Определение № 2179 от 29.08.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2179 гр. Бургас, 29.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500949 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл.407 от ГПК.

Образувано е по подадена от длъжника Т. И. Т., ЕГН: ********** против разпореждане № 12499 от 13.11.2024 г., постановено по ч.гр.д. №5869/2024г. по описа н а Районен съд –Бургас, с което в полза на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е издаден изпълнителен лист за присъдените със заповед № 2967/28.08.2024г. за изпълнение на парично задължение, издадена по същото дело.

В частната жалба се оспорва надлежното връчване на процесната заповед по чл.

410 от ГПК. Длъжникът сочи, че е узнал за издадения срещу него изпълнителен лист чрез връчена му на 14.05.2025г. ПДИ по изп.д. № 444/2025г. на ЧСИ № 704 – БОС.

Възразява, че неправилно заповедният съд е счел, че длъжникът е редовно уведомен издадената срещу него заповед по чл. 410 от ГПК чрез работодателя, доколкото видно от трудовия договор местоработата му е в гр. Бургас, а съобщението е връчено на 09.10.2024г. на адрес в гр. София, като за получател е посочено лицето „С. „началник-склад“. Счита също, че връчването не е редовно, тъй като не е спазено изискването по чл. 46, ал. 2от ГПК. Излага се и, че междувременно на 09.10.2024г. на вратата на жилището на длъжника в гр.*** ж.к. *** бл.** вх.* ет.* ап.** е залепено уведомление по чл. 47,ал. 1 от ГПК, като в указания двуседмичен срок длъжникът се е явил – на 22.10.2024г. в канцеларията на съда и лично срещу подпис му е връчена заповедта по чл. 410 от ГПК. Посочил е, че на 19.11.2024г., в законовия срок е подал писмено възражение по чл. 414 от ГПК. По горните съображения длъжникът твърди, че е узнал действително за издадената срещу него заповед по чл. 410 от ГПК едва с връчването й лично на 22.10.2024г. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издадения въз основа на него изпълнителен лист.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещната страна „Профи кредит България“ ЕООД е депозирала писмен отговор, в който е изразила становище за неоснователност 1 на частната жалба. Излагат доводи, че заповедта по чл. 410 от ГПК е редовно връчена на длъжника, а същият не упражнил в законовия срок правото си да подаде възражение по чл. 414 от ГПК По подробно наведените в писмения си отговор възражения моли за оставяне на частната жалба без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Съгласно даденото разрешение в приетото в т.6 от ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС защитата на длъжника при подадено в срок възражение по чл.414 от ГПК, какъвто е процесния случай следва да се осъществи по реда на чл.407 от ГПК, а именно чрез обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, доколкото при подадено в срок възражение заповедта за изпълнение не е влязла в сила и няма основание за издаване на изпълнителен лист.

Предвид горното и след служебна проверка настоящата инстанция намира частната жалба за допустима, тъй като е подадена против самостоятелен и подлежащ на обжалване съдебен акт, в съответния законоустановен срок и от надлежно легитимирано лице, имащо право на жалба, поради което жалбата подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като взе предвид възраженията и становищата на страните, събраните доказателства по делото и като съобрази, че настоящото производство се провежда по правилата на пълен въззивен контрол /ТР 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г на ОСГТК на ВКС/, намира от фактическа и правна страна следното:

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба з а основателна, по следнит съображения:

Видно от данните по делото издадената в първоинстанционното производство заповед по чл. 410 от ГПК е изпратена за връчване на длъжника по постоянния и настоящия му адрес, съгласно служебно извършената от съда справка по реда на Наредба №14/18.11.2009 г., съвпадащ с посочения в заявлението. Съобщението е върнато с отбелязване, че връчителят не е открил на адреса длъжника, липсва пощенска кутия и звънец с надпис на името на длъжника, а съседи във входа са заявили, че не познават такова лица. Залепено е уведомление на общата входна врата на 04.09.2024г. с означение, че лицето следва да се яви в двуседмичен срок в канцеларията на съда за получване на книжата.

С две разпореждания от 20.09.2024г. заповедният съд е разпоредил ново връчване на заповедта по чл. 410 от ГПК на длъжника на същия адрес с подробни указания до връчителя да посети най-малко три пъти адреса, като едното от тях да е в неприсъствен ден, да събере данни дали длъжникът живее на адреса, да залепи уведомление на вътрешната страна на адреса или на етжана и на пощенската кутия, като само в случай на неосигурен достъп до тях да извърши залепването на входната врата или видно място до нея, респ. ако няма достъп и до нея да отрази това обстоятелство в разписката, като същевременно е разпоредил и уведомяване на длъжника чрез работодателя му.

В изпълнение на указанията на съда на 24.09.2024г. са изпратени две съобщения до длъжника за връчване на заповедта по чл. 410 от ГПК – едното на адреса на работодателя му „Професионална защита -Електроник“ ООД в гр. София и второто до 2 постоянния и настоящия му адрес в гр. ***.

Съобщението до длъжника,чрез работодателя му се е върнало първо в канцеларията на съда с отбелязване, че е връчено на „С.- Н-к склад“ на 09.10.2024г., а съобщението до адреса на длъжника в *** се е върнало впоследствие с отбелязване, че връчителя не е открил длъжника или член от домакинството, с посочване, че по данни на съседи лицето рядко посещавало адреса. Вписано е, че връчителят е посетил адреса на няколко различни дати в периода от 25.09 – 09.10.2024г., вкл. и в неприсъствен ден.

