Решение № 332 от 12.11.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Добрич, 12.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря ВЕРОНИКА Г. СТАМАТОВА като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20233230200447 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „A. С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В. П., област Ш., ул. „*** с управител А. С. С., чрез адвокат В. П. от ШАК срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0052822, издаден от ОД на МВР гр. Добрич на 20.03.2023г., с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 483 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на основание чл. 638 ал. 4 във вр. с чл. 638 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 461 т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

С жалбата се прави искане атакуваният акт, като незаконосъобразен да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя.

Въззиваемата страна редовно уведомена, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като

1 разгледа жалбата и събраните доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същество е основателна, по следните съображения:

Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0052822 е издаден за това, че на 20.03.2023г. в 10.39 часа в гр. Д., ул. „***, магазин „***“ при общо ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място е установено с АТСС ARH CAM S1 120cc76, насочено в посока бул. „***“, снимащо в двете посоки нарушение – управление на МПС товарен автомобил „*** регистрирано в РБългария и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка Гражданска Отговорност.

Същевременно на жалбоподателя е издаден и Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0052820 за това, че на 20.03.2023г. в 10.13 часа в гр. Д., ул. „***, магазин „***“ при общо ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място е установено с АТСС ARH CAM S1 120cc76, насочено в посока бул. „***“, снимащо в двете посоки нарушение – управление на МПС товарен автомобил „*** регистрирано в РБългария и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка Гражданска Отговорност.

Този Електронен фиш е бил обжалван.

С Решение № 220/18.07.2023г. по а.н.д. № 448/2023г. по описа на Районен съд – гр. Добрич, състав на съда потвърждава Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0052820.

С Решение № 386/06.11.2023г. по к.а.н.д. № 522/2023г. Административен съд – гр. Добрич оставя в сила Решение № 220/18.07.2023г. по а.н.д. № 2

448/2023г. по описа на Районен съд – гр. Добрич.

Решението е влязло в сила на 06.11.2023г.

Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0052822 е незаконосъобразно издаден, поради допуснато съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ, а именно опорочена процедура по образуване на административно наказателното производство, тъй като спрямо жалбоподателя вече е бил издаден ЕФ за същото по вид нарушение.

Нарушено е правилото non bis in idem по чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК във вр. с чл.

84 ЗАНН. Нарушен е принципа в наказателното право "Non bis in idem", тъй като е налице идентичност на извършеното нарушение, описано в Електронен фиш серия Г № 0052820 от 20.03.2023г. и процесният Електронен фиш серия Г № 0052822г. Налице е идентичност на съществените елементи на правонарушението от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието.

Електронният фиш по своето правно значение е приравнен едновременно на акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление по ЗАНН. С издаването на ЕФ едновременно се образува административнонаказателно производство срещу конкретно лице и се налага административно наказание за описаното в него изпълнително деяние действие или бездействие.

Административнонаказващият орган неправилно е образувал две административнонаказателни процедури срещу едно и също лице за едно и също нарушение.

Съобразно разпоредбата на чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК, приложима в производството по дирене на отговорност по административнонаказателен ред, не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Прилагането на посочения принцип се обуславя от идентичността в предмета на образуваните административно наказателни производства, който предмет, определен от вида на извършеното нарушение и нарушителя, се очертава от 3

АУАН /в случая от ЕФ/. В конкретния казус е налице противоречие с установената в чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК забрана за образуване на повече от едно производство, спрямо едно и също лице, за същото противоправно деяние, която забрана е действаща и в административнонаказателния процес, по арг. и от разпоредбата на чл. 33 ал. 2 от ЗАНН.

При това положение издаването на процесния ЕФ /втори по ред/ се явява в пряко противоречие с установената в чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК забрана.

Тълкуването на посочената норма на НПК налага извод, че при наличието на висящо производство или надлежно прекратено такова, второ производство поначало не следва да се образува, а ако все пак е образувано, следва да се прекрати, като на наказващия орган не е предоставена възможност за избор в това отношение. При това положение образуването на ново административнонаказателно производство срещу същото лице, на същото основание е недопустимо, в какъвто изричен смисъл е цитираната императивна разпоредба на НПК. Предвид изложеното, незаконосъобразно е било самото съставянето на втори ЕФ, за вече установено деяние, като развилата се въз основа на него процедура по санкционирането на същото, представлява едно изначално опорочено производство, проведено при съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя незаконосъобразност на издадения ЕФ. Издаването на два електронни фиша за едно и също административно нарушение нарушава правото на защита на наказаното лице. Принципът „non bis in idem” е един от правните принципи, които изрично са закрепени в правната норма. Неспазването му ще води и до неспазване на закона и до заобикаляне на принципа за законоустановеност.

Наказването на едно лице за едно и също деяние повече от един път също нарушава и принципа за справедливост.

Относно направеното искане за присъждане на разноски:

Съобразно разпоредбата на чл. 63д ал. 1 /Нов - ДВ, бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г./ в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

4

Разпоредбата на чл. 63д ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал. 1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

Съобразно разпоредбата на чл. 63д ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

В контекста на приложението на цитираните разпоредби към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско възнаграждение в пълен размер, като не следва да се обсъжда въпросът за тяхната прекомерност, тъй като същото е определено в минималните размери. От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че жалбоподателят е възложил на адвоката оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по обжалване на процесния ЕФ.

Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева и е заплатено в брой - съгласно отбелязването в договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл. 78 ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно 5 действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на наказващия орган в писменото становище, депозирано в съдебно заседание. Въпреки горното съдът следва да отбележи, че минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в актуалната й редакция – ДВ, бр. 68 от 31 юли 2020г. /влязла в сила преди извършеното плащане на адвокатския хонорар по настоящото дело/, когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7 ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата (изм. - ДВ, бр. 28 от 2014г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014г. с Решение № 13062 от 03.10.2019г. и Решение № 5419 от 08.05.2020г. на ВАС ДВ, бр. 45 от 2020г., в сила от 15.05.2020г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020г., изм. ДВ, бр. 88 от 2022г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. В случая е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000 лева и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 500 лв.. В случая е договорено възнаграждение под минималния размер, установен в Наредбата и не може да се определи като прекомерно предвид действителната фактическа и правна сложност на случая. Поради това и ОД на МВР – гр. Добрич, което е издало процесния ЕФ, следва да заплати на жалбоподателя сумата от 500 лева, представляваща съдебни разноски по настоящото производство.