Определение № 391 от 30.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 391 гр. Пловдив, 30.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20255000500248 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 248 от ГПК.

След постановяване на Решение № 151 от 08.08.2025г. по ГД № 248/2025г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, от ответника „ГАРАНТАВТО 2000“ ООД, чрез адв.Д., е подадена молба вх.№7050/29.08.2025г. за допълване на решението в частта за разноските. Посочено е, че с решение № 151 от 08.08.2025г. по ГД№ 248/2025г., въззивният съд е обезсилил частично решението по ГД № 236/2023г. на ОС-Ст.Загора, но не е присъдил в полза на дружеството направените от него разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, каквито са поискани още с подаването на въззивната жалба.

Поискано е бъде допълнено решението № 151 от 08.08.2025г. по ГД№ 248/2025г. по описа на АС-Пловдив, като се присъдят в полза на „Гарант-Авто 2000“ЕООД направените от него разноски, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.

Молба по чл.248 ГПК, с вх.№7158/03.09.2025г., е подадена и от А. Х. Д..

В молбата се посочва, че независимо от позитивния за ищцата изход на делото, съдът е постановил в частта за разноските, че не се дължат, защото платежният документ, удостоверяващ заплатения хонорар, не е представен своевременно, а едва с молба вх.№5048/13.06.2025г. Предвид факта, че списък с разноски по чл. 80 от ГПК и договор за правни услуги са представени в 1 производството, с молбата се иска въззивният съд да ревизира своя акт относно разноските като присъди на ищцата сторените такива, поради обстоятелството, че видно от представеното извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество, адвокатското възнаграждение е платено своевременно и преди приключване на съдебното дирене. С оглед на това обстоятелство, моли да се приеме, че адвокатският хонорар е бил заплатен преди приключване на съдебното дирене, а с представеното доказателство към настоящата молба се доказва изцяло и неговото плащане, като по този начин се изпълняват всички изисквания посочени в ТР №6/2012 от 6.11.2013 г. по Тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 на ОСГТК на ВКС. Излага съображения, че с Тълкувателно решение №6/2017 от 15.01.2019 г. по Тълкувателно дело № 6 по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС, върховните съдии ясно посочват, че с частна жалба по такъв тип въпрос като евентуално постановено определение във връзка с молба по чл. 248 от ГПК, би било процесуално допустимо представянето на платежен документ, удостоверяващ заплатен хонорар. В този ред на мисли, счита, че не би следвало да има правна пречка такъв платежен документ/извлечение/ да се представи и с молба по чл.

248 от ГПК, за да бъде своевременно изменен съдебен акт в тази насока.

Съдът намира, че така подадените от страните молби по чл.248 ГПК са допустими, тъй като са постъпили в срока за обжалване на въззивното решение, като всяка от страните е представила своевременно списък по чл.80 ГПК.

В законния срок, от А. Х. Д. е подаден отговор по молбата на „ГАРАНТАВТО 2000“ ООД по чл.248 ГПК, с който се изразява становище за неоснователност на същата.

В срок е подаден отговор и от „ГАРАНТ-АВТО 2000“ООД по молбата на А. Х. Д. по чл.248 ГПК, с който се изразява становище за неоснователност на същата.

По молбата по чл.248 ГПК на „ГАРАНТ-АВТО 2000“ ООД:

Делото пред АС-Пловдив е образувано по въззивна жалба вх.

№9722/19.07.2025г. от „ГАРАНТ-АВТО 2000“ ООД и С. Х. П., чрез адв. Д. срещу Решение № 182 от 20.06.2024г. постановено по гр.дело № 236/2023г. по описа на ОС-Ст.Загора, в частта, с която се осъжда С. Х. П. да заплати на А. Х.

2

Д. парично обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС в размер на 2 460,47 лв., дължимо за периода от деня на писменото поискване /26.01.2023г./, до датата на депозиране на молбата за обезпечение на бъдещ иск /13.02.2023г./, за използването от ответника на ½ ид.ч. от съсобствения между него и ищцата поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построените в имота сгради, а именно: хотел с площ от 578,80 кв.м., с идентификатор ***.1, жилище /апартамент/, с площ от 151.22 кв.м., 3 помещения за извършване на автосервиз и диагностика на автомобили, с площ от 210 кв.м, както и в частта, с която е уважен предявеният от ищцата срещу „ГАРАНТ-АВТО 2000“ ООД иск по чл.108 ЗС относно предаване владението върху ½ ид. част от посочения имот и сградите в него.

Пловдивският апелативен съд служебно е констатирал, че обжалваното решение на Окръжен съд-Стара Загора е недопустимо в частта му, в която, по предявения от А. Х. Д. иск по чл.108 ЗС, първоинстанционният съд е осъдил „ГАРАНТ-АВТО 2000“ООД да предаде на А. Х. Д. собствеността и владението върху построените в имот с идентификатор *** сгради: хотел, съгласно строителни книжа с площ от 578, 8 кв.м., с идентификатор ***, жилище /апартамент/, с площ съгласно строителни книжа с площ от 151.22 кв.м, каквото искане не е формулирано в ИМ, доколкото според изложеното в ИМ и уточ. молби, искът по 108 ЗС се отнася за 1/2 ид. част от поземления имот с площ от 1 434 кв.м., заедно с построените в имота 3 помещения за извършване на автосервиз и диагностика на автомобили, с площ от 210 кв.м.

