Решение № 2947 от 19.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2947 гр. С., 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.Г.М. при участието на секретаря И.И.И. като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20211110146180 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от А. К. В. от гр. ****** срещу /ФИРМА/, гр. ****** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ за имуществени вреди, както следва:

- за сумата от 131204 ЕВРО (сто тридесет и една хиляди двеста и четири евро) с включен ДДС – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в бъдещи сигурни вреди – закупуване на протеза и протезни ръкавици, вследствие на трудовата злополука, настъпила на 19.02.2021 г. и настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с нея телесни увреждания, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане;

- за сумата от 131204 ЕВРО (сто тридесет и една хиляди двеста и четири евро) – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в бъдещи сигурни вреди – закупуване на нови протези и протезни ръкавици, вследствие на трудовата злополука, настъпила на 19.02.2021 г. и настъпилите, в пряка причинно-следствена връзка с нея телесни увреждания, след изминаване на 5 /пет/ години от датата, на която е поставена първата протеза и ръкавиците по т. 1, поради тяхното износване и необходимост от подмяна на всеки 5 (пет) години, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до 1 окончателното изплащане;

- за сумата от 1641 ЕВРО (хиляда шестстотин четиридесет и едно евро) – разходи за провеждане на обучение в Дудерщат, Германия.

- за сумата от 32500 лв. (тридесет и две хиляди и петстотин лева) – парично обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между нетното месечно възнаграждение за положен труд, което ищецът би получил, ако бе продължил да работи на длъжността си към датата на трудовата злополука и обезщетенията получени от НОИ и трудовото му възнаграждение по настоящия му трудов договор за периода от 19.02.2021 г. до 07.12.2060 г.;

- ежемесечно за сумата от 1000 лв. (хиляда лева) – парично обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за придружител – болногледач, при 12-часов работен ден, седем дни в седмицата, както и през празничини и официални почивни дни, считано от 19.02.2021 г. пожизнено, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като първата е считано от датата на исковата молба, до окончателното им изплащане;

Претендира се присъждане на направените по делото съдебно – деловодни разноски.

Ответникът – /ФИРМА/, гр. ******, чрез процесуалния пълномощник адвокат Т. Т., в писмен отговор на исковата молба от 07.10.2021 г. оспорва предявените искове, като излага съображенията си за това. Прави възражение за проявена от страна на ищеца груба небрежност, тъй като ищецът „сам, по неясни и необясними причини е поставил ръката си в машината, когато същата е била в режим на затваряне, при неизключено електрозахранване и съответно това е довело до премазване на дясната му ръка“. Ответникът поддържа становище, че „пострадалият съм е причинил увреждането си, проявявайки груба небрежност със собственото си поведение, като не е взел необходимите мерки за безопасното извършване на работата и не е действал съобразно утвърдените нормативни и технически правила“. Излага се становище, че е налице липса на елементарно старание и внимание, както и умишлено пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Поддържа се наличие на предпоставките за прилагане на чл. 201, ал. 2 КТ. Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, евентуално да намали завишените по размер претенции, како и да присъди на ответника направените по делото разноски.

2

Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.

2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и ангажирания по делото от ответника , в препис, Трудов договор № 049 от 01.02.2021 г., се установява че между страните по делото валидно е възникнало на 01.02.2021 г. и е съществувало, включително и към 19.02.2021 г. трудово правоотношение по трудов договор , по което ответникът е бил работодател, а ищецът – работник, заемащ длъжността «Машинен оператор, производство на пластмасови изделия» в отдел /ФИРМА/ и месторабота ПРОИЗВОДСТВЕН ЦЕХ в гр. ******, ул.

******.

От ангажираните по делото писмени доказателства – Декларация за трудова злополука, подадена от управителя на /ФИРМА/, Б. С. на 24.02.2021 г. пред ТП на НОИ с вх. № 147/24.02.2021 г., Протокол № 29 от 26.04.2021 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 19.02.2021 г., съставен на основание чл. 58, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване от Комисия в смесен състав с двама представители на работодателя /ФИРМА/, Главен инспектор в Дирекция Инспекция по труда – С. – град и с председател – Старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – С. град, Разпореждане № 30329 от 07.05.2021 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – С. град и голям брой медицински документи, от съдебно – медицинската експертиза, изготвена от вещо лице д-р В. В., както и от съдебната видеотехническа експертиза, изготвено от вещото лице П. Ц. В., заключенията на които експертизи са приети от съда, като неоспорени от страните по делото се установява, че на 19.02.2021 г. около 07.00 часа А. К. В. по време на изпълнение на служебните си задължения – през време и по повод на извършваната работа – производство на изделия от полимер, при зареждане на матрицата и задействане на пресата в режим на затваряне (пресоване), дясната ръка на работника А. К. В. се притиска и премазва, вследствие на което пострадалият получава „Руптура на артерия.

Травматична ампутация на десен горен крайник и палеца на същата ръка“.

