Определение № 93 от 14.02.2023, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Гражданско дело 1174/2022
- Вид
- Определение № 93
- Подписан
- 14.02.2023
- В сила
- 14.02.2023
- Състав
- РОСИЦА ИЛИЕВА ВАСИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 133, ал. 1 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 93 гр. Пещера, 14.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20225240101174 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 4881/23.11.2022 г., подадена от М. А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.
Пещера, ул. „**“ № 2, ет. 1, ап. 1, със съдебен адрес: гр. София, ул. „**“ № 38, ет. 2, чрез адв. Е. М., срещу „Е.-М“ ЕООД, ЕИК 112540514, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „***” № 158, с която са предявени осъдителен иск с правно основание чл. 133, ал. 1 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 20685,40 лв. – неизплатена част от печалба (дивиденти), разпредЕ. с Решение от 24.08.2017 г. на Общото събрание на ответното дружество „Е.-М“ ЕООД и осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 10336,75 лв. – законна лихва за забава върху главницата от 20685,40 лв., за периода от 24.11.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 27.10.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ищцата М. А. Р. (с предходно фамилно име „П.“) е била съдружник в ответното дружество „Е.-М“ ЕООД през периода от 29.08.2001 г. до 17.01.2020 г. Правноорганизационната форма на ответника в периода от 29.08.2021 г. до 28.06.2022 г. била дружество с ограничена отговорност. Капиталът на дружеството бил 5000 лв., разделен на 50 дяла по 100 лв. Ищцата М. Р. притежавала 10 дяла от капитала на дружеството, а лицето А.Г.П 40 дяла. Общият размер на дружествените дялове на ищцата бил 1000 лв., съразмерни на 20 % от капитала на дружеството. На 24.08.2017 г. се провело Общо събрание на ответното дружество в неговото седалище в гр. Пещера, на което присъствали двамата съдружници – ищцата М. Р. и А.П. На това събрание с единодушие на двамата съдружници М. Р. и А.П било взето решение за разпределение на част от неразпредЕ.та печалба към дата 30.06.2017 г., отнасяща се за миналите 1 финансови години, а именно: финансова година 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., финансова година 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. и финансова година 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. НеразпредЕ.та печалба, отнесена за финансова година 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., била в размер на 520 000 лв., за финансова година 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. – 15 000 лв., а за финансова година 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. – 11 000 лв. Съгласно Решението от 24.08.2017 г. на Общото събрание на „Е.-М“ ЕООД, на ищцата, в качеството й на съдружник в ответното дружество към този момент, следвало да се разпредели част от неразпредЕ.та печалба от минали години, която е в размер на 100 000 лв. и е пропорционална на притежаваните от нея 10 дяла (или 20 %) от капитала на ответното дружество. След взимане на решението за разпределяне на печалбата и нейното изплащане за ответното дружество възникнало облигационно задължение за заплащане на разпредЕ.та част от печалбата на ищцата – съдружник в съответствие с правилото на чл. 133, ал.
1, изр. 2 от ТЗ. Ищцата сочи, че на 17.01.2020 г. е прехвърлила дяловете си от търговското дружество на лицето Е. А. П., а на 28.06.2022 г. последната е прехвърлила въпросните 10 дружествени дяла от капитала на дружеството на А.Г.П. Твърди, че задължението на ответника да й заплати разпредЕ.та част от печалбата в размер на 100 000 лв. е станало изискуемо на 24.11.2017 г., както и че след настъпване на падежа и преди дата 08.04.2020 г. ответникът е изпълнил част от това свое задължение към ищцата. Сочи, че останала неизплатена част от главницата в размер на 20 685,40 лв., която ответното дружество, чрез своя управител, отказва да плати на ищцата. Твърди, че ответникът е в забава за изплащане на главницата в размер на 20 685,40 лв., считано от 24.11.2017 г., както и че законната лихва върху тази сума за периода от 24.11.2017 г. до 27.10.2022 г. се равнява на 10 336,75 лв. Изтъква, че на ответника са връчени чрез нотариус три нотариални покани на дати 08.04.2020 г., 02.08.2022 г. и 30.09.2022 г. за заплащане на остатъка от дължимата главница в размер на 20 685,40 лв., включително за заплащане на задължението за обезщетение за забава на изпълнението на паричното задължение в размер на законната лихва от деня на забавата, но задълженията не били изпълнени.
По изложените съображения ищцата моли за уважаване на предявените осъдителни искове. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Е.-М“ ЕООД, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове. Оспорва исковите претенции по основание и размер. Заявява, че не оспорва следните обстоятелства: че на 24.08.2017 г. е проведено Общо събрание на съдружниците, на което е взето решение от неразпредЕ.та печалба за минали години – 678 000 лв. по данни от счетоводния баланс към 30.06.2017 г. и допустим общ размер за разпределяне на дивиденти – 500 000 лв., да се разпредели сума в размер на 100 000 лв. за дивидент на съдружника Е. А. П. (сега с фамилия „Р.“ ), пропорционално на притежаваните от нея дялове – 10 дяла (20 % от капитала на дружеството); че 2 след взимане на решението дружеството е изплатило част от дивидента (79314,60 лв.) на ищцата; че ищцата е била съдружник на 20 % от капитала на дружеството (10 дяла по 100 лв. на стойност 1000 лв. от общо капитал 5000 лв.) в ответното дружество от основаването му на 23.08.2001 г. до 23.12.2019 г., когато с Договор за дарение на дружествените дялове с нотариална заверка на подписите и съдържанието с рег. № 4569 и 4570/23.12.2019 г. на Нотариус Г.К, рег. № 387 по регистъра на НК, ищцата е прехвърлила дяловете си на своята дъщеря Е. А. П.. Релевира възражение, че не се е осъществил фактическия състав за изплащане на дивиденти по решението на Общото събрание на съдружниците на ответното дружество, материализирано в протокола от 24.08.2017 г., тъй като в него е посочено, че се разпределя печалба за минали години, но не е конкретизирано кои точно са тези години.