По тези съображения, първоинстанционното решение е обезсилено в тази част, относно предаване собствеността и владението върху построените в горепосочени имот хотел, с площ от 578, 8 кв.м., с идентификатор *** и жилище /апартамент/, с площ съгласно строителни книжа с площ от 151.22 кв.м, решението ще се обезсили като постановено по непредявен иск. В останалата обжалвана част, въззивният съд е приел, че решението на първата инстанция е допустимо. Съответно, с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното в обжалваната от ответниците част.

Предвид изложеното, съдът намира, че доколкото обезсилването на първоинстанционното решение не е поради недопустимост на предявения от ищцата иск по чл.108 ЗС срещу „ГАРАНТ-АВТО 2000“ ООД, а заради разглеждане от съда на непредявен иск, то на „ГАРАНТ-АВТО 2000“ ООД не се следват разноски по делото поради частичното обезсилване на решението 3 на ОС-Стара Загора, нито в хипотезата на чл.78, ал.3, нито в тази по чл.78, ал.4 от ГПК.

Ето защо, молбата на „ГАРАНТ-АВТО 2000“ ООД, чрез адв.Д., с вх.

№7050/29.08.2025г., за допълване на Решение №151 от 08.08.2025г. по ГД № 248/2025г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, в частта за разноските, ще се остави без уважение.

По молбата по чл.248 ГПК на А. Х. Д.:

При изхода на делото пред настоящата инстанция, при който исковите претенции на ищцата се уважават изцяло, същата има право на присъждане на сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Няма спор, че от пълномощника й са представени и приети в проведеното по делото открито заседание на 13.06.2025г. пълномощно и списък на разноски по чл.80 ГПК, договор за правна защита й съдействие с ищцата, в който е уговорен хонорар от 4056 лв с ДДС, платим от клиента по банков път по посочената в договора банкова сметка най-късно до 12.06.2025г., доказателство за регистрация на ЕАД М. по ЗДДС. Доказателство за плащане на уговорения хонорар по банков път е представено след края на проведеното на 13.06.2025г. о.з. пред настоящата инстанция, малко по-късно същия ден, с молба вх.

№5048/13.06.2025г., получена по ЕПЕП, в която се признава допуснат процесуален пропуск от страна на пълномощника й. Видно от представеното с посочената молба банково бордеро, съдържащо се в извлечение от интернет банкиране на Пощенска банка АД, в същото се съдържат данни за извършен от А. Х. Д., на 12.06.2025г., в 13,29ч., превод на сумата от 4056 лв по сметка на Еднолично адвокатско дружество „М.“. Тоест, уговореният между ищцата и пълномощникът й хонорар е платен в деня преди заседанието по делото.

Предвид това, настоящата инстанция приема, че следва да ревизира изразеното в мотивите на решението отрицателно становище относно присъждането в полза на ищцата на сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, предвид факта, че уговореният между ищцата и пълномощникът й хонорар е бил платен в деня преди заседанието по делото, проведено на 13.06.2025г., т.е. този факт, релевантен за възникване на правото да се присъдят разноските по делото, се е осъществил преди края на устните състезания по делото. В случая, искането за присъждане на 4 разноските на ищцата е направено своевременно и само поради документален пропуск на пълномощника на ищцата, платежното нареждане за плащане на хонорара по банков път не е представено в рамките на съдебното заседание, а в 12,47 ч. същия ден чрез ЕПЕП. В случая не се касае до хипотеза, когато доказателствата за извършени разноски се представят за първи път с молбата по чл.248 ГПК или с жалбата до горната инстанция, в които случаи, съдебната практика е категорична, че не е допустимо същите да бъдат вземани предвид.

В случая не се касае за доказателство, свързано със спора по същество, за да важат стриктно правилата за преклузията, а в конкретния случай, да се отменя хода по същество само за да се приеме доказателството за плащане на разноските за адвокатски хонорар би противоречало на принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок.

В заключение, съдът намира, че следва да се допълни Решение №151 от 08.08.2025г. по ГД № 248/2025г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, в частта за разноските, като бъдат осъдени „ГАРАНТ-АВТО 2000“ООД, ЕИК:123541311, със седалище и адрес на управление в с.Е., общ.К., обл.С., ул.“О.Х. № 19А и С. Х. П., ЕГН **********, от с.Е., общ.К., обл.С., ул.

„М.М."№2 и ул.“О.Х.“ № 19А да заплатят на А. Х. Д. сумата от 4056 лв с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ГАРАНТ-АВТО 2000“ ООД, чрез адв.Д., с вх.№7050/29.08.2025г., за допълване на Решение № 151 от 08.08.2025г. по ГД № 248/2025г. по описа на Апелативен съд-Пловдив в частта за разноските.

ДОПЪЛВА Решение № 151 от 08.08.2025г. по ГД № 248/2025г. по описа на Апелативен съд-Пловдив в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „ГАРАНТ-АВТО 2000“ООД, ЕИК:123541311, със седалище и адрес на управление в с.Е., общ.К., обл.С., ул.“О.Х. № 19А и С. Х. П., ЕГН:********** от с.Е., общ.К., обл.С., ул.„М.М."№2 и ул.“О.Х.“ № 19А да заплатят на А. Х. Д., с ЕГН:**********, с постоянен адрес с.Е., общ.К., ул.“М.М.“№2, сумата от 4056 лв с ДДС разноски за адвокатско 5 възнаграждение във въззивното производство.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6