Решение № 5557 от 14.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5557 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Въззивно гражданско дело № 20221100509206 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от К. Г. Г. срещу решение № 20035562 от 13.05.2022 г., постановено по гр. дело № 48328/2020 г. по описа на СРС, 82 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на И. К. Г. по предявен иск с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 2000,00 лева, частично предявена от 20000 лева, внесена като гаранция по гр. дело № 453/2020 г. на ВКС и гр. дело № 1512/2020 г., за причинени неимуществени вреди, породени от злоупотреба с процесуални права.

В жалбата се прави оплакване за неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Твърди се, че СРС неправилно е определил правната квалификация на предявения иск по чл. 403, ал. 1 ГПК, като счита, че правилната такава е по чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД. Излага доводи, че не са налице всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 403, ал. 1 ГПК, тъй като се изисква наличие на вреди, причинени от обезпечителната мярка – претърпени загуби, а не от други противоправни действия или бездействия. Поддържа се, че ищецът не е доказал по безспорен начин, че образуваните производства пред ВКС представляват ‚злоупотреба с право“, нито е налице причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди.

Твърди, че ответникът е реализирал свое конституционно право да иска отмяна на влязъл в съдебен акт, а молбите за спиране на изпълнението на съдебното решение са подадени в рамките на процесуални процедури, като ВКС е допуснал спиране срещу внесени парични 1 гаранции. Твърди се, че в рамките на образуваното изпълнително дело ответникът доброволно е изпълнил решението и е предал детето на ищцата след влизане в сила на решението на ВКС по гр. дело № 4657/2019 г., както и че насрещната страна е знаела местонахождението на детето през целия период от влизане в сила на решението на САС от 19.12.2019 г. до фактическото предаване на детето през м. август 2020 г. Моли се съдът да отмени решението и вместо него да бъде постановено друго, с което да отхвърли исковата претенция.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се изразява становище за правилност на първоинстанционното решение и неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

В настоящото производство не са събрани нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК, които да променят приетата от СРС фактическа обстановка, която според настоящия съдебен състав е правилно установена.

С решение № 5982/09.08.2019 г., постановено по гр. дело № 4657/2019 г. по описа на СГС, потвърдено с решение № 2910/30.12.2019 г., постановено по в. гр. д. № 240/2019 г. по описа на САС, е разпоредено на основание чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца връщане на детето Г. К.ов Г., роден на ******* г., и детето К.К. Г., роден на ******* г., в държавата по обичайното им местопребиваване – САЩ, и предаването им на майката И. К. Г./М. от баща К. Г. Г..

На 10.01.2020 г. е образувано изпълнително дело № 20208000400013 по описа за 2020 г. на ЧСИ И.Б., рег. под № 800 на КЧСИ, с район на действие ОС –гр. Бургас, въз основа на изпълнителен лист от 03.01.2020 г., издаден по гр. дело № 4657/2019 г. по описа на СГС, срещу ответника.

На 22.01.2020 г. ответникът е отказал да получи покана за доброволно изпълнение, като е заявил, че ще посети кантората на ЧСИ /л. 98 от делото/.

На 23.01.2020 г. ответникът се е явил в кантората на ЧСИ и отново е отказал да получи документите /л. 101 от делото/.

С определение № 29/17.01.2020 г. по ч. гр. дело № 142/2020 г. по описа на ВКС е спряно изпълнението на влязлото в сила въззивно решение № 2910 от 30.12.2019 г., постановено по в. гр. д. № 5240/2019 г. по описа на САС, с което е потвърдено решение № 5982 от 09.08.2019 г., постановено по гр. дело № 4657/2019 г. по описа на СГС, при представено от молителя обезпечение – парична гаранция в размер на 1000,00 лева.

Производството по делото е образувано по молба на ответника К. Г. Г., в която се поддържа, че има висящо производството по реда на чл. 303 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.

С разпореждане от 28.01.2020 г. на ЧСИ И.Б. изпълнителното производство е спряно 2 по молба на ответника на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 432, ал. 1, т. 4 ГПК.

С решение № 74 от 13.04.2020 г. по гр. дело № 453/2020 г. на ВКС е оставена без уважение молбата на К. Г. Г. за отмяна на влязлото в сила решение № 5982/09.08.2019 г. по гр. д. № 4657/ 2019 г. по описа на СГС и е отменено определение № 29/17.01.2020 г. по ч. гр. д. № 142/2020 г. на ВКС, с което е спряно изпълнението на влязлото в сила решение на СГС № 5982 от 09.08.2019 г. по гр. д. № 4657/ 2019 г. В мотивите на решението ВКС приема, че както фактите, свързани с нивото на престъпност в САЩ, така и доказателствата за това, са били наведени и представени от молителя в производството пред въззивния съд, поради което не могат да бъдат „нови“ и искането за отмяна въз основа на тях съставлява злоупотреба с процесуални права, за която молителят носи отговорност.

С определение № 128 от 24.04.2020 г. по ч. гр. дело № 1102/2020 г. на ВКС е спряно изпълнението на влязлото в сила въззивно решение № 2910 от 30.12.2019 г. на САС, постановено по в. гр. д. № 240/2019 г., с което е потвърдено решение № 5982 от 09.08.2019 г. на СГС, постановено по гр. д. № 4657/2019 г., при представено от молителя обезпечение – парична гаранция в размер на 1000,00 лева. Производството по делото е образувано по молба на ответника К. Г. Г., в която се поддържа, че има висящо производството по реда на чл. 303 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.

