Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 26 от 21.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Наказателно дело за възобновяване 552/2023
Вид
Решение № 26
Подписан
21.02.2024
В сила
21.02.2024
Състав
Васил Стоянов Гатов, Милена Бориславова Рангелова, Елена Йорданова Захова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Пловдив, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Божидарка Т. Попова като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за възобновяване № 20235000600552 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.

С Присъда № 23/27.03.2023г. по нохд № 759/22г. състав на Пазарджишкия районен съд е признал подсъдимия А. В. М. за виновен, в това, че за времето от 03.06.2011г. до 08.06.2012г. в гр. * и в гр. * при условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужда движима вещ - парична сума в големи размери - 317 800 евро, собственост на Р. М. Д. Л., които владеел и пазел и на основание чл.206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 и чл 55 ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от пет години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.67, ал.3 НК съдът определил осъденият да изпълнява и пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.1 НК за срок от една година.

Съдът се произнесъл по гражданския иск и се разпоредил с разноските.

Първоинстанционната присъда била обжалвана и с Решение № 166/25.10.2023г. по внохд № 649/23г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд била потвърдена.

1

Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване, присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.

Срещу влязлата в сила присъда е постъпило искане от осъдения М., чрез защитника му адв. Х. Х. за възобновяване на делото.

Изложените в искането доводи очертават касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Оплакванията са насочени към нарушения на материалния закон. Претендира се възобновяване на делото, отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда и признаване на осъдения за невиновен в рамките на приетите от инстанциите фактически положения.

В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че и двете инстанции са съобразили всички относими за решаване на отговорността на касатора обстоятелства и претенциите за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни.

Защитата поддържа искането си по изложените в него съображения.

Изразява несъгласие с анализа на установените факти и отнасянето им към приложимия материален закон.

Искателя не се явява и не ангажира становище.

Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:

Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради което е допустимо.

Защитата не спори по въпроса, свързан с формирането на вътрешното убеждение на съда при установяване на релевантните към предмета на доказване факти. Претенцията му е насочена единствено към неправилното им интерпретиране и отнасяне към приложимия материален закон. Казано с други думи, спорът е поставен единствено на плоскостта на приложимото право без да се оспорват установените фактически положения.

Във връзка с възраженията в искането, с които се отправя упрек към инстанциите за допуснати нарушения на материалния закон следва да се има предвид, че изводът на решаващите инстанции да приемат съставомерност на 2 деянието на касатора по повдигнатото му с обвинителния акт деяние не е произволен. Доказателствата по делото не са интерпретирани едностранчиво и превратно, в каквато насока са възраженията на касатора. Точно обратното, оценката им е продукт на задълбочен и логически издържан анализ, като не е останала без необходимата фактическа обосновка и връзката между тях.

Всичко това е намерило израз в мотивите на атакуваната присъда и въззивното решение. Не е пренебрегнато принципното положение, че за решаването на въпросите за вината и отговорността на дееца, съобразно предмета на повдигнатото обвинение, е необходимо, на първо място, да е доказано, че деецът упражнява фактическа власт върху чужда движима вещ, на правно основание. Установено е, а и не се спори от страните, че в случая инкриминираната парична сума има характера на чужда за М. вещ, както и, че тя се намира в негово владение на правно основание по силата на даденото му от Р. Л. пълномощно. Отделно от това инстанциите по фактите са съобразили, че за да е налице обсебване е необходимо от обективна страна деецът да е осъществил някоя от формите на изпълнителното деяние - фактическо или юридическо разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд интерес.

Казано с други думи, за да е осъществено престъплението обсебване от обективна страна, следва да е доказана присвоителната дейност на подсъдимия по отношение вече намиращия се у него предмет на престъплението. Няма спор в настоящия казус, че М. е използвал прехвърлената от личната сметка на Л. в своята лична сметка парична сума за свои лични нужди. Решаващите съдилища детайлно и в пълнота са изследвали същността и съдържанието на правното основание, водещо до установяването на фактическа власт на М. върху парите, собственост на Л..

Те са приели за установено, че Л. е издал пълномощното на 28.05.2009г.

/един ден преди сключване на сделката между * дружество * като продавач и Г. В. като купувач/. При това положение изводът, че пълномощното е издадено с единствената цел М. окончателно да уреди отношенията между * и купувача Г. В. е обоснован и правилен. Това обосновава и интелектуалния момент на прекия умисъл на осъдения, който добре е съзнавал, че парите са собственост на Л., че той ги владее на правно основание по силата на пълномощното, както и, че извършва разпореждане с тях, използвайки ги за лични нужди, но без това да му е позволено от собственика. Така, като е и з л я з ъ л извън предоставените му правомощия, предвид конкретното 3 съществуващо правно основание, М. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна хипотезиза на чл.206, ал.3, вр. ал.1 НК и като са го признали за виновен, решаващите инстанции не са нарушили закона.

Възраженията, че в случая се касае за неизпълнени договорни задължения между касатора и собственика на парите не могат да бъдат споделени. След като М. добре е съзнавал, че не е собственик на инкриминираната сума пари, че ги владее на правно основание, както и, че без съгласието и разрешението на собственика му се е разпоредил с тях като със свои, като ги е използвал за лични нужди не може да става въпрос за неизпълнени договорки между страните или гражданскоправни отношения.

Тази му деятелност излиза извън кръга на тези отношения и придобива очертан престъпен характер, попадащ в обхвата на чл.206, ал.3 НК.

Не може да бъде споделено възражението на касатора, че паричните суми не могат да бъдат предмет на обсебване. Касаторът и защитника му не са съобразили, че обсебването е типично престъпление срещу собствеността.

Негов непосредствен обект са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи, които деецът владее или пази, независимо от това дали по волята на договарящите страни те са родово или видово определени. Парите дефинитивно са родово определени, заместими движими вещи, на които законът е признал функцията на общ изразител на стойност и на платежно средство. Не съществува спор, че те са включени в предмета на престъпното отнемане при кражбата и грабежа. Систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от НК чрез съпоставянето й с основните състави на кражбата /чл. 194, ал. 1 от НК/ и грабежа /чл. 198, ал. 1 от НК/ не дава основание да се приеме, че в трите норми законодателят е вложил различно съдържание на израза движими вещи.

Тези съображения налагат извода, че касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не е налично, тъй като материалния закон е приложен правилно.

Обобщено, не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК , които да доведат до основание за отмяна на атакуваната присъда и въззивното решение.

Поради това искането на осъдения А. М. за възобновяване на делото 4 следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 42 5 от НПК Апелативният съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. В. М. чрез защитника му адв. Х. Х. за възобновяване на внохд № 649/23г. на Окръжен съд Пазарджик и нохд № 759/22г. на Районен съд – Пазарджик.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5