Определение № 4272 от 04.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4272 гр. Варна, 03.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20243100501783 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл., във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба 59658/22.07.2024 г. от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, гр. София, срещу Определение № 6913/18.06.2024 г., постановено по гр. д. № 696/2023 г. по описа на ВРС, с което молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 248 ГПК е оставена без уважение за изменение на Решение № 1471/26.04.2024 г. по същото дело в частта за разноските.

Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното определение с аргументи, че разноските в производството следва да се възложат на ищеца, а не на ответното дружество, тъй като навежда доводи за извънсъдебно погасяване на задължението си. Жалбоподателят твърди, че въпреки извършеното плащане насрещната страна не оттеглила исковите си претенции.

Излага становище, че съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Искането е за отмяна на оспореното определение.

След връчването на препис от частната жалба на насрещната страна Ц.

Л. Ц., по делото e постъпил отговор от същата, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба 1 на Ц. Л. Ц. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ да се осъди дружеството да заплати на ищеца сумата от 50 лева – частичен иск от сумата в размер на 1492,88 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди.

Ответната страна е изразила становище за допустимост и основателност на исковете.

По първоинстанционното дело било постановено Решение № 1471/26.04.2024 г., с което били отхвърлени предявените искове поради извършено плащане в хода на производството, като ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД било осъдено да заплати на ищеца сумата от 730,00 лева, представляваща направени в производството разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

С молба № 42520/28.05.2024 г. от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД било инициирано производство с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Въз основа на Разпореждане № 21713/29.05.2024 г., препис от молбата по чл. 248 ГПК е връчен на насрещната страна за възможност да изрази становище в едноседмичен срок от уведомяването, като същата е заявила, че счита искането за неоснователно.

С обжалваното Определение № 6913/18.06.2024 г. искането по чл. 248 ГПК било оставено без уважение.

Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните, намира, че частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

В чл. 78, ал. 2 от ГПК законодателят е предвидил възможност за освобождаване на ответника от отговорност за разноски при наличието на две предпоставки, поставени в условията на кумулативност: с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.

Следва да се отчете, че не е достатъчно да е налице само едно от тези две условия, а изрично да се подчертае, че следва да са налице и двете, за да бъдат възложени разноските върху ищеца. Преценката за това дали тези изисквания са изпълнени е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника. В процесния случай, ответното дружество не е изпълнило задължението си за заплащане на определената сума и е дало повод за иницииране на исковото производство, поради което и не му се дължат разноски. Ответникът би имал право на разноски при прекратяване на делото само в хипотезите на оттегляне на иска, отказ от иска, а също и поради недопустимост на иска. Законодателят е уредил подобна възможност именно в тези хипотези, за да може на ответника да бъдат възстановени направените от него разноски при разпореждане с правото на иск от страна на ищеца или поради недопустимост на иска му, но не и когато с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Предвид изложеното и след като изводите на съда съвпадат с тези на първоинстанционния състав, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.

2

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6913/18.06.2024 г., постановено по гр. д. № 696/2023 г. по описа на РС - Варна, 39 състав, с което е оставена без уважение молбата на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, с правно основание чл. 248 ГПК с искане за изменение на Решение № 1471/26.04.2024 г., постановено по гр. д. № 696/2023 г. на ВРС, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3