Присъда № 9 от 22.12.2021, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 322/2021
- Вид
- Присъда № 9
- Подписан
- 22.12.2021
- В сила
- 05.01.2022
- Състав
- Кирил Давидов Павлов
Цитирани разпоредби
- чл. 206 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 206 ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 209 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 218б · Наказателен кодекс
- чл. 218б ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93 т. 9 · Наказателен кодекс
С обвинителен акт на С. районна прокуратура, подсъдимият В. К. ЯМ. - роден на 11.01.1958г., в гр. С., български гражданин, средно образование, осъждан, женен, ЕГН **********, е обвинен В ТОВА ЧЕ:
На различни дати ,през периода от 07.08.2016г. ,до 11.10.2016г. в с. Т., обл. Б. и в гр.
С.,при условията на продължавано престъпление, с четири деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у ИВ. ЗЛ. М. , както и възбудил и поддържал заблуждение у СТ. АЛ. ИСТ., че ще извърши различни строително ремонтни работи, в резултат на което причинил на И. имотна вреда в размер на 1200/ хиляда и двеста/ лева, а на М. имотна вреда в размер на 750/ седемстотин и петдесет/ лева, или имотна вреда в общ размер на 1950/ хиляда деветстотин и петдесет/ лева както следва:
-на 07.08.2016г. в с. Т., обл.Б., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у ИВ. ЗЛ. М. заблуждение, че ще извърши строително ремонтни работи- направа на топлоизолация на къща, в резултат на което му причинил имотна вреда в размер на 750 / седемстотин и петдесет / лева;
-на 01.10.2016г. в гр.С., ж.к. Д., бл. *, вх.*, ет. *, ап. **, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у СТ. АЛ. ИСТ. заблуждение, че ще извърши строително ремонтни работи за ремонт на терасата на жилището й, в резултат на което и причинил имотна вреда в размер на 400 / четиристотин/ лева;
-на 04.10.2016г. в гр.С., ж.к. Д., бл. *, вх.*, ет. *, ап. **, с цел да набави за себе си имотна облага, поддържал възбуденото у СТ. АЛ. ИСТ. заблуждение, че ще извърши строително ремонтни работи за ремонт на терасата на жилището й, в резултат на което и причинил имотна вреда в размер на 400 / четиристотин/ лева;
-на 11.10.2016г. в гр.С., ж.к. Д., бл. *, вх.*, ет. *, ап. **, с цел да набави за себе си имотна облага,поддържал възбуденото у СТ. АЛ. ИСТ. заблуждение, че ще извърши строително ремонтни работи за ремонт на терасата на жилището й, в резултат на което и причинил имотна вреда в размер на 400 / четиристотин/ лева;
- престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
С влязло в сила Определение № 60069 от 10. 06. 2021 година постановено от Върховния касационен съд по частно наказателно дело № 446/2021 година ВКС ІІІ наказателно отделение на основание чл. 43. т. 1 от НПК делото по същия обвинителен акт за разглеждане от С.ския районен съд.
В съдебно заседание на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и предлага наказание лишаване от свобода около минимума с приложение на чл. 66 ал. 1 от НК.
Подсъдимият В. К. ЯМ. не се признава за виновен, дава обяснения в съдебно заседание, а на съдебните прения лично и чрез защитника си адвокат Д.С. взема становище съдът да постанови оправдателна присъда поради това че не е извършил престъплението предмет на обвинението.
Съдът, като прецени събраните поделото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:
Свидетелят И.М. живеел в с. Т., обл.Б.. В същото населено място свидетелят притежавал къща. През лятото на 2016г. възникнала необходимост от извършване на ремонт на къщата и по специално направа на топлоизолация. В тази връзка , на 06.08.2016г. свидетелят видял обява , поместена във вестник „Ало Б.“. В нея пишело, че лице с име „В.“ 1 извършвало топлоизолации на сгради. Свидетелят се обадил на посочения в обявата телефон за връзка и разговарял с обвиняемия В.Я.. Свидетелят му обяснил повода по който се обажда. Я. отговорил, че щял да дойде лично да огледа къщата, която следвало да бъде ремонтирана.
На следващия ден - 07.08.2016г. Я. посетил къщата, в която живеел св. М. в с. Т..
