Решение № 1418 от 05.10.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 1418

Монтана, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - II състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ административно дело № 20267140700400 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. П. И. от [населено място], [улица], ет.1, ап.1 подадена чрез пълномощник адвокат А., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-4332-004131/10.08.2026г. на Полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с която на основание чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца. В жалбата се иска оспореният административен акт да бъде отменен, като се поддържа, че е издаден при допуснат порок във формата, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. В съдебно заседание, оспорващия, чрез пълномощника си адвокат А., в постъпила по делото молба/писмена защита, поддържа жалбата си и моли да бъде уважена, като развива доводите изложени в нея и претендира присъждане на разноски съобразно представен списък.

Ответната страна оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-4332-004131/10.08.2026г. на Полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с която на основание чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. Мотивите се свеждат до това, че с АУАН серия GA №5419851 от 07.08.2026г. е установено по отношение на оспорващия, че на 07.08.2026г., около 08,28 часа в [населено място] по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]управлява товарен автомобил „ИВЕКО 35С14В с рег.№[рег. номер], собственост на „ЗП Аврам Петков Иванов“, като автомобила спрян за проверка непосредствено пред бл.178 и след извършена справка с ОДЧ-50 и АИС-ПП се установило, че водача управлява МПС със служебно прекратена регистрация от 08.07.2026г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от Гаранционен фонд. При така описаната фактическа обстановка, административният орган е приел, че са налице материално-правните предпоставки на чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП и е наложил ПАМ, която се оспорва в настоящето съдебно производство.

От фактическа страна, съдът, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че на оспорващият е издадено свидетелството за управление на МПС №*********.

С приетия по делото АУАН серия GA №5419851 от 07.08.2026г. е установено по отношение на оспорващия, че на 07.08.2026г., около 08,28 часа в [населено място] по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]управлява товарен автомобил „ИВЕКО 35С14В с рег.№[рег. номер], собственост на „ЗП Аврам Петков Иванов“, като автомобила спрян за проверка непосредствено пред бл.178 и след извършена справка с ОДЧ-50 и АИС-ПП се установило, че водача управлява МПС със служебно прекратена регистрация от 08.07.2026г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от Гаранционен фонд.

Въз основа на така установената фактическа обстановка със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-4332-004131/10.08.2026г. на Полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР на основание чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. Административният акт е връчен на оспорващият на 11.08.2026г., както се установява от разписка, тоест жалба с вх.№2054/13.08.2026г., с която е оспорен административният акт, е подадена в законоустановеният срок.

От така описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът извежда следните правни изводи по същество на спора:

По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая административния акт е издаден от Е. Л. Б., която видно от Заповед №513з-14431/01.12.2025г. на Директора на СДВР (л.43 по делото) е назначен на длъжност Полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, като той е овластен с правомощия със Заповед №513з-12086/14.10.2025г. на Директора на СДВР (л.43 по делото), тоест налице е компетентност на органа издал оспорения административен акт.

Административния акт е издаден в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, които са мотивирали издаването му. Изложените мотиви описват фактическата обстановка и ясно отразяват волята на издателя на административният акт да наложи оспорената ПАМ.

По разбиране на настоящата съдебна инстанция, оспорения административен акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Това е така, тъй като в случая с АУАН серия GA №5419851 от 07.08.2026г. е установено по отношение на оспорващия, че на 07.08.2026г., около 08,28 часа в [населено място] по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]управлява товарен автомобил „ИВЕКО 35С14В с рег.№[рег. номер], собственост на „ЗП Аврам Петков Иванов“, като автомобила спрян за проверка непосредствено пред бл.178 и след извършена справка с ОДЧ-50 и АИС-ПП се установило, че водача управлява МПС със служебно прекратена регистрация от 08.07.2026г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от Гаранционен фонд. По делото не се ангажираха доказателства от които да се установи по безспорен начин, че товарен автомобил „ИВЕКО 35С14В с рег.№[рег. номер], собственост на „ЗП Аврам Петков Иванов“ е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от 08.07.2026г. По аргумента на чл.170, ал.1 от АПК в тежест на ответника е да установи фактическите и правни основания за издаване на оспорения административен акт, като указания в тази насока са му дадени с призовката за делото. При липсата на доказателства от който да се установят фактическите основания довели до налагане на ПАМ, настоящият съдебен състав не установява материалноправните правните предпоставки за налагане на ПАМ. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.18б, ал.2 във вр. с ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата № I-45), при служебно прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд се уведомява собственика на превозното средство. В случая по делото не се ангажират доказателства от който да се установи наличието за предпоставките за служебно прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „ИВЕКО 35С14В с рег.№[рег. номер], собственост на „ЗП Аврам Петков Иванов“, респективно доказателства, че собственика му е уведомен за служебно прекратената регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Безспорно за всеки водач на превозно средство е задължение да го управлява след като то е надлежно регистрирано по реда на Наредбата № I-45, но в случая при липса на доказателства за служебно прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „ИВЕКО 35С14В с рег.№[рег. номер], собственост на „ЗП Аврам Петков Иванов“, респективно за уведомяването на собственика му за това обстоятелство не може да се приеме, че оспорващия е знаел факта за настъпилото неправомерно поведение, което е дало основание за налагане на оспорената ПАМ.

Пълнотата изисква да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.574, ал.10 от Кодекс за застраховането КЗ), информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка, а съгласно чл.574, ал.11 от КЗ, компетентните органи по ал.1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал.10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. По делото не се установява с надлежни доказателства да е спазен така предвидения специален ред за уведомяване, който да даде възможност на оспорващия да ангажира доказателства и или да отстрани евентуалното си неизпълнение на задължение, тоест не може да се изведе извод, че налагането на ПАМ е при спазване на административнопроизводствените правила.

Пълната изчерпателност изисква да се посочи, че от доказателствата по делото се установява, че задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за товарен автомобил „ИВЕКО 35С14В с рег.№[рег. номер], собственост на „ЗП А. П. И.“, е заплатена незабавно, тоест с издадения административен акт не се постига и целта на закона.

Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващия за присъждане разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, ОД на МВР Монтана, следва да бъде осъден да заплати в полза на оспорващия разноски по делото, съобразно списък на разноските по чл.80 от ГПК (л.56 по делото), изразяващите се в разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 520 евро, което е съответно на фактическата и правна сложност на делото и процесуалното представителство, осъществено от пълномощника на оспорващият и 5,61 евро платена държавна такса или общо разноски 525, 61 евро.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-4332-004131/10.08.2026г. на Полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с която на основание чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, предвид което на основание чл.172, ал.2 от АПК, настоящият състав на Административен съд Монтана Р Е Ш И

ОТМЕНЯ оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-4332-004131/10.08.2026г. на Полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР.

ОСЪЖДА Столична Дирекция на вътрешните работи да заплати на А. П. И. от [населено място], [улица], ет.1, ап.1, [ЕГН] разноски по делото в размер 525,61 (петстотин двадесет и пет и 61 цента) евро