Решение № 1493 от 17.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1493 гр. Варна, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20213110116345 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86 ал.1 ЗЗД.

С исковата молба и уточнителната молба ищцовата страна е предявила специалния положителен установителен иск, като с уточнителната си молба е прецизирала петитума на иска, отправила и надлежно искане за присъждане на сторените разноски.

В исковата си молба от и уточнителната молба ищецът „ А. К. П. З.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Я. Я., чрез процесуален представител - юрисконсулт Й. М., сезира ВРС с искането да бъде постановено Решение по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между ищцовото дружество и ответника - Р. ЯК. ЯНК. , ЕГН **********, с адрес *** съществуването н а паричните вземания за които заповедният съд по частно гр.дело № 12135/ 2021г.по описа на РС Варна, XLII - ти състав е издал в полза на заявителя /ищец в исковото производство (Заповед № 4360/20.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника) ответник в исковото производство/, която заповед е била оспорена длъжника по реда и в срока по чл. 414 ГПК.

Предметът на установителната защита е идентичен с предмета на паричните вземания и по размер и по основания, така както е бил заявен в заповедното производство,уточнен с молбата от 24.11.2021 г., а именно :Отправеното до ВРС искане е да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено, че „А. К. П. З.“ ООД има следните вземания по отношение на Р. ЯК. ЯНК. по Договор за паричен заем № 380792 от 06.07.2018 г., сключен между „К.Й.“ ООД и Р. ЯК. ЯНК., както следа: главница в размер на 2648,53 лева; договорна лихва в размер на 999.95 лева за периода от 05 август 2018 г. до 06 юли 2020 г.; законна лихва в размер на 159.89 лева за периода от 07 юли 2020 г. до 23 юли 2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2021 г. - момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на главницата, за които вземания е издадена Заповед № 4360/20.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 20213110112135/2021 по описа на ВРС за 1

2021, 42 състав, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Обстоятелствата на които твърди ищцовата страна, че била издадена Заповедта по чл. 410 ГПК са следните:

В исковата молба се сочи, че ищцовото дружество „АКПЗ“ ООД подало заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което заявление била издадена и заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок, Р. ЯК. ЯНК. възразила против заповедта, поради което и на осн. чл. 415, ал. 1 ГПК ищцовото дружество е предявило исковата си молба пред РС Варна.

Обстоятелствата, на които била издадена Заповед за изпълнение, сочи ищецът в исковата молба били подписан договор за паричен заем № 380792 от 06.07.2018 г., сключен между „К.Й.“ ООД в качество на заемодател и Р. ЯК. ЯНК., в качеството на заемополучател.

Договорът сочи ищеца, че бил сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, като било видно от представените с исковата молба доказателства, че заемателят се съгласили подписал погасителен план, запознал се с общите условия и получил Стандартен европейски формуляр.Твърди се, че съгл. чл. 6, ал.3 от ОУ заемодателят имал правото да прехвърли на трето лице правата по договора за кредит . Основанието, на което заявлението и исковата молба се основават, сочи ищеца че е Договор за покупко продажба на вземания (цесия) от 22.1.2021 г.,сключен между „К.Й.“ ООД ЕИК *** и „АКПЗ“ ООД с Приложение № 1 от 22.01.2021 г. към него, както и потвърждение за извършено прехвърляне на вземания , по силата на което вземането било прехвърлено в полза на „АКПЗ“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Към исковата молба ищцовата страна сочи, че прилага препис от потвърждение за извършено прехвърляне на вземания заедно с извлечение от Приложение 1/22.01.2021 г., в което фигурирали само данните на ответника, доколкото личните данни на останалите длъжници са защитени съгласно ЗЗЛД и книжата по делото не се предоставят единствено на съда .

Твърди се още в исковата молба, че „К.Й.“ ООД упълномощило „АКПЗ“ ООД в качеството си на цесионер по договор а прехвърляне на вземания /цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия .По реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД до Р.Я. било изпратено от страна на „К.Й.“ ООД чрез „АКПЗ“ ООД уведомително писмо за станалата продажба чрез „Б***“ АД с известие за доставяне на посочения в договора постоянен адрес на Я., а обратната разписка се върнала със статус „писмото не е потърсено“.

На следващо място в исковата молба е заявено, че съгласно договора за паричен заем № 380792 от 6.7.2018 г. заемодателят се задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в общ размер от 3 000,00 лв., а последният усвоявал цялата сумата веднага, след сключване на процесния договор, с което заемодателят изпълнил изцяло задължението си.

Р.Я. от своя страна се задължила да ползва и да върне заемната сума съгласно условията на договора, като заплати сумата от 4 403,99 лв. ведно с договорната лихва на 24 месечни погасителни вноски / включваща първоначалната главница и договорна лихва / 23 от които в размер на 183,50 лв., а остатъкът в размер на 183,43 лв. се дължал с последната вноска, съгласно уговорения между страните погасителен план, който ищцовата страна сочи, че прилага с исковата си молба.

По договора за паричен заем твърди още ищеца, че Р.Я. е извършила плащания в общ размер на 1 285,45 лв., а към настоящия момент дължимата от ответницата главница възлизала на 2 648,53 лв.

Сочи се още в исковата молба,че за ползване на заемната сума по сключения договор за паричен заем № 380792 от 6.7.2018 г., длъжникът - сега ответник в исковото производство дължал договорна лихва, в размер посочен в договора.

В настоящия случай договорната лихва била 999,95 лв. за периода от 05 август 2018г.