Пострадалият му обяснил каква топлоизолация е необходимо да бъде поставена. Я. за да вземе пари от И.М. обещал да извърши ремонта, възбудил заблуждение у М. че ще извърши ремонта в рамките на няколко дни и така го мотивирал да сключат договор за този ремонт.
Непосредствено след това бил сключен писмен договор между св.М., в качеството на възложител и В.Я., в качеството на изпълнител. В договорът били посочени ремонтните дейности, които изпълнителя следвало да извърши, както и цената, която възложителя следвало да заплати. След подписването на договора обвиняемият поискал от М. сумата от 750 лв., като му обяснил, че същата представлявала капаро и щяла да бъде използвана за закупуване на материали за ремонта, каквито материали нито купил, нито имал намерение да закупи. Свидетелят се съгласил и дал на дееца исканата сума от 750 лева с което претърпял вреда именно в този размер. Впоследствие обвиняемият В. К. ЯМ. не закупил уговорените материали, а използвал паричната сума за собствени нужди. Сумата била собственост на св. М.. След получаването и Я. се укрил и не направил уговорената топлоизолация за която само бил възбудил заблуждение у М. че ще я извърши в рамките на седмица и именнно поради това заблуждение св. М. пострадал от тази измама дал на В.Я. парите 750 ледва като капаро, за материали, каквито нито били купени, нито търсени, а още по-малко доставени в имота където подсъдимият Я. заблудил св. М., че ще извършил обещаните му строителни работи.
С това свое деяние подсъдимият Я. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението измама в маловажен случай с оглед стойността на предмета на измамата. Осъществения от обективна и субективна страна престъпен състав е по чл. 209 ал.
3, вр. ал. 1 НК, с това че на 07.08.2016г. в с. Т., обл.Б., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у ИВ. ЗЛ. М. заблуждение, че ще извърши строително ремонтни работинаправа на топлоизолация на къща, в резултат на което му причинил имотна вреда в размер на 750 / седемстотин и петдесет / лева.
Съдът намира че се касае за измама в маловажен случай по смисъла на чл. 209 ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 93 т. 9 от НК тъй като стойността на вредата от измамата е 750 лева сумата 750 лева, което под две минимални работни заплати към момента на деянието. За времето от 01.01.2016 - 31.12.2016 год., включително и към месец август 2016 година минималната работна заплата е в размер на 420.00 лева по силата ПМС № 375/28.12.2015 г.. Съдът по аргумент от чл. 218б НК намира че случаят е маловажен по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК, поради което осъщественото от него престъпление е измама в маловажен случай по чл. 209 ал. 3, вр. ал. 1 НК. Именно за това деяние и за това престъпление съдът го признава за виновен с присъдата си, като намира, че едно наказание пробация за срок от 6 месеца при пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца изразяваща се в явяване и подписване два пъти седмично пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице в съответствие с определената от съда с настоящата присъда периодичност и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца в пробационната служба по настоящият адрес на подсъдимия В. К. ЯМ. е необходимо и достатъчно за постигане целите на наказанието. Това наказание, налогено при условията на чл. 54 от НК ще съдейства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, за създаване у него контрамотив за извършване на други такива престъпления и ще въздейства предупредително възпитателно на другите членове на обществото включително 2 и на тези от обкръжението на подсъдимия.
Подсъдимият Я. следва да се признае за невиновен и оправдае по обвинението за измама по основния състав на чл. 209 ал. 1 от НК, като в тази връзка съдът намира че с оглед сумата 750 лева вредата от измамата е под две минимални работни заплати към момента на деянието. За времето от 01.01.2016 - 31.12.2016 год., включително и към месец август 2016 година минималната работна заплата е в размер на 420.00 лева по силата ПМС №
375/28.12.2015 г.. Съдът по аргумент от чл. 218б НК намира че случаят е маловажен по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК, поради което осъщественото от него престъпление е измама в маловажен случай по чл. 209 ал. 3, вр. ал. 1 НК, а не по основния състав на чл. 209 ал. 1 от НК.
Подсъдимиякт Я. следва да се признае за невиновен и по обвинението че измамата е при условията на продължавано престъпление, тъй като по отношение на св. И. престъплението осъществено от подсъдимият не е измама а обсебване по смисъла на чл. 206 ал. 6 ал. 5, вр. чл. 206 ал. 1 НК по следните фактически и правни съображения:
Свидетелката С.И. живеела в апартамент, находящ се на адрес гр. С., жк.“Д.“, бл.
