недопустим, а по същество – като неоснователен. Поддържа, че от представените документи на поръчките никъде не фигурира ДДС, което води до неправилно изчисляване на собствената стойност на продуктите. Твърди, че процесните пратки са с левова равностойност над 150 евро, т.е. ищецът не е определил коректно действителния размер на дължимите от него суми касаещи процесните 1 пратки. С оглед на изложеното поддържа, че за ищеца не е отпаднало задължението за заплащане на вносни мита. Сочи, че евентуално сумите следва да бъдат претендирани от търговеца, доколкото той е пропуснал да изпише реквизитите в поръчката. При тези твърдения моли съдът да отхвърли иска като недопустим, а в условията на алетрантивност като неоснователен.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се, че ищецът С. Г. е сключил два договора за дистанционна продажба на стоки от ***** чрез уебсайт за електронна търговия „*********“ с местоназначение: ********************. Съответните стоките, предмет на договорите, били изпратени към купувача със следните референтни номера на пратките - ************ и ************. От съдържанието на отделните поръчки, приложени в точен превод на български език на л. 34 – л. 40 по делото се установява, че сумата за поръчка на полилей „*******“, златно бяло, топло бяло е на обща стойност 169,48 долара, с вкл. ДДС. От съдържанието на поръчката на модерен полилей за хол, е видно, че общата стойност на поръчката е 178,14 щатски долара, с вкл. ДДС. Установява се от отделните поръчки, че при закупуването на стоките е начислено ДДС от търговеца в размер на 28,25 щатски долара за пратка ************ и ДДС в размер на 29,69 щатски долара за пратка ************, което е видно от приложените към исковата молба разпечатки на извършените поръчки , която стойност е включена в общия размер на стойността на цялата поръчка, като е включено във всяка от поръчките и разяснение, че от 01.07.2021 г. всички магазини са задължени от правото на ЕС да събират ДДС и да го предадат на компетентните данъчни органи.
Установява се, че при посещение на С. Г. на 16.04.2025 г. в офис на ответника ****************** за получаване на съответните пратки, ответникът поискал от ищеца да заплати сума в общ размер на 87,49 лв. за пратка ************ и сума в общ размер 91,10 лв. за пратка ************, за да бъдат допуснати стоките за свободно обръщение.
Видно от приложените към исковата молба фискални бонове, ответникът е начислил следните суми: за пратка ************ – мито в размер на 8,21 лв.; ДДС в размер на 62,48 лв.; такса митническа декларация 16,80 лв. , както и за пратка ************ – мито в размер на 8,63 лв.; ДДС в размер на 65,67 лв.; такса „митническа декларация“ 16,80 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За уважаването на претенцията с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване плащането на претендираната парична сума. В тежест на ответника е, при установяване на горните факти, да докаже наличие на правно основание за получаване, респ. за задържане на сумата.
Между страните не се спори , че ответникът е заплатил стойността по поръчките на продавача на 17.03.2025 г. Между страните също така е безспорно, че на 16.04.2025 г. ищецът е заплатил на ответника ДДС, мито и такса за услугата „митническа декларация“ в общ размер на 87,49 лв. за пратка 2
************ и 91,10 лв. за пратка ************. Спорен е въпроса дали се включва в посочената от продавача стойност ДДС. Настоящият състав приема, че в случая са налице два договора за дистанционна продажба на стоки от трета държава към държава-член на ЕС по смисъла на чл. 14, ал. 3 ЗДДС, доколкото представлява доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия: 1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от трети страни или територии до получателя в държава членка; 2. получател по доставката е данъчно незадължено лице; 3. стоките не са: а) нови превозни средства, или б) стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или в) стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети; 4. стоките се изпращат или транспортират от трети страни или територии към момента на доставката им. В разглеждания случай предпоставките са налице кумулативно, поради което са налице всички елементи от така посочения фактически състав. Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът получи плащането при поръчки на стоки по електронен път или по пощата. Съгласно чл. 85а от ЗДДС, данъкът е изискуем от регистрирано за прилагане на режим извън Съюза, в Съюза или дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, лице-доставчик по облагаема доставка, в обхвата на съответния режим с място на изпълнение на територията на страната , по която получател е данъчно незадължено лице. Установява се от представените писмените доказателства, че в крайната покупна цена на всяка една от стоките изрично е посочено, че е включено и начисленото ДДС в размер на 20 %. Не се твърди, нито установява получателят да е данъчно задължено лице. Ето защо неоснователно се явява възражението на ответника, че стойността на поръчките не включват ДДС. Предвид горното, настоящият състав намира, че ответникът ****************** незаконосъобразно е начислил повторно ДДС върху стоките, предмет на дистанционните продажби, доколкото ДДС вече е било начислено и удържано от търговеца.
Съгласно чл. 23 и чл. 24 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета в приложимата редакция, при внос за стоки под формата на пратки с незначителна стойност, чиято собствена стойност не надвишава общо 150 евро се допускат без да се облагат с вносни мита. Съгласно чл. 70 от Регламент ( ЕС ) № 952 от 2013 на ЕП и на Съвета за създаване на митнически кодекс на Съюза, стойността на стоките за митнически цели е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им, купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Съгласно чл. 71 от Регламента се предвиждат елементи, които се добавят към предвидената в чл. 70 митническа стойност, в частност разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки, но от цената за митнически цели са изключени всякакви други данъци. Следователно настоящият състав приема, че собствената стойност на пратка ************ е 141,23 щатски долара (равняващи се на 129,53 евро), след приспадане на начисленото от 3 търговеца ДДС в размер на 28,25 щатски долара. А собствената стойност по отношение на пратка ************ е 148,45 щатски долара (равняващи се на 136,15 евро), след приспадане на начисленото от търговеца ДДС в размер на 29,69 щатски долара. Като превалутирането на сумите е извършено по официалния курс на БНБ към датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 3, т. 4 ЗДДС. С оглед на изложените по-горе аргументи и по аргумент от чл. 23, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета, пратки с номера ************ и ************ представляват „пратки с незначителна стойност“, поради което нормативната уредба не допуска облагането им с вносни мита. Предвид горното, неоснователно е възражението на ответника, че себестойността на всяка една от стоките е над 150 евро, предвид което съдът приема, че ответникът не доказа наличие на правно основание за получаване, респ. задържане на паричните суми. Воден от гореизложеното, исковете са основателни. С влизане в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. еврото става официална валута в държавата, поради което и присъжданите суми следва да бъдат превалутирани в от лева в евро.
По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв., представляващи заплатена държавна такса.
При горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ******************, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
************************************, да заплати на С. И. Г., с ЕГН:
**********, с адрес: ********************************, сумата от 178,59 лв., с еврова равностойност в размер на 91,31 евро ( деветдесет и едно евро и 31 евроцента), представляваща недължимо платено на 16.04.2025 г. ДДС, мито и такса „данъчна декларация“ за пратка ************ и пратка ************, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 14.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ******************, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:
********************************* да заплати на С. И. Г., с ЕГН:
**********, с адрес: *******************************, сумата от 50 лв. с еврова равностойност от 25,56 евро ( двадесет и пет евро и 56 евроцента), представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4