Доколкото не е посочено за коя точно година се отнася неразпредЕ.та печалба, то решението на Общото събрание на съдружниците от 24.08.2017 г. е непълно и не може да породи пълни права на дивидент за ищцата.
Ответникът счита, че ищцата не е носител на материалното право за плащане на частта от дивидента в размер на 20685,40 лв., тъй като с Договор за дарение на дружествените дялове с рег. № 4569 и 4570/23.12.2019 г. на Нотариус Г.К, рег. № 387 по регистъра на НК, тя е прехвърлила дяловете си и членственото правоотношение на дъщеря си Е. А. П.. Твърди, че с прехвърлянето на дяловете и членственото правоотношение, ищцата е престанала да бъде носител на правото на получаване на неизплатената част от дивидентите по незавършения фактически състав на субективното право на дивиденти, а носителят на материалното право на дивидент, като правоприемник на всички права и задължения, е станала надарената й дъщеря Е. П.. Изтъква, че в Протокола от 24.08.2017 г., в противоречие с дружествения договор, не е разпределен дивидент за другия съдружник – А.П в размер на 80 % от капитала на дружеството. Релевира възражение за погасяване по давност на претенцията за лихва за забава в размер на 10336,75 лв. за периода от 24.11.2017 г. до 27.10.2022 г.
Моли съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.
Предявени са осъдителен иск с правно основание чл. 133, ал. 1 от ТЗ и акцесорен осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:
По иска с правно основание чл. 133, ал. 1 от ТЗ:
В тежест на ищцата е да докаже, че е била съдружник в ответното дружество в периода от 01.01.2014 г. до 24.08.2017 г., включително; размера на своя дружествен дял от имуществото на ответното дружество; изтичането на съответната финансова година (2014 г., 2015 г. и 2016 г. ); приемането на годишния финансов отчет за съответните финансови години (2014 г., 2015 г. и 2016 г.); взето решение на 24.08.2017 г. на Общото събрание на 3 съдружниците за разпределяне на дивидент на съдружника – ищцата от неразпредЕ.та печалба за минали години – 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на изпълнението - че е заплатил претендираната от ищцата сума като дивидент, както и наведените в отговора на исковата молба възражения.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
В тежест на ищцата е да докаже наличието на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): настъпил падеж на съществуващото главно вземане, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на изпълнението че е заплатил претендираната от ищцата сума за обезщетение за забава, както и наведените в отговора на исковата молба възражения.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК следва да се обяви за БЕЗСПОРНО, че: 1) ищцата е била съдружник в ответното дружество от учредяването му на 23.08.2001 г. до 23.12.2019 г., както и че е притежавала 20 % от капитала на ответното дружество (10 дяла по 100 лв. на стойност 1000 лв. от общо капитал 5000 лв. );
2) че на 24.08.2017 г. е проведено Общо събрание на съдружниците на ответника „Е.-М“ ЕООД, на което е взето решение от неразпредЕ.та печалба за минали години с допустим общ размер на разпределение на дивиденти – 500 000 лв. да се разпредели сума в размер на 100 000 лв. за дивидент на с ъ д р у ж н и к а Е. А. П. (сега с фамилия „Р.“ ), пропорционално на притежаваните от нея дялове - 10 дяла (20 % от капитала на дружеството); 3) че след вземане на Решението на Общото събрание на съдружниците на „Е.М“ ЕООД от 24.08.2017 г. ответникът е платил на ищцата част от дивидента в размер на 79314,60 лв.; 4) че с Договор за дарение на дружествени дялове от 23.12.2019 г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието му под рег.
№ 4569 и 4570/23.12.2019 г. на Нотариус Г.К, рег. № 387 по регистъра на НК, ищцата е прехвърлила своите 10 (десет) дяла от капитала на ответното дружество на лицето Е. А. П..
По доказателствата:
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат допуснати по делото.
Съдът следва да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК вр. 146 от ГПК, Районен съд – Пещера
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което 4 ще се проведе н а 16.03.2023 г. от 09,30 часа , за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекта си на доклад по делото, обективиран в обстоятелствената част на настоящото определение.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНО, че: 1) ищцата е била съдружник в ответното дружество от учредяването му на 23.08.2001 г. до 23.12.2019 г., както и че е притежавала 20 % от капитала на ответното дружество (10 дяла по 100 лв. на стойност 1000 лв. от общо капитал 5000 лв.); 2) че на 24.08.2017 г. е проведено Общо събрание на съдружниците на ответника „Е.-М“ ЕООД, на което е взето решение от неразпредЕ.та печалба за минали години с допустим общ размер на разпределение на дивиденти – 500 000 лв. да се разпредели сума в размер на 100 000 лв. за дивидент на съдружника Е. А. П. (сега с фамилия „Р.“), пропорционално на притежаваните от нея дялове - 10 дяла (20 % от капитала на дружеството); 3) че след вземане на Решението на Общото събрание на съдружниците на „Е.-М“ ЕООД от 24.08.2017 г. ответникът е платил на ищцата част от дивидента в размер на 79314,60 лв.; 4) че с Договор за дарение на дружествени дялове от 23.12.2019 г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието му под рег. № 4569 и 4570/23.12.2019 г. на Нотариус Г.К, рег. № 387 по регистъра на НК, ищцата е прехвърлила своите 10 (десет) дяла от капитала на ответното дружество на лицето Е. А. П..