Решение № 294 от 28.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. С.А в присъствието на прокурора Е. Ц. М. като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100604954 по описа за 2021 година

Производството е по реда на гл. XXI НПК.

С Присъда от 24.02.2020 г., постановена по НОХД № 5693/2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 97 състав, подсъдимият И. С. Х. е признат за невиновен за това, че на 14.11.2017 г. в гр. София, ж. к. „*******, в паркиран лек автомобил марка “Субару “, модел “Джъсти”, с рег. № *******, държал без надлежно разрешително по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите високорискови наркотични вещества, както следва:

Обект № 1.1. - коноп с нетно тегло 10.61 гр. и процентно съдържание на активнодействащия компонент тетрахидроканабинол – 5%, на стойност 63. 66 лева;

Обект № 1.2. – коноп с нетно тегло 0.22 гр. и процентно съдържание на активнодействащия компонент тетрахидроканабинол – 7%, със стойност 1.32 лева;

Обект № 2 – коноп с нетно тегло 0.66 гр. и процентно съдържание на активнодействащия компонент тетрохидроканабинол – 9%, на стойност 3.96 лева;

Обект № 3.1. – кокаин с нетно тегло 0.30 гр. и процентно съдържание на активнодействащия компонент кокаин – 53 %, на стойност 58 лева;

Обект № 3.2. – кокаин с нетно тегло 0.25 гр. и процентно съдържание на актовнодействащия компонент кокаин – 72%, на стойност 55 лева;

Обект № 3.3 – кокаин с нетно тегло 0.27 гр. и процентно съдържание на активнодействащия компонент кокаин – 82%, на стойност 75.60 лева, или всичко на обща стойност 247.54 лева, като на основание чл. 304 от НПК подсъдимият И. С. Х. е изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.

1

Срещу първоинстанционния съдебен акт са постъпили протест и допълнение към него от прокурор при СРП, в които се излагат съображения по същество за неправилност на присъдата, като се моли за нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият И. С. Х. да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното в обвинителния акт деяние. Твърди се безспорна доказаност на повдигнатото му обвинение от обективна и субективна страна. Изразява се несъгласие с изводите на районната инстанция досежно допуснати от органите на досъдебното производство процесуални нарушения при извършване на следственото действие „претърсване и изземване“ в инкриминирания автомобил. На първо място, оспорва се изводът на СРС относно допуснато нарушение на чл.

162, ал. 1 от НПК, тъй като при осъщественото претърсване и изземване фактически не били участвали поемни лица, както и поради това, че местопроизшествието не било запазено в първоначалния му вид до тяхното пристигане. Сочи се, че възникналите противоречия в показанията на изслушаните свидетели – поемни лица се дължат на изминалия времеви период от датата на процесното деяние. На следващо място, поддържа се, че протоколът от извършените в условията на неотложност действия по разследването е бил своевременно одобрен с определение от 15.11.2017 г. по ЧНД № 19120 по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 136 състав, с което са били спазени изискванията на процесуалния закон. На следващо място, излага се несъгласие с приетото от съда, че на подсъдимия не била осигурена възможност за участие при осъщественото претърсване и изземване, тъй като същият бил изведен от инкриминираното МПС. На последно място, представителят на СРП поддържа, че неправилно първоинстанционният съд не е анализирал и взел предвид обясненията на подсъдимото лице, инкорпорирани в протоколите за извършени действия по разследване, както и показанията на полицейските служители от 03 РУ – СДВР, дадени в досъдебна фаза, като се твърди същите по същество да доказват обвинителната теза.

По делото е постъпило писмено възражение от 22.02.2022 г. от адвокат Г. В. – защитник на подсъдимия И. С. Х.. Оспорва се постъпилия въззивен протест при подробно изложени съображения. Сочи се, че производството пред СРС е протекло преда на глава XXVII от НПК – „съкратено съдебно следствие“, при което са събрани всички необходими доказателства за установяването на обективната истина по делото. При правилен анализ на събраните доказателства и в съответствие с процесуалния закон първостепенният съд е установил допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на протоколите за извършени следствени действия по претърсване и изземване, поради което е изключил последните при формиране на изводите си относно извършването на инкриминираното деяние и като краен извод е приел, че обвинението е недоказано по безспорен и категоричен начин. Отправя искане към съда за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

В разпоредително заседание от 18.02.2022 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или на свидетели, нито изслушване на експертизи или ангажиране на нови писмени и/или веществени доказателства и доказателствени средства, и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие с оглед обезпечаване правомощията на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура (СГП) поддържа депозирания протест и пледира за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и постановяване на осъдителна присъда.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият И. С. Х., редовно призован, се явява лично, представляван и от упълномощения си защитник адвокат Г. В.. Защитата оспорва въззивния протест, поддържа депозираното писмено възражение и пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

В своята последна дума, предоставена му на основание чл. 333, ал. 2 НПК, подсъдимият И. С. Х. моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.

2

Софийски градски съд, Наказателно отделение, I X въззивен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК констатира, че от страна на първостепенният съд са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, които са от категорията на абсолютните и за които съдът е длъжен служебно да следи. С тяхното допускане се нарушават и ограничават права на страни в наказателния процес – на подсъдимия, а също и на прокуратурата, поради което са неотстраними от въззивната инстанция. Така допуснатите съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал.

3, т. 1 и т. 2 от НПК са основание за отмяна на първоинстанционната присъда на основание чл. 335, ал. 2 от НПК. Тези процесуални нарушения са отстраними при новото разглеждане на делото от първия съд, с което ще се гарантира правото на страните да защитят своите права и интереси пълноценно пред инстанциите по същество на разглеждане на правния спор, рамките на който е очертан чрез внесения от прокуратурата в съда обвинителен акт.

