Решение № 24 от 27.09.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Монтана, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева като разгледа докладваното от Аделина Троева Търговско дело № 20231600900023 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на „М.“ ЕООД против отказ на длъжностното лице по регистрацията № 20230918145707 от 19.09.2023 г.

Жалбоподателят „М.“ ЕООД, представлявано от управителя А.А., твърди, че отказът на длъжностното лице по регистрацията да впише продължаване дейността на прекратено търговско дружество е на първо място недопустим, тъй като не е подписан и не носи печат на АВ. На следващо място развива доводи за незаконосъобразност.

Прекратяването на „М.“ ЕООД е постановено на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК с решение на МОС. Искът е бил заведен от кредитор, чието вземане по-късно е било удовлетворено, което се установява от приложеното постановление на частен съдебен изпълнител М. И. за вдигане на запора върху дружествените дялове, с което е отпаднала нуждата от ликвидация. Като се позовава на чл. 57, ал. 4, изр. последно от ГПК и като изтъква, че не са били извършени никави действия по разпределение имуществото на дружеството, жалбоподателят изтъква, че са налице условията на чл.

274 от ТЗ едноличният собственик на капитала да вземе решение за продължаване дейността на „М.“ ЕООД. Навежда и довод, че ликвидатор не е бил назначен, затова и няма друго лице, което да може да поиска продължаване на дейността.

В отговор на жалбата АВ чрез юрисконсулт Г. И. взема становище за нейната неоснователност и моли да бъде потвърден отказът на длъжностното лице по регистрацията.

Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите в 1 жалбата и приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

На 18 септември 2023 г. „М.“ ЕООД, представлявано от управителя А. А., е подало заявление до АВ за вписване продължаване дейността на дружеството.

Приложено е решение на едноличния собственик на капитала в този смисъл от същата дата.

За да постанови отказ, длъжностното лице по регистрацията е изложило мотиви, че дружеството е прекратено с решение на МОС, постановено на основание чл. 517, ал.

4 от ГПК след уважаване иск на кредитор на съдружника А.А.. При тази хипотеза продължаване дейността на дружеството може да поиска само ликвидаторът. Общото събрание на съдружниците, респ. едноличният собственик на капитала, могат да вземат решене за продължаване дейността на прекратеното дружество при наличие на предпоставки, предвидени в чл. 274, ал. 1 от ТЗ: когато дружеството е прекратено поради изтичане на срока или по решение на компетентните дружествени органи и то ако не е започнало разпределение на имуществото.

МОС намира постановения отказ № 20230918145707 от 19.09.2023 г. за законосъобразен.

На първо място не е налице порок на акта, състоящ се в липса на подпис на длъжностното лице. Отказът е подписан с КЕП, който е приравнен на саморъчния подпис. Електронният подпис съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014г. съставлява данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Чрез него валидно се удостоверява изявление на автора, а поставянето на печат не е изискване за валидност на акта.

По същество искането за вписване възобновяване дейността на прекратено ЕООД е неоснователно.

„М.“ ЕООД е било прекратено с решение на МОС от 25 септември 2012 г. по гр. д. № 100/2012 г. Производството пред МОС се е развило по иск с правно основание чл.

517, ал. 4 от ГПК, предявен от кредитор на собственичката на капитала А.А., който е бил и взискател по изп. д. № 519/2007 г. на ЧСИ М. И. и в чиято полза е бил вписан запор върху дружествените дялове на А. в „М.“ ЕООД. Решението на МОС е вписано в ТР, а длъжностното лице по регистрацята е назначило ликвидатор.

Ликвидаторът не е предприел никакви действия по разпределение на имуществото на дружеството. Видно от постановление на ЧСИ М.И. от 24 август 2023 г. е прекратено изпълнителното производство за събиране вземането на кредитора, по чието искане е постановено прекратяването на дружеството, като преди това е бил вдигнат и запорът върху дружествените дялове от капитала на „М.“ ЕООД.

2

В тази хипотеза едниственото легитимирано лице, което може да поиска продължаване на дейността, е ликвидаторът. Той следва да представи доклад за извършените действия, да удостовери удовлетворяване на кредиторите и наличие на имущество, с което дружеството да продължи осъществяване на търговската си дейност.

Органите на прекратеното дружество могат да вземат решение за продължаване дейността на прекратено дружество, единствено ако самите те са инициирали прекратяването. Предпоставката на чл. 274, ал. 1 от ГПК е незапочнало разпределение на имуществото и се отнася само до два случая на прекратяване на дружество: 1) прекратено поради изтичане на срока, за който е било учредено, или 2) прекратено по решение на дружествените органи.

Доброволното плащане на дълга към кредитора, чието вземане е било обезпечено с налагане на запор върху дружествени дялове, е предвидено като предпоставка за отхвърляне на иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК и то ако плащането е извършено до първото по делото заседание. Този факт, ако е настъпил, се взема предвид от съда, разглеждащ иска. След като вече е постановено и влязло в сила решение за прекратяване на дружеството по реда на чл. 517, ал. 4 от ГПК, то конститутивният му е ефект е настъпил: дружеството е прекратено, с прекратяване на дружество се прекратява и дейността на органите му и започва ликвидационно производство.

Прекратяването в конкретния случай не е по решение на дружествен орган, поради което същият орган не е овластен да вземе и решение за продължаване на дейността.

МОС намира жалбата за неоснователна, поради което я оставя без уважение.

В писменото становище на АВ е направено искане за присъждане на разноски, което МОС също оставя без уважение като неоснователно.

Регистърното производство пред Агенция по вписванията е охранително по смисъла на част VІ от ГПК. Извод за това се прави от нормата на чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, която препраща към чл. 536 от ГПК, намиращ се в главата за охранително производство. Щом ЗТРРЮЛНЦ не дерогира изрично приложението на уредбата на охранителните производства по ГПК и не съдържа особени разпоредби, то съгласно чл. 530 от ГПК разпоредбите на ГПК са приложими и към производството по вписване на обстоятелства в Търговския регистър.

Измененията в ЗТРРЮЛНЦ, публикувани в ДВ бр.105/2020 г., предвиждат една нова възможност за АВ – да представи становище по жалбата срещу отказ на длъжностното лице по регистрацията, но това ново правомощие не променя характера на производството като охранително. Подаването на отговор на жалбата има характера 3 единствено на излагане на мотиви към обжалвания отказ.

Окръжният съд действа като контролно-отменителна инстанция по отношение отказа на длъжностното лице по регистрацията, производството пред него не се превръща в спорно, състезателно след като то не е било такова и пред АВ. Правно нелогично е органът, постановил охранителен акт, да придобие качеството на страна в производството в следващата фаза на процеса – тази по обжалване на акта. Според чл.

26 от ГПК страни в процеса са лица, които защитават свой собствен интерес, а Агенцията няма свой защитим правен интерес, който да се извлече от предмета на производството – а именно осъществено ли е обстоятелството, заявено за вписване.

Като изхожда от вида на производството, МОС намира, че на АВ не се дължат разноски, защото тя няма качеството на страна.

Новата разпоредба на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (ДВ бр. 105/2021 г.) се явява неприложима, доколкото в производството по обжалване на откази на длъжностните лица по регистрацията не се конституира насрещна страна.

На основание горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „М.“ ЕООД (л), ЕИК *, със седалище в гр.

*, ж.к.“*“ *, ап. *, представлявано от управителя А.А., против отказ на длъжностното лице по регистрацията № 20230918145707 от 19.09.2023 г.

Оставя без уважение искане на АВ за присъждане на разноски.

Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Препис от решението да се изпрати на АВ.

Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________ 4