- датата на първата вноска до 06 юли 2020 г. датата на настъпване на падежа на договора.

Ответникът следвало да заплати целия заем на 6 юли 2020 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнени и изпълнителен лист, както и до настоящата молба, сочи „АКПЗ“ ООД, че сроковете за всички падежи отдавна изтекли , а ответникът виновно не изпълнявал и продължавал да не изпълнява задълженията си , поради което и дължал и обезщетение за забава мораторна лихва / върху непогасената главница в размер на 159,89 лв. от 7 юли 2020 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на 2 заявлението -23 юли 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на вземането.Съгласно чл. 6 от ЗМДВИП, пояснява също ищцовата страна в исковата си молба, че за периода от 13 -ти март 2020 г. до 13.07.2020 г. включително, от страна на „АКПЗ“ ООД не са начислявани лихви за забава, съответно горепосочения размер на претендирано обезщетение за забава бил съобразен с разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положени.

С оглед изложеното по-горе ищцовата страна е отправила и искането си до съда, желае уважаване на предявените искове ведно с присъждане на съдебно - деловодните разноски. В условията на евентуалност, ако ищцовата страна бъде осъдена да заплати на ответника съдебно - деловодни разноски, е отправено искането по чл. 127, ал. 4 ГПК ответникът да посочи банкова сметка , а в случай на отказ се сочи, че ищецът съгласно чл.

56 а, ал. 3 ЗКИ ще се снабди с тази информация единствено с цел изпълнение на задълженията по съдебното решение. С оглед на реципрочност на направеното искане ищцовата страна е посочила банкова сметка по която ответникът може да извърши плащане.

Отправено е още с исковата молба искане за постановяване на решение при условията на чл.238, ал.2 ГПК, по което искане съдът ще се произнесе най -рано в първото открито съдебно заседание, след като съобрази наличието или липсата на предпоставките затова.

Ищцовата страна желае съдът да й предостави възможност , при оспорване от ответника на иска, да изрази становище и да допълни исканията си.В случай на преставане на списък по чл. 80 ГПК от ответника, в който претендира по-висок размер на разноски за процесуално представителство от минималния , ищецът е завил възражение с правно осн. чл. 78, ал. 5 ГПК .

В условията на евентуалност, при оспорване на исковете по размер от ответника е отправено искане за провеждане на съдебно - счетоводна експертиза с поставени общо три въпроса.В подкрепа на изложеното в исковата молба ищецът желае по делото да бъдат допуснати като писмени доказателства частното гр.дело, инициирало исковия процес, представените заверени за вярност с оригинала копия на документи , моли с оглед отговора на ответника да му бъде дадена възможност да ангажира и други доказателства, като сочи и начин на уведомяване на ищеца съгл. чл.38 ,ал.2 ГПК чрез ССЕВ.

В срока по чл. 131 ГПК, ответницата по иска не е изразила никакво становище, а преписът на искова молба е получен лично от нея на дата 21.12.2021 г.

В писмена молба, приложена по делото на листи 63 – 64 ответницата, чрез процесуалния й представител адвокат П.Н. от ВАК е оспорила изцяло иска.

Ответницата е навела на първо място възражение затова, че ищецът не е доказал на какво основание придобил процесното вземане, а и по какъв начин Р.Я. разбрала за това.

В цитираната писмена молба ответницата не е отрекла , че има качество потребител по ДПК, като сочи,че съдът служебно следва да следи за наличие на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит. Твърди се от ответницата , че в Договора за паричен заем № 31326/27.10.2017 г. било вменено на Р.Я. задължение да обезпечи заема си, след като усвои сумата, а в противен случай дължала неустойка в размер на 894,58 лв. В чл. 6 от същия договор се посочвало , че страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения : Запис на заповед,издаден от заемателя и банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.9 , ал. 2 от ОУ към договора.В чл. 8 от договора било посочено, че Р.Я. се съгласява в 3 дневен срок от сключване на договора за заем да представи обезпечение под формата на запис на заповед и банкова гаранция или поръчител /чл.6 от договора / а ако не изпълни това свое задължение – дължи неустойка в размер на 894,58 лв.

Възражението на ответницата е , че чл. 8 от ДПК пряко противоречи на закона, а именно на чл. 16 от ЗПК. Като противоречаща на закона , каузата за неустойка, възразява ответницата че е нищожна а като нищожна клаузата съгл. чл. 21 , ал.1 ЗПК и чл.26, ал.1 , пр.3 ЗЗД не поражда действие.

Възразява се и относно ГПР вписан в ДПК . Твърди се , че при процесния ДПК не било спазено изискването на чл.11 , ал. 1 т.10 ЗПК поради което и договорът за кредит бил недействителен съгласно чл.22 ал.1 ЗПК, при което на осн. чл.23 ЗПК потребителят следвало да върне само чистата стойност на кредита , но и лихви и други разходи. На последно място е посочено от ответницата, че ГПР в ДПК е нищожна клауза съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК , т.к. надвишавал определените по ал.4 , респективно ответницата желае цялостно 3 отхвърляне на предявения иск .

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание страните не изпращат представители .

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното по исковото производство като писмено доказателство – частно гр.дело № 12 135/2021 г. по описа на РС Варна, ХLII – ри състав е видно, че на дата 19.08.2021г. ищцовата страна е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника Р. ЯК. ЯНК. . Видно от лист 17 – ти от заповедното дело , със Заповед № 4360/20.08.2021 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, ХLII – ри състав по ч.гр.д. № 12135/2021 г. е разпоредил длъжникът Р.