Решение № 173 от 07.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20251001000959 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в първата инстанция „СПАРКИ ТРЕЙДИНГ“-ЕООД чрез особения му представител адв.М. К. против решение №1546 от 03.11.2025 год. на СГС, ТО,VI-11 с-в, постановено по Т.д.№ 1317/2022 год. в частта му, с която са уважени исковете по:

- чл.240,ал.1 ЗЗД и дружеството е осъдено да заплати на „СПАРКИ“-АД /н/ сумата 41 021,03 лева – непогасена главница по Договор за заем от 01.03.2016г., ведно със законната лихва от 15.07.2022г. до окончателното изплащане и

-чл.240,ал.2 ЗЗД и дружеството е осъдено да заплати на „СПАРКИ“АД /н/ сумата 4 480,32 лева – непогасена възнаградителна лихва за периода 01.03.2016г. – 31.12.2020г. по Договор за заем от 01.03.2016г., ведно със законната лихва от 15.07.2022г. до окончателното изплащане и -дружеството е осъдено да заплати на ищеца „СПАРКИ“-АД /н/ сумата 1 335,81 лева разноски по делото.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, поради което моли за отмяната му, като съдът уважи сторените искания и възражения в двата отговора на ИМ и отхвърли изцяло исковете.

Ответникът твърди, че исковата молба е неясна и съдържа огромна 1 по обем информация, касаеща множество погашения по договор за кредит между насрещните страни от 01.03.2016г., обвързани с няколко заповедни производства пред СРС, като в същото време претенцията обхваща два конкретни превода от 04.04.2016г. и 29.07.2016г. Не ставало ясно по кои производства кои конкретни погашения се претендират. От приложените счетоводни справки също не се установявало ясно исковата претенция.

Твърди, че ответното дружество не дължи претендираните парични суми по основание и размер, а за вземанията за главница и лихва е настъпила безспорна погасителна давност. Исковата претенция била изцяло неоснователна.

Препис от жалбата е връчен на ищеца „СПАРКИ“-АД /н/, който в срока по чл.263 ГПК чрез синдика си В. С. е депозирал писмен отговор, в който се излагат подробни съображения за частична недопустимост и неоснователност на жалбата.

Според ищеца, въззивната жалба била частично недопустима, тъй като се обжалвало цялото решение, а то има и отхвърлителни части по двата заявени иска. Затова жалбата в частта й срещу тези отхвърлителни части на решението била недопустима, тъй като за ответника липсвал правен интерес от обжалване на решението в неговата отхвърлителна част.

В останалата си част – против решението, с което исковете са уважени, жалбата била неоснователна. В отговора са изложени подробни и конкретни доводи за това, като напълно се споделят мотивите на съда за уважаването на исковете.

Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу валиден и допустим съдебен акт.

По отношение твърденията в отговора на въззиваемото дружество за частична недопустимост на жалбата, тъй като се обжалвало цялото решение, а то съдържало и отхвърлителен диспозитив:

СЪДЪТ намира, че въззивната жалба е изцяло допустима, тъй като тълкувайки жалбата, съдът стига до извода, че се атакува решението единствено в осъдителната му част, за която несъмнено ответникът жалбоподател разполага с правен интерес да обжалва. В нея се иска предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Затова жалбата е изцяло допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от „СПАРКИ“2 АД /н/ чрез синдика В. С. срещу „СПАРКИ ТРЕЙДИНГ“-ЕООД искове по чл.240, ал.1 и по ал.2 ЗЗД както следва: иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 52 154.16 лева - непогасена главница по Договор за заем от 01.03.2016г., по който ищецът е заемодател, а ответникът заемополучател, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 15.07.2022г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл.240, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 19 375.13 лева - договорна лихва върху главницата от 100 613.32 лева по Договора за заем от 01.03.2016г„ дължима за периода 01.03.2016г. (датата на сключване на договора) - 31.12.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 15.07.2022г„ до окончателното плащане.

Видно от приложените към ИМ писмени доказателства, с решение от 08.03.2022г. по т.д.№ 69/2021г. на Окръжен съд - Русе, обявено по партида на „Спарки“ АД на 25.06.2021г., дружеството е обявено в несъстоятелност и за синдик е била назначена В. С. С..

