Определение № 434 от 27.07.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 434 гр. Разград, 27.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20263300500255 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 418, ал. 4 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД чрез пълномощник против Разпореждане № 2304/ 09. 06. 2026 г. по ч. гр. д. № 1149/ 2026 г. по описа на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу К. Т. Н. за заплащане на следните суми претендирани по Договор за потребителски кредит № 7053693112 от 14.02.2025 г. : главница в размер на 182,27 евро, договорна лихва за периода от 15.12.2025 г. до 15.02.2026 г. в размер на 14,50 евро (четиринадесет евро и петдесет евроцента); мораторна лихва за периода от 15.12.2025 г. до 14.05.2026 г. в размер на 34,87 евро (тридесет и четири евро и осемдесет и седем евроцента), както и за съдебните разноски, претендирани от заявителя.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу К. Т. Н. и изпълнителен лист за задължения въз основа на договор за потребителски кредит № 7053693112/14.02.2025 г. Към заявлението са приложени договора за кредит, извлечение от счетоводни книги, общи условия, декларация и застрахователна програма с приложен сертификат.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна.

Съдът споделя правните изводи на районния съд, че длъжникът е изплатил напълно 1 задълженията си по процесния договор за потребителски кредит, предвид извършеното плащане на сумата 595, 25 евро, с която е погасена главницата при дължима 511, 29 евро.

Включената в заявлението като главница сума над този размер за застраховка „BANK пакет 3 кредит + сметка“ и „BANK пакет 3 сметка ”, видно от договора за кредит, представлява застрахователна премия и не се дължи на посоченото от заявителя основание.

В случая, застрахователната премия е включена и се претендира като главница в договора за кредит, включена и в погасителния план. Застрахователната премия не представлява главница по договора за кредит, която да се дължи на жалбоподателя. За сключване на договора за застраховка с „Кардиф Животозастраховане“ клон България и „Кардиф Общо застраховане“ клон България, жалбоподателят е действал като застрахователен посредник и не е титуляр на вземането за застрахователната премия.

Правото да получи застрахователната премия е на застрахователя съгласно чл. 313 от КЗ. Не са налице и доказателства, че застрахователната премия е заплатена от жалбоподателя на застрахователя, за да се дължи на друго основание. Застрахователната премия при уговорен ГПР от 59, 59 % и включена в размера на погасителните вноски, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита и е в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Тази уговорка е явно във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което и на това основание, като недействителна тази сума не се дължи от длъжника, както и акцесорните вземания за лихви върху нея.

Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл.

23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания. Посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. След като действително прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност.

Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че длъжникът е заявил желание за сключване на застраховки. Отбелязаното със зачеркване дадено съгласие в чл. 13 от изготвената от кредитора бланка на Заявление – декларация за установяване на договорни отношения не е равносилно на изявено желание за сключване на договори за застраховка по реда и условията на КЗ.

По изложените съображения, обжалваното разпореждане законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

2 е обосновано и

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2304/ 09. 06. 2026 г. по ч. гр. д. № 1149/ 2026 г. по описа на Разградския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3