Последното внезапно увреждане на здравето на А. К. В. е квалифицирано като “ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА” от органа по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), след надлежно проведено разследване по реда на 3 приетата на основание чл. 57, ал. 3 от КСО Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /обн. ДВ бр. 6 от 21 януари 2000 г., в сила от 01.01.2000г./.

Видно от Експертно решение № 2934 от заседание № 207 от 08.12.2021 г. на ТЕЛК към МБАЛ ****** е, че при преосвидетелстването на А. К. В., е прието от компетентните здравни органи, че като последица от смазването и травматичната ампутация на горен крайник при трудовата злополука, А. В. е работоспособен, но има трайно намалена работоспособност определена на 95 %, без чужда помощ, считано от датата на преосвидетелстване – 08.12.2021 г., както и, че същият може да упражнява трудова дейност съобразена с противопоказните условия – бимануален физически труд.

Работодателят, на основание чл. 200 от КТ, носи отговорност за всички имуществени вреди, причинени на работника или служителя, които са в пряка причинно-следствена връзка с реализираната трудова злополука.

Дължимото на работника обезщетение за вреди от трудова злополука се намалява, съобразно чл. 201, ал. 2 от КТ, само когато той е допуснал груба небрежност и с това е допринесъл за злополуката. Груба небрежност се отчита, когато работникът е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици – предвиждал ги е, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати.

В този смисъл е и константната съдебна практика. Не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда мотивира приложение на чл. 201, ал. 2 КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довело до осъществяване на грубата небрежност от негова страна, като елемент от неговото виновно действие.

Намаляване на отговорността на работодателя може да има само вследствие съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. При всички положения, обаче на работника следва да бъде проведен първоначален инструктаж за безопасност при работа. Ангажираната в тази насока от ответника Служебна бележка № 049/01.02.2021 г. (лист 327 4 от делото), е изключена от доказателствата по делото, при наличие предпоставките на чл. 183 ГПК за това (лист 446 от делото). От друга страна оспорването на подписа, положен от името на работника В. в протокола от 02.02.2021 г. за успешно издържан изпит по правилата за безопасни и здравословни условия на труд (лист 383 от делото), е доказано посредством заключението на съдебно – почерковата експертиза, прието от съда, като неоспорено от страните и което съдът кредитира, като дадено вярно и безпристрастно от вещо лице Д. В., съответно недоказано е останало твърдяното от ответника – работодател обстоятелство, че пострадалият работник В. е преминал съответното обучение за изпълнение на длъжността, която е заемал при ответника, след което успешно е издържал проведения от работодателя изпит в деня следващ назначаването му – 02.02.2021 г. При положение, че не се установява работникът да е надлежно инструктиран от страна на работодателя за начина, по който следва да изпълнява безопасно възложената му по трудовия договор работа с поверената за работа машина – хидравлична преса, няма основание, поради което да се изисква работникът да спазва правила и норми, които не са му коректно разяснени.

Като има предвид изложеното, както и констатацията на тричленната съдебно – техническа експертиза, заключението на която е прието от съда, като неоспорено от страните и което съдът кредитира като дадено вярно и безпристрастно от трите вещи лица инж. В. К., инж. А. З. и инж. Е. Г., че е допустимо и отговаря на изискванията, при спазване на мерките за здравословни и безопасни условия на труд и всички предвидени мерки с оглед разпоредбите за експлоатация на машина като процесната хидравлична преса, да се зарежда машината без да е изключено захранването й, настоящият съдебен състав приема, че макар причината за възникване на злополуката да е неспазване мерките за здравословни и безопасни условия на труд от страна на А. К. В., не е налице основание за прилагане нормата на чл.

201, ал. 2 КТ, установяваща предпоставките за намаляване отговорността на работодателя, а възражението на ответника в този смисъл, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. До приложение на последната норма не може да се стигне и поради констатираните от Комисията с участие на двама представители на ответника работодател по Протокол № 29 от 26.04.2021 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 19.02.2021 г., съставен на основание чл. 58, ал. 1 от Кодекса за 5 социално осигуряване (лист 22 – лист 27 от делото) нарушения от страна на работодателя /ФИРМА/ в нормативни актове, касаещи пряко осъществяваната от ищеца трудова дейност, при изпълнение на която е реализирана трудовата злополука, вследствие на която е травматично ампутирана дясната ръка на пострадалия ищец. Според неоспореното от страните по делото заключение на тричленната съдебно – техническа експертиза „процесната машина не е била обезопА.а с необходимите мерки за безопасност нито фабрично, нито от работодателя в деня на злополуката“. Според трите вещи лица задължителните предпазни мерки за обезопасяване на машината в оперативен режим, които не са били взети за блокиране движението на работния плот на пресата при поява на тяло или предмет в зоната на движение, се изразяват в липсата на допълнително монтиран предпазен механичен щит, свързан с датчик, който прекъсва електрическото захранване на хидравличната преса при движение или преместване на щита по време на извършване на работен ход.