**, вх.*, ет. *, ап. **. През есента на 2016г. й възникнала необходимост от извършване на ремонт и остъкляване на терасата на апартамента й. Необходимо било същата да се иззида и покрие. В тази връзка , на 01.10.2016г. свидетелката И. видяла обява , поместена във вестник „П.“. В нея пишело, че лице с име „В.“ извършвало строително - ремонтни дейности. Свидетелката се обадила на посочения в обявата телефон за връзка и разговаряла с обвиняемия В.Я.. И. му обяснила повода по който се обажда. Я. отговорил, че щял да дойде лично да огледа терасата, която следвало да бъде ремонтирана. Същия ден 01.10.2016г. Я. посетил жилището, в което живеела св. И.. Пострадалата му обяснила какъв ремонт следвало да бъде извършен. Я. се съгласил да извърши ремонта. Непосредствено след това бил сключен писмен договор между св.И., в качеството на възложител и В.Я., в качеството на изпълнител. В договорът били посочени ремонтните дейности, които изпълнителя следвало да извърши, както и цената, която възложителя следвало да заплати.
След подписването на договора ,обвиняемият поискал от И. сумата от 400 лв., като и обяснил, че същата представлявала капаро и щяла да бъде използвана за закупуване н& материали за ремонта. Свидетелката се съгласила и дала на дееца исканата сума.
Впоследствие обвиняемият Я. закупил материали и извършил частично работата уговорена със свидетелката И., за която тя му платила първоначално 400 лева, потвърдено от подсъдимия Я. в писмения договор, след което насаме И. дала на Я. без разписка още 400 лева пред вратата на асансьора и още 400 лева насаме пред вратата на входа видно от показанията на св. И. които се кредитират от съда.
Тъй като подсъдимият видно от показанията на свидетелката И. и показанията на внучката й Д. подсъдимият извършил частично ремонтни работи и изградил терасата на около метър височина и дори над метър и половина отстрани, закупил и използвал строителните материали за които получил от И. първите 400 лева, съдът намира че подсъдимият не е имал умисъл за измама за нито една от сумите получени от него от И..
На 04.10.2016г. обв. Я. отново посетил жилището, в която живеела св. И.. Той обещал на свидетелката И., че ще довърши ремонта на терасата й. Обяснил и, че за целта му били необходими още 400 лв. Свидетелката И. се съгласила и видно от показанията й пред съда дала на подс. Я. исканата сума без разписка пред вратата на асансьора. Впоследствие обвиняемият Я. не използвал процесната сума съгласно предназначението и, а я разходвал за собствени нужди, като съдът приема че я е обсебил по смисъла на чл. 206 ал. 5, вр. ал. 1 от НК, по изложените по-долу фактически и правни съборажения.
3
На 11.10.2016г. обв. Я. отново посетил жилището, в която живеела св. И.. Той отново обещал на свидетелката , че ще извърши уговорения ремонт на терасата и. Обяснил и, че за целта му били необходими още 400 лв. Свидетелката отново се съгласила и дала на подс. Я. исканата сума, което видно от кредитираните от съда показания на И. станало пред вратата на входа на блока в който се намира апартамента й. Впоследствие обвиняемият не използвал процесната сума съгласно предназначението и, а я разходвал за собствени нужди и съдът приема че се касае не за измама, а за обсебване по чл. 206 ал. 5, вр. ал. 1 НК. След получаването на тези 400 лева Я. се укрил и не извършил уговорения ремонт.
Тъй като подсъдимият видно от показанията на свидетелката И. и показанията на внучката й Д. подсъдимият извършил частично ремонтни работи и изградил терасата на около метър височина и дори над метър и половина отстрани, закупил и използвал строителните материали за които получил от И. първите 400 лева, съдът намира че подсъдимият не е имал умисъл за измама за нито една от сумите получени от него от И.. До момента в който Я. не присвоил получените от И. на ръка пред асансьора 400 лева и пред входната врата също 400 лева съдът приема че няма измама а неизпълнение на граждански договор за изработка.
Разпечатката съдържа 31 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14b94ff0-15d0-48a9-adbb-3e006775e926