Решение № 612 от 03.05.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 612 гр. Пловдив, 03.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО

ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН при участието на секретаря ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2793 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 50, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищцата Н.А.Г., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, ***, чрез адв. К.Б., е предявила срещу ответника „Ц.Р.Г.”

ЕООД, ЕИК ***, обективно кумулативно съединени искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от вещ с обща цена на исковете от 59 494,28 лв., от които 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и 9 494,28 лв. – обезщетение за имуществени вреди.

Твърди, че 26.06.2011 г. тя и семейството ѝ посетили ***, намиращ се в близост до ***в ***. Там решили да се спуснат с ***на ***, която представлява ***с вътрешни камери, пълни с въздух, в която се влиза и след поставяне на обезопасителни колани, ***се *** по наклона на терена и се *** надолу, докато спре в огражденията на ***, която услуга се предоставя от ответника „Ц.Р.Г.” ЕООД, който е негов собственик.

Ищцата закупила билет и след проведен инструктаж от служителите на ответника, ***била задвижена надолу по поляната, но при свободното си падане ***отскочила прекалено силно, прехвърлила оградната стена, пресякла асфалтовия път, ударила се в скала (камък) и спряла. След спирането се установило, че ***е спукана, поради което липсва предпазен въздушен слой, а ищцата реално лежала на земята. Тя веднага била откарана в болница, където се установило, че е получила изкълчване на ІІІ и ІV шийни прешлени и травматична дискова херния. На 01.07.2011 г. била извършена операция, при която е поставен имплант в гръбначния й стълб, на въпреки оперативната намеса и до сега ищцата не се е възстановила напълно, като обемът на движенията в областта на шията й е ограничен; изпитва силни рецидивиращи болки в областта на врата и изтръпване на двете ръце; понякога се появява световъртеж, придружен от главоболие, като с годините този дискомфорт се засилва.

Преди инцидента ищцата работила по трудов договор с „Е.” ООД на длъжност „***”, като за м. май 2011 г. е получила трудово възнаграждение в размер на 1 092,50 лв., а след това 6 месеца е била в болнични. Непосредствено след злополуката ищцата не е била в състояние да напуска дома си и да извършва домакинска работа, както и да работи, като е ползвала отпуск за временна нетрудоспособност.

Ответното дружество като собственик на опасната вещ, причинила злополуката с ищцата, следва да обезщети понесените от нея неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания, подробно описани в ИМ, в размер на общо 50 000 лв. Ответникът следва да обезщети и претърпените от ищцата имуществени вреди в размер на 3 259,74 лв. - направени разходи за лекарства и медикаменти, прегледи и рехабилитация, както и 1 581,04 лв.

- разлика между трудовото възнаграждение на ищцата за периода 26.06.2011 г. – 23.12.2011 г. и полученото от нея обезщетение за временна нетрудоспособност.

Предвид гореизложеното, ищцата моли съда да осъди ответника да ѝ заплати обезщетения за причинените ѝ имуществени и неимуществени вреди от собствената му вещ в посочените размери, ведно със законните последици.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба, в уточняващите молби и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и експертизи.

С протоколно определение от съдебно заседание на 17.03.2016 г. съдът е допуснал допълване на доклада по делото относно правната квалификация на исковете по чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК, като е приел за главни исковете за вреди от вещ по чл. 50 от ЗЗД, а като евентуални - исковете за вреди от бездействие на служители на ответното дружество по чл. 49 от ЗЗД, без искането на ищцата да е направено в необходимата писмена форма за валидност и без да е допуснато от съда изменение на предявените искове по реда на чл. 214 от ГПК.

Ето защо, това определение е неправилно, поради което на основание чл. 253 от ГПК следва да бъде отменено, тъй като в исковата молба и в уточнението ѝ няма формулиран петитум относно евентуалните искове. Писмената форма за предявяване на иска е задължителна и е недопустимо евентуалните искове да се предявяват устно в съдебно заседание или да се иска изменението на предявените искове само устно.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че е редовно сезиран само с 2 кумулативни иска - за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от вещ по смисъла на чл. 50 от ЗЗД.

Ответникът „Ц.Р.Г.” ЕООД - ***, ***, ЕИК ***, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. Щ.Ц., е подал отговор, в който оспорва предявените искове по основание и по размер. Оспорва изцяло твърденията в ИМ относно механизма на настъпване на увреждането на ищцата, като счита, че липсва причинно-следствена връзка между него и свойствата на вещта – ***на ***, както и че спадането на секции на ***е довело до удар на пострадалата с повърхността на земята.

Твърди, че вредоносния резултат е настъпил не поради свойствата на посочената вещ, а поради изключително съпричиняване на увредата от страна на ищцата, вследствие неспазване на дадените ѝ инструкции. Пострадалата не е мобилизирала мускулите на тялото си и не е държала главата си в правилно положение между поставените за тази цел опори в ***, което е довело до динамично натоварване на шийните ѝ прешлени. Наред с това, ищцата е страдала от заболяване, отразяващо се на вестибуларния ѝ апарат, като през 1999 г. и през 2002 г. е претърпяла операции на средното ухо.

Несъобразяването от нейна страна с това обстоятелство, както и фактът, че при използването на ****** силно се натоварва вестибуларния апарат, е довело до загуба на контрол над физиката ѝ и до причиняване на травмата.

Позовава се на действието и на непреодолима сила, тъй като вследствие на непредвидим, внезапно появил се вихър, ***е прелетяла пред оградата.

Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер, като счита, че претендираното обезщетение не съответства на степента на претърпените от ищцата болки и страдания, на принципа на справедливостта по чл.