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен Договор за заем от 01.03.2016г. ищцовото дружество предоставило на ответника в заем парични средства в общ размер на 100 613.32 лева в периода 01.03.2016г. 28.04.2020г., които не били върнати. Заявява, че съгласно чл.3 от договора страните се съгласили, че заемополучатслят дължи възнаградителна лихва в размер на 5 % годишно, която за периода от сключване на договора 01.03.2016г., до 31.12.2020г., възлизала на 19 375.13 лева. Пояснява, че за част от главницата са били образувани няколко заповедни производства и съответно издадени изпълнителни листове, поради което по настоящото дело претендира само тази част от главницата, която не е била предмет на други производства, а именно за сумата от 52 154,16 лева. Пояснява че сумата е сбор от два превода, осъществени от ищеца в полза на ответника, както следва: на 04.04.2016г. за сумата от 13 333 евро или 26 077.08 лева и на 29.07.2016г. за сумата от 13 333 евро или 26 077.08 лева, а съгласно молба от 10.06.2025г. поддържа, че преводите са били направени на 01.03.2016г. и на 27.03.2016г.

Твърди, че предявява и иск за присъждане на дължимата договорна /възнаградителна/ лихва по чл.3.1 от договора, която не е била предмет на друго съдебно производство и също не е заплатена от ответника.

Твърди, че иска е за попълване масата на несъстоятелността. С ИМ ищецът прави изрично изявление, че обявява незабавна изискусмост на вземанията на кредитора по договора за заем.

Ответникът „СПАРКИ ТРЕЙДИНГ“-ЕООД чрез назначен по реда на чл.29 ГПК особен представител адв.К. (предвид обстоятелството, че ответното дружество е със заличен управител, съгласно вписване в ТР от 15.06.2020г.), оспорва претенцията с твърдение, че сумите не са били реално предадени на ответника и не са дължими, евентуално че същите са погасени 3 по давност.

С обжалваното решение съдът е уважил частично предявените искове.

Приел е, че в договора за заем не е уговорен падеж, а сумата се дължи незабавно при поискване – чл.4.2. С оглед изричното изявление в исковата молба, че обявява незабавна изискусмост на вземанията на кредитора по договора за заем, съдът е приел, че вземането за главница не е погасено по давност, тъй като ИМ играе ролята на покана за връщане на заема.

Позовавайки се на заключението на ССЕ, неоспорена от страните, е приел, че иска за главница е основателен до размер на сумата 41 021.03 лева.

Вещото лице е установило при справка в счетоводството на дружеството-заемодател следните обстоятелства:

- Общият размер на предоставения от ищеца на ответника заем е 127 378.64 лева, като част от преводите са в евро, друга - в лева, и същите са извършени в периода от сключване на договора до 28.04.2020г.;

- От така предоставените средства върната е само сумата от 26 765.32 лева с преводи на 11.03.2016г. (26 000 лева), на 12.09.2016г. (748.52 лева) и на 14.03.2019г. (16.80 лева);

- От общият размер на непогасена главница са издадени изпълнителни листа в полза на ищеца за сума в общ размер от 59 592.29 лева;

- Дължимата договорна лихва е в размер на 19 375.13 лева на база 1/360 дни и 19109.72 лева на база 1/365 дни. За никаква част от нея не е бил издаван изпълнителен лист. Лихвата по изследваните изпълнителни листа е мораторна и е в размер на 36 480.42 лева върху главницата, за която са издавани изпълнителните титули (59 592.29 лева).

При тези обстоятелства, с оглед установеното по делото, че от общо предоставения заем в размер на 127 378.64 лева /съгласно клаузата на чл.2, изр.2 от Договора за заем/, като е извадена погасителната вноска в размер на 26 765.32 лева, както и сумите за главница, предмет на издадените изпълнителни листове в размер на 59 592.29 лева /общо 86 357,61 лева/, непогасена част по договора за заем остава сумата 41 021,03 лева. Именно до този размер е приел предявения иск за главница за доказан и съответно основателен, поради което същият е уважен в този размер и отхвърлен за остатъка до претендирания размер от 52 154,16 лева. Това е непогасената остатъчна главница по договора за заем.