Съображенията за това са следните:

Видно от съдебния протокол от проведеното на 29.10.2018 г. открито съдебно заседание по НОХД № 5693/2018 г. по описа на СРС, НО, 97 състав, при обсъждане на въпросите по чл. 248 НПК защитата е изразила становище по т. 4 от цитираната разпоредба, като е поискала делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 1 НПК, като не се разпитват свидетелите по т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от обвинителния акт – К.К., П.Ц., Н.Н. и И.Я. /полицейски служители, извършили проверка на инкриминирания автомобил на 14.11.2017 г./ и без призоваване на вещите лица по назначените в досъдебна фаза експертизи. С протоколно определение в същото съдебно заседание първоинстанционният съд се е произнесъл по въпросите по чл. 248 НПК, като е приел, че делото ще се гледа по общия ред на Глава XX от НПК и е разпоредил за първото съдебно заседание да се призоват свидетелите В.Л., С.А., В.С., Г.С., Н.Н. и Т.К. – всички свидетели, посочени в обвинителния акт извън тези по т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6. Разпоредено е също да не се призовават вещите лица, посочени в обвинителния акт. В хода на съдебното следствие пред СРС са били събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на гореизброените свидетели, допусната и приета е съдебно – графологична експертиза по въпроси касателно подписите, положени в съставения в досъдебна фаза протокол за претърсване и изземване на лек автомобил “Субару Джъсти”, с рег. № *******. В открито съдебно заседание на 09.12.2019 г. защитата повторно е заявила пред съда съгласие свидетелите по т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от обвинителния акт да не бъдат разпитвани по делото, като в посоченото съдебно заседание първостепенният съд не е пристъпил към прочитане на показанията на тези свидетели по реда на чл. 281 НПК. В последното съдебно заседание пред районната инстанция, проведено на 24.02.2020 г., страните са заявили, че нямат нови доказателствени искания, поради което съдът, на основание чл. 283 НПК е прочел и приел „събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали“ и е приключил съдебното следствие, като е пристъпил към изслушване на съдебни прения.

Видно от мотивите на първостепенния съд, при формиране на вътрешното си убеждение по съставомерните факти, същият е обсъдил събрания доказателствен материал, като е посочил, че част от него са свидетелските показания на К.К., П.Ц., Н.Н. и И.Я., приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК. Същевременно при запознаване със съдържанието на депозираното пред въззивната инстанция писмено възражение на защитата, настоящият съдебен състав констатира, че по убеждение на подсъдимия и неговия защитник наказателното производство пред СРС е протекло по реда на Глава XXVII от НПК – съкратено съдебно следствие.

Предвид така констатираното, въззивната съдебна инстанция намира, че първоинстанционната присъда е постановена въз основа на ненадлежно събрани и проверени от съда доказателствени източници за правнорелевантните факти, което във 3 всички случаи опорочава процесуалния ред при формиране на вътрешното убеждение на съда и води до постановяване на съдебен акт, който подлежи на отмяна, с оглед нарушенията по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК.

В принципен план съдът при осъществяване на своята решаваща дейност обсъжда доказателствата, събрани непосредствено пред него, и тези, събрани и в хода на досъдебното производство, надлежно приобщени по регламентирания в чл. 279 – чл. 283 НПК процесуален ред. Не е допустимо съдът да се позовава на доказателства, които не са събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие или надлежно приобщени към доказателствената маса по съответно предвидения в НПК ред. В конкретния случай съставът на СРС е допуснал нарушение на посоченото правило. Това е така, тъй като първостепенният съд е формирал фактически изводи въз основа на показанията на свидетелите К.К., П.Ц., Н.Н. и И.Я., без да е разпитал тези свидетели непосредствено в хода на проведеното пред него съдебно следствие и без да е приобщил показанията им по надлежния ред, установен в правната норма на чл. 281 НПК. В тази насока въззивният съд намира за нужно да отбележи, че отразената в мотивите на обжалваната присъда констатация за прочитането на тези показания по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК не отговаря на извършените от съда процесуални действия. Аналогично районният съд е формирал фактически изводи и въз основа на експертните заключения на назначените в хода на досъдебно производство физикохимични експертизи, без да е приобщил същите по надлежния ред, предвиден в приложимата процесуална разпоредба на чл. 282 НПК, макар отново невярно да е посочил в мотивите си да е сторил това. В мотивите на атакуваната въззивна присъда на л. 148 се съдържа изрично позоваване на показанията на свидетелите К.К., П.Ц., Н.Н. и И.Я., както и на физикохимичните експертизи. Вън от съмнение е, че показанията на посочените свидетели, дадени пред органите на разследването, не са надлежно приобщени и не могат да служат за формиране на фактическите изводи, въз основа на които е постановена атакуваната присъда. Това е така, тъй като доказателствата, приобщени не по надлежния ред към материалите по делото са негодни такива и не могат да бъдат ползвани от съда при постановяване на присъдата. Преценката на тези показания е довела до опорочаване на доказателствената основа и поставя под съмнение направените фактически изводи. Следва да се подчертае, че фактическите данни, изводими от показанията на обсъжданите свидетели, са от съществено значение за изясняване на един от спорните въпроси по делото – дали предмета на деянието – инкриминираните наркотични вещества, са се намирали на мястото, което е било обозначено в изготвените протоколи за претърсване и изземване, както и законосъобразно ли са извършени посочените следствени действия, поставени в основата на доказателствените изводи на районния съд за извършване на деянието, за което подсъдимият И. С. Х. е предаден на съд. Изложените съображения сочат към извод, че вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите е формирано върху ненадлежна доказателствена основа. Констатираното процесуално нарушение представлява нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, имащо за своя последица отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд – в този смисъл Решение № 65/30.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 230/2019 г., III н. о., НК.