Определение № 383 от 17.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 383 гр. Варна, 15.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20243100600956 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК .

С определение № 848 от 17.06.2024 г. по ЧНД № 1200/ 2024 г. по описа на Районен съд - Варна, е отменено постановление от 12.02.2024г. на прокурор при РП - Варна за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 276 / 2019 г. по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР – Варна, водено за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, затова че на 20.06.2019г. в гр. Аксаково противозаконно били присвоени чужди движими вещи – 11 бр. игрални автомати за хазартни игри, собственост на „Стар 17“ ООД.

Срещу така постановеното определение е постъпил частен протест от прокурор при Районна прокуратура – Варна, който намира съдебния акт за неправилен и порочен, а констатациите и критиките инкорпорирани в него – несъответстващи на написаното в постановлението за прекратяване. Според наблюдаващият прокурор, липсата на мотиви „звучи абсурдно“, като постановлението отговаря на изискванията на чл. 199 от НПК, а фактите са изложени последователно и в повествователен стил. Вярно било, че били обсъдени само част от събраните доказателства, но това било защото само някой от тях били релевантни за делото и били „самостоятелно законово основание, водещо до прекратяване на разследването“. В постановлението за прекратяване ясно било посочено, че е останал недоказан фактът дали 1 процесните машини са били заприходени счетоводно в дружеството или не.

Според прокурора, за съставомерността на деянието по чл. 206 от НК – е следвало да бъде доказан по безспорен начин факта от кой момент и как инкриминираните вещи /игрални автомати/ са били заприходени, като актив на дружеството. Липсвали предоставени в тази връзка счетоводни документи, но според прокурорът „явно този факт е убегнал от полезрението на първоинстанционния съд“. Прави се коментар на „хвърчаща“ бележка със завишена цена на игралните автомати, които прокурорът не е кредитирал, „най-малкото защото били закупени от П.П. от човек, с когото живее на съпружески начала“ и освен това не била отразена в търговските регистри на дружеството продавач и да е вписано в ГФО на продавача. Не били дадени задължителни указания и не се посочвало кой факт трябва допълнително да се разследва и какво е останало недоизяснено, съгласно чл. 243, ал.6, т.3 от НПК.

В протеста се посочва още, че макар интерпретацията от страна на защитата и на първоинстанционния съд относно събраните факти и доказателства да не съвпада с тази на наблюдаващият прокурор, последният в качеството си на орган по ръководство и решаване в досъдебната фаза, е преценил, че след 5 години разследване, обективно не могат да бъдат събрани такива доказателства, които да доведат до обвинителна теза по чл.206 от НК, която да е защитима пред съда.

Моли се за отмяна на определението и потвърждаване на постановлението за прекратяване на досъдебно производство № 276 / 2019г. по описа на РУ – Аксаково при ОД на МВР – Варна.

Въззивният съд, след като се запозна с изложените в протеста доводи и с материалите по делото и след като сам извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, и на прекратителното постановление, приема за установено следното:

С определението, предмет на въззивна проверка, първостепенният съд е приел, че постановлението на ВРП е необосновано и незаконосъобразно, поради което е върнал делото за изпълнение на дадените в мотивната част на акта задължителни указания. Районният съд е констатирал, че обжалваното постановление не съдържа мотиви, като не е посочено каква е установената в хода на разследването фактическа обстановка, въз основа на какви доказателствени средства е установена, кои от доказателствените 2 средства са залегнали в основата на изводите му по фактите и при наличието на противоречие в доказателствените източници, кои от тях кредитира и кои изключва от доказателствената съвкупност и по какви съображения. Не са посочени и какви са конкретните правни съображения на държавното обвинение за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна.

Този извод се споделя напълно от настоящият състав на съда. В процесния случай мотивите на ВРП са непоследователни, объркани и неясни.

От така приетата от прокурора лаконична фактическа обстановка не става ясно, дали е съществувало съгласие за разпореждане с фирменото имущество от страна само на единия управител, а ако токова действително е било постигнато между св. П.П. и св. В.К., защо се е наложило последният да отнема личния мобилен телефон на крупието в казиното, което се е намирало на смяна на инкриминираната дата, както и служебния телефон, защо е прибегнал до изключването на камерите за видеонаблюдение, съответно прибирането на устройството със записите от камерите. В тази връзка е останало неизяснено и дали К. е действал в качеството си на длъжностно лице – управител на „Стар 17“ ООД, доколкото подобни съображения не са били изложени в ревизирания прокурорски акт, съответно са останали неизяснени по делото и биха имали значение за съставомерността на престъпление по чл.

201 от НК.

Когато се излагат доводи за наличие на две групи свидетели, които дават контрадикторни по своето съдържание показания, прокурорът следва да изложи доводи показанията на коя група свидетели, и в коя част приема и защо. Мотивите не могат да съдържат неясноти относно това, кои факти се приемат или не се приемат; защо едни свидетелски показания се кредитират, а други не. Ако е налице противоречие, какви действия по разследването са предприети за тяхното преодоляване и в следствие на това какви изводи се налагат?

В жалбата е коментирана още и „хвърчаща“ бележка със завишена цена на игралните автомати, която пък от своя страна не е намерила място в обстоятелствената част на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Не става ясно и защо прокурорът е предприел едностранчив подход 3 при анализа на доказателствата, като в протеста сам е посочил, че е обсъдил само част от тях, защото според него само някой от тях били релевантни за делото и били „самостоятелно законово основание, водещо до прекратяване на разследването“.

В обобщение следва да се приеме, че съдебният контрол върху обосноваността на постановлението за прекратяване на наказателното производство е обективно невъзможен, тъй като съдът не може да преодолее липсата на мотиви от фактическа страна, като за първи път в контролното производство изложи свои, защото противното би означавало изземване на компетентността на прокуратурата, която е органът по ръководство и решаване в досъдебната фаза с правомощия да предава на съд извършителите на престъпления. Контролиращата съдебна инстанция не може да установява нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства.

Съдът намира, че поради всичко изложено, разследването не е проведено пълно, поради което постановлението се явява необосновано, тъй като не са били обсъдени всички обстоятелства, които се отнасят към състава на престъплението по чл. 206, ал.1 от НК или до други предвидени в особената част на НК.

В този смисъл постановлението за прекратяване е необосновано и незаконосъобразно, тъй като не е ясно каква именно фактическа обстановка представителят на държавното обвинение е приел за установена, въз основа на кои доказателства, което от своя страна налага отмяна на постановлението и връщане делото за изготвяне на законосъобразен прокурорски акт. При последващото си произнасяне, когато се излагат доводи за наличие на две групи свидетелски показания, които са диаметрално противоположни по своето съдържание, следва да бъдат изложени и доводи коя група, и в коя част се кредитират и защо.

Горното налага отмяна на атакуваното постановление и връщане на делото на прокурора. Необходимо е при следващото си произнасяне прокурорът да изпълни дадените от първоинстанционният съд задължителни указания, свързани с предмета на доказване и да направи цялостен анализ на събраната по делото доказателствена маса и едва тогава да прецени дали са налице основанията за прекратяване на наказателното производство.

4

Поради което на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение

№848/17.06.2022г. по

ЧНД

№1200/2024г. на Районен съд - Варна, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.02.2024г. по досъдебно производство №276/2019г. по описа на РУ – Аксаково при ОД на МВР - Варна .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5