52 от ЗЗД, както и на обществените критерии за това. Оспорва и претендираните имуществени вреди като недоказани и неоснователни, като не оспорва размера от 1 581,04 лв. – разлика между трудовото възнаграждение на ищцата за периода 26.06.2011 г. – 23.12.2011 г. и полученото от НОИ обезщетение, но оспорва и тази претенция по основание.

Ето защо, моли исковете да се отхвърлят, ведно с присъждане на разноски.

Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и експертизи.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение изх.№ 117/22.04.2015 г., издадено от „Е.“ ООД – ***, се установява, че ищцата Н.Г. е работила по безсрочно трудово правоотношение с дружеството и е получила брутно трудово възнаграждение за м. май и юни 2011 г. и за м. август и септември 2014 г. в размери съответно:1092,50 лв., 998,14 лв., 1121 лв. и 966,21 лв. Представени са също служебни бележки изх.№№ 27/29.01.2016 г. и 65/29.01.2016 г., издадени от същото дружество, както и копие от трудовото досие на ищцата (л. 275 - 367). Представено е и удостоверение от ТП на НОИ – *** (л. 542) за получени от ищцата обезщетения за периода 01.06.2011 г. – 31.08.2014 г.

Ищцата е представила и писмени доказателства за направени от нея разходи във връзка с лечението и рехабилитацията ѝ – фактура № 517097/28.05.2012 г. на стойност 170,70 лв. и фискален бон към нея, издадена от ***, ***, както и Протокол за извършени услуги по профилактика и рехабилитация № 2-289/07.06.2012 г. на стойност 383 лв.; 13 бр. фискални бонове за платени прегледи и за закупени лекарства и медикаменти (л. 20-34); фактура № 5101/28.06.2011, издадена от „Д.“ ООД на „Е.“ ООД за закупен имплант за шийна стабилизация на стойност 2 400 лв.; приходен касов ордер № 102/01.08.2011 г. от Н.Г. за платени в брой 2 400 лв. на „Е.“ ООД.

Представена е от ищцата подробна медицинска документация (л. 36 – 53; 387 - 389) - амбулаторни листове, изследвания, страници от ЛАК.

По делото са постъпили изисканите мед. документи на ищцата от ***(л.193 - 213), от ***(л. 215 - 237), от ***(л. 270 - 273), от ***(л. 477 – 515), както и здравното досие на ищцата в „***“ ЕООД (л. 239 - 268).

От обясненията на ищцата, дадени по реда на чл. 176 от ГПК в съдебно заседание на 17.03.2016 г., се установява, че тя е претърпяла преди процесния инцидент 2 операции на вътрешното ухо на двете уши – през 1999 г. и през 2002 г., вследствие на заболяване на вътрешното ухо Отосклероза. След операциите не е имала нарушения на вестибуларния апарат, а само нарушения, свързани с високите нива на шум, които са се появили 2 – 3 дни след операциите.

Преди инцидента ищцата е имала лека степен на дискова херния в лумбалната област, а след това са се появили и оплаквания от радикулит, но счита, че тези проблеми нямат връзка с инцидента.

По делото е прието заключението на съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Б.М.К. – ***в ***, което въпреки оспорването от ищцата, съдът възприема като компетентно и безпристрастно изготвено, тъй като заключението е пълно и обосновано и е подкрепено от обективни данни, получени от направените по инициатива на вещото лице д-р К. изследвания - образно (ЯМР) и ЕМГ изследване, приложени към заключението.

От СМЕ и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание на 12.05.2016 г., се установява, че на 26.06.2011 г. ищцата Н.Г. е претърпяла травма в областта на шията, довела до разкъсване на диска между прешленните тела на С3 и С4 и оформена травматична дискова херния между тях, като по този повод ищцата е била оперирана и стабилизирана с ригиден кейдж. В епикризата не е описана отпадна неврологична симптоматика, а такава не е установена и от вещото лице д-р К. при изготвяне на експертизата и при направените контролен ЯМР на шиен сегмент и ЕМГ изследване. На образното изследване се установява много добра алиенация (позиция) в пострадалия сегмент С3-С4 без данни за компресия на нервните структури, както и наличие на спондилартрозни (дегенеративни) промени в долните шийни нива С5-С6-С7, които не са с травматична генеза и са описани още при първото образно изследване - ЯМР през 2012 г. От ЕМГ изследването се установява предно коречнева увреда на ниво С6 и С7 - двустранно, и на ниво С8 - вляво, което кореспондира напълно с нивата на дегенеративни промени при образното изследване. На пострадалото ниво С3–С4 не се установяват увреди.

Не се налага поддържащо лечение, като процеса на възстановяване на ищцата отдавна е приключил, тъй като след поставяне на стабилизацията, тъканите срастват за няколко месеца. Затруднение от фиксацията само на 1 сегмент в шийната област на практика не се усеща, поради минималното му участие от няколко градуса, тъй като основната ротация се извършва на ниво С1–С2.

Затрудненията при ищцата вероятно се дължат на дегенеративно променените сегменти С5–С6-С7, откъдето идват и болките ѝ. Такива дегенеративни промени се обосновават с възрастта, но при ищцата са малко по-напреднали. Увредата на прешлените в дегенеративната зона може да предизвиква при ищцата известна слабост на ръцете – изтръпване при вдигане на тежки предмети и др., но те са в резултат на дегенеративните промени на други прешлени, налични преди инцидента.

Процесната травма на ищцата може да се получи не само при камшичен удар, но и при усукване на шията. Значение има и физиката на самия човек – ударът, който е понесла ищцата, при един здрав мъж е могло да не доведе до никаква увреда, но грацилната физика на ищцата е допринесла за появата на увредата.