Съдът е приел за ирелевантно твърдението на синдика в исковата молба, че претендирата главница е по два превода от 04.04.2016г. и от 29.07.2016г., а с молба уточнение от 10.06.2025г. - че сумата е формирана от преводи от 01.03.2016г. и 27.03.2016г., тъй като съгласно уговореното в договора е без значение кога точно са предадени сумите, а каква част от общо предоставения заем не е погасен, за която част ищецът не разполага с 4 изпълнителен лист. Този въпрос е изяснен подробно от вещото лице, чието заключение е прието за обективно и обосновано.

По втория обективно съединен иск по чл.240,ал.2 ЗЗД за заплащане на уговорената в чл.3.1 от договора възнаградителна лихва съдът отново е кредитирал заключението на ВЛ във връзка с клаузата на чл.4.1 от договора, където страните са постигнали съгласие, че лихвите по чл.3.1 са изискуеми, дължими и се изплащат от кредитополучателя на 28 число всеки месец.

Вещото лице е установило, че за това вземане /възнаградителна лихва/ заемодателят не се е снабдил с изпълнителен лист, което съответства на твърденията в ИМ. Възнаградителната лихва е платима ежемесечно на 28-мо число - чл.4, т.1 от договора, т.е. за същата е уговорен падеж, от който момент същата става изискуема (чл.84, ал.1, изр.първо от ЗЗД). Съгласно заключението на ВЛ договорната лихва върху главницата при изчисляване на същата на база 1/365 дни, както е заложено в чл.3 от договора, е 19 109.72 лева /5% годишно/.

Съдът е зачел своевременно заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, приемайки, че непогасена по давност от общия размер на договорната лихва -19 109.72 лева е сумата от 4 480.32 лева.Този размер е изчислен от ВЛ на стр.3 и 4 от заключението, при изчисляване на възнаградителната лихва за съответните месечни периоди на база 1/365 дни.

Затова е уважил този иск до посочения размер от 4 480.32 лева, като за горницата до пълния заявен размер от 19 375.13 лева е отхвърлил иска като неоснователен – погасен по давност.

Съобразно изхода на делото и на основание чл.78,ал.1 ГПК съдът е присъдил на ищцовото дружество и разноски в размер на 1 335.81 лева, съобразно уважената част от исковата претенция.

Решението е правилно, обосновано и съобразено със закона и събраните доказателства. Въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Според разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Затова, във връзка с оплакванията във въззивната жалба на ответника „Спарки трейдинг“ ЕООД следва да разгледа единствено доводите, поддържани в жалбата.Неоснователно е твърдението, че исковата молба е неясна. Напротив, всички факти, свързани с претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва по договора за заем от 01.03.2016г. са последователно и пълно изложени. Действително, ищецът твърди, че сумата за главница в размер на претенцията за 52 154,16 лева е формирана от два превода в полза на заемателя - от 04.04.2016г. и от 29.07.2016г. Правилен е изводът на съда обаче, че с оглед клаузата на чл.2, предл.2 от договора – вноски по сметка или на каса при кредитополучателя от кредитодателя ще се счетат за увеличение на размера на кредита на датата на постъпването им, а 5 плащания към кредитодателя – за намаление, то е без значения от кои точно парични преводи е формирана исковата сума за главница. Важното в случая е, с оглед изчисленията, направени от ВЛ, че след всички направени преводи в полза на заемателя общият размер на заема е 127 378.64 лева /едни преводи са лева, други в евро, но ВЛ ги е превалутирало по курса на БНБ в лева/. И тъй като за част от заемната сума /59 592.29 лева/ ищецът се е снабдил с изпълнителни листове в 5 заповедни производства, а доброволно е върнал на заемодателя сумата от 26 765.32 лева, то от общия предоставен размер на паричния заем е останала непогасена част от 41 021.03 лева, до който размер искът е уважен като основателен и доказан.