Залепено е уведомление на адреса на 09.10.2024г., като в указания двуседмичен срок длъжникът се е явил в канцеларията на съда, където му е връчена заповедта по чл. 410 от ГПК на 22.10.2024г.

С разпореждане от 13.11.2024г. районният съд като е счел, че заповедта по чл.

410 от ГПК е редовно връчена на длъжника на 09.10.2024г. при условията на чл. 46, ал.

2 вр. с ал. 1 от ГПК /чрез работодателя му/ и в едномесечния срок, изтекъл на 09.11.2024г. не е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, е приел, че заповедта по чл.

410 от ГПК е влязла в законна сила и е разпоредил издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя срещу длъжника.

На 19.11.2024г. по делото е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, което е администрирано от съда с разпореждане от 20.11.2024г. – „към дело“.

В настоящото производството е спорен въпроса за датата на връчване на длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, доколкото същата предопределя допустимостта на възражението по чл.414, ал.2 о т ГПК и съответно влизането в сила на процесната заповед съгласно чл. 416 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира, че заповедният съд неправилно е счел, че заповедта по чл. 414 от ГПК е влязла в законна сила и подлежи на изпълнение чрез издадения с обжалваното разпореждане изпълнителен лист, зачитайки за началото на срока по чл. 414 от ГПК датата, на която е осъществено връчването на заповедта по чл. 410 от ГПК чрез работодателя на длъжника. В разпоредбите на чл. 38, ал.1, чл. 47, ал.1 и ал.3 от ГПК ясно и императивно е посочена последователност при връчването. Съобщението принципно се връчва на страната лично и едва когато е установено, че адресатът не пребивава на адреса или не може да бъде намерен на него, се преминава към алтернативните начини на връчване, отново в законово разписана последователност – чрез залепване на уведомление на този посочен адрес /чл. 47, ал.1 ГПК/, проверка на адресна регистрация и изпращане на настоящия или постоянния адрес /чл.47, ал.3 ГПК/, проверка на месторабота и връчване чрез работодателя и т.н.

В съдебната практика се приема, че последователността при връчванията, предвидена в чл. 38 вр. с чл. 43 и чл. 47, ал. 3 от ГПК представлява гаранция на правото на защита на страните по делото, като целта на разпоредбата е да обезпечи осъществяването на фактическо и лично връчване. Когато заповедта за изпълнение е връчена лично, макар и без да се спазва поредността в нормата, няма да се касае за процесуално нарушение, а за редовно връчване. Нередовно спрямо страната ще е връчването на заповедта при условията на чл. 43, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 47, ал. 3 от ГПК без да е спазена тази поредност, тъй като посочената в чл. 43 от ГПК поредност не е алтернативна, а последователна. Предвид това в случая се изисква съдът да изчерпи първо възможностите за фактическо връчване в поредността на чл. 47, ал. 3 от ГПК и едва тогава, ако не се е осъществило лично връчване, да пристъпи към 3 връчване чрез залепване, а след това чрез връчване на трето лице- работодател.

В конкретния случай от данните в заповедното производство се установява, че доколкото първоначалното връчване на заповедта по адресната регистрация на длъжника не е било надлежно извършено, то правилно съдът е разпоредил ново връчване на същия адрес с подробни указания до връчителя за установяване дали длъжника действително пребивава на адреса или не, респ. при какви обстоятелства, как и къде да се залепи уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Независимо от това обаче съдът е разпоредил и едновременно изпращане на съобщение и до адреса на работодателя. Връчването на съобщението чрез работодателят е алтернатива, предвидена в закона с цел издирване на длъжника, ако не бъде намерен на установените по делото лични адреси, и е следвало да се осъществи едва след изчерпване на възможностите за издирване на длъжника на тези адреси, респ. след изтичане на сроковете по чл. 47, ал. 1 от ГПК.

Независимо от това неправилно съдът е приел връчването на съобщението до длъжника, чрез работодателя му за редовно по смисъла на чл. 46, ал. 2 вр. с ал. 1 от ГПК. Съгласно нормата на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ГПК когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. В случая доколкото връчването е станало чрез работодателя, който е трето лице, същото може да стане чрез работник, служител или работодател на адреса с посочване на имената, длъжността и мястото на което е станало връчването, като лицето, чрез което става връчването, следва да се подпише в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Видно от отбелязването в разписката, макар да е посочено името на лицето –получател и длъжността му, не е отбелязано защо съобщението е връчено на него, там ли е местоработата на длъжника, отсъства ли от работа и т.н. , вкл. и дали този служител е овластен да приема книжа от името на работодателя в хипотезата на чл. 47, ал. 3 от ГПК. Тези обстоятелства водят до извод за нередовно връчване на съобщението до длъжника чрез работодателя. Наред с това доколкото междувременно длъжникът редовно лично на 22.10.2024г. е получил съобщението за връчване на издадената срещу него заповед по чл. 410 от ГПК, се налага извода, че именно това е началният момент, от започва да тече срока по чл. 414 от ГПК. Тъй като възражението по чл. 414 от ГПК е депозираното на 19.11.2024г. то се налага извода, че е подадено в законоустановения едномесечен срок, което означава, че заповедта не е влязла в сила и съдът не е имал законово основание да разпорежда издаване на изпълнителен лист, а да проведе процедурата по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

По горните съображения обжалваното разпореждане се явява неправилно и следва да бъде отменено и като последица да се обезсили и издадения въз основа на него изпълнителен лист, с указания до районният съд за продължаване на съдопроизводствените действия по провеждане на процедурата по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 12499 от 13.11.2024 г., постановено по ч.гр.д.