С решение № 100 от 24.07.2020 г. по гр. д. № 1512/2020 г. на ВКС е оставена без уважение молбата на К. Г. Г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 5982 от 09.08.2019 г., постановено по гр. д. № 4657/2019 г. по описа на СГС, и е отменено определение № 128/24.04.2020 г. по ч. гр. д. № 1102/2020 г. на ВКС, с което е спряно изпълнението на влязлото в сила решение от 09.08.2019 г.

В писмо от ГД „Гранична полиция“ към МВР от 09.07.2020 г. е посочено, че детето Г.

К.ов Г. може да напусне Р. България след представяне на декларация-съгласие за пътуване от майката.

С разпореждане от 30.07.2020 г. на ЧСИ И.Б. изпълнителното производство е възобновено по молба на взискателя И. К. Г..

Видно от отбелязване на длъжностното лице, поканата за доброволно изпълнение не е връчена лично на длъжника К. Г. Г., тъй като въпреки че в жилището се е чувало говор, никой не е отварял входната вратата /л. 130 от делото/.

От протокол от 07.08.2020 г. се установява, че ответникът не се е явил в кантората на ЧСИ за доброволно предаване на детето /л. 156 от делото/.

На 13.08.2020 г. в кантората на ЧСИ и в присъствие на полицейски служители ответникът се е запознал със съдържанието на документите и е отказал да ги получи /л. 162 от делото/.

От двустранен протокол от 13.08.2020 г., изготвен от ЧСИ И.Б., се установява, че за времето от 10.00 часа до 13.45 часа са водени разговори с ответника, който е заявил, че ще предаде детето лично на майката пред 05 РПУ – Бургас.

Предаването е било насрочено за 28.08.2020 г. от 11.00 часа.

3

За насроченото действие са били уведомени Център за обществена подкрепа – Бургас, ДСП –Бургас, Посолството на САЩ в Република България, Директора на ГД „Гранична полиция“, Дирекция „международна правна закрила на детето и международни осиновявания“ при Министерство на правосъдието, Зам.-кмета с ресор образование, здравеопазване, социални дейности и младежки политики, Началника на 05 РПУ – Бургас.

Със заявление от 25.08.2020 г. длъжникът е уведомил ЧСИ И.Б., че доброволно ще изпълни действието по предаване на детето само и единствено лично на майка му.

На 28.08.2020 г. в 05 РПУ – Бургас след продължителни разговори /от 11.00 часа до 15.25 часа/ детето е предадено лично на майката.

В хода на съдебното дирене пред първата съдебна инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля П. М. /брат на ищцата/. На първо място, следва да се отбележи, че преценката относно доказателствената стойност на всяко гласно доказателствено средство е обусловена от анализа на неговото съдържание от гледна точка на пълнота, последователност и вътрешна логика, а също така дали то се подкрепя и кореспондира с данните за релевантните обстоятелства от другите материали по делото.

Обстоятелството, че свидетел и страна по делото са роднини само по себе си не обосновава автоматичен, а още по-малко несъмнен извод, че депозираните показания са негодни за установяване на фактите по делото и на взаимовръзките между тях, но обуславя необходимост за съда да подходи със засилена критичност при оценката на достоверността на тези показания, като има предвид възможната заинтересованост на свидетеля. Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира, че обсъжданите показания са непротиворечиви, логични и последователни, поради което ги кредитира. За съдебния състав не възниква съмнение, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, поради което им се доверява за установяване на релевантните за предмета на делото обстоятелства. Показанията на свидетеля относно поведението на ответника напълно кореспондират с данните, съдържащи се в посочените по-горе писмени доказателства. Свидетелят разказва за негативните емоции, които майката е преживяла през целия период от влизане в сила на решението за връщане на детето в САЩ до фактическото му предаване, което се е осъществило 8 месеца по-късно, и което се е реализирало със съдействие на различни държавни инстанции. Свидетелят споделя, че през този период майката не е имала регулярни и свободни контакти с детето Г. К.ов Г., изпитвала е притеснение, страх, безпокойство и за другото дете на страните, което е страдало от раздялата с брат си.

При така установената фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността му 4 е ограничен до изложените във въззивната жалба доводи, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивната инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо, както и че настоящият казус не попада в двете изключения, визирани в тълкувателното решение, което обуславя възможността за въззивната инстанция да се произнесе по доводите на жалбоподателя за правилността на съдебния акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Според практиката на ВКС определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд и се извършва въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита.

Неправилната правна квалификация е нарушение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск (в този смисъл Решение № 317/27.06.2012 г. по гр. дело № 117/2012 г. на ВКС, ГК, IV ГО). В случая се касае за непрецизно определяне предмета на спора при различните хипотези на непозволеното увреждане. Районният съд се е произнесъл по заявените фактически обстоятелства, но ги е подвел под грешно правно основание, като е дал невярна правна квалификация на така предявения иск, а именно като такъв по чл. 403, ал. 1 ГПК. Констатираният порок не доводи до недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на фактическите основания, наведени от ищцата с исковата молба. Настоящият съдебен състав приема, че правилната правна квалификация е по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тъй като ищцата претендира обезщетение за вреди, причинени вследствие не само от обезпечението, а и след това – от продължаващото недобросъвестно поведение на ответника по осуетяване на изпълнението на решението до 28.08.2020 г. – датата, на която детето е било предадено на майката.