Решение № 117 от 12.01.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Варна, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д. Й. при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Д. Й. Гражданско дело №

20223110104898 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от Н. И. С. срещу **** за заплащане на сумата от 5 000,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени душевни болки и страдания вследствие на неразумния срок на висящност на досъдебно производство 99/2020 г. по описа на 04 РУП при ОД на МВР –Варна, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба-14.04.2022 г. до окончателното й заплащане

Ищцата твърди, че през юни 2019 г. е пострадала от кражба, за което през м.01.2020 г. е подала жалба до ***, по която било образувано досъдебно производство 99/2020 г. по описа на 04 РУП при ОД на МВР –Варна. Сочи, че до момента досъдебното производство не е приключило, нито е внесен обвинителен акт, като разследващите органи и прокуратурата в дълги периоди не са извършвали процесуални действия, а само отделни, разпокъсани такива.

На 30.07.2021 г. наблюдаващият прокурор се произнесъл с постановление за прекратяване на производството, което било отменено по жалба на ищеца с определение 382/19.08.2022 г. по ч.н.д. 3286/2021 г. по описа на ВРС, потвърдено с определение 205/11.11.2021 г. по в.ч.н.д. 984/2021 г. по описа на ВОС, като били дадени указания за предприемане на действия по разследването. Сочи се, че след връщане на делото на прокуратурата, с оглед отмяна на прекратителното определение, почти половин година не е осъществено нито едно редовно действие по разследването. Сочи се, че ищецът е пострадало лице по смисъла на НПК, като счита, че наличието на престъпление и неговия автор са очевидни и досъдебното производство не се отличава с правна или фактическа сложност, поради което продължаването му в период от 2 години и половина противоречи на закона и разбиранията за разумни срокове. Твърди, че тази продължителност на досъдебното производство се е отразила крайно негативно на душевното й състояние. Поддържа, че липсата на яснота за изхода на производството е довело до усещане за неефективност и недостатъчна справедливост. Излага, че нарушението на принципа за разглеждане на делото в разумен срок се е отразило зле на психиката и личността й – станала е нервна и раздразнителна, страда от неравномерен и некачествен сън, загубила предишната си жизненост, затвърдило се чувството й за безсилие. Счита, че претендирания размер на обезщетението е справедлив.

Иска се уважаване на исковата претенция.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва нейната основателност. Сочи се, че не е налице забавяне на досъдебното 1 производство и разследването протича в разумни срокове, с оглед обстоятелството, че актове по него са били обект на съдебен и инстанционен контрол. Излага се, че досъдебното производство е образувано на 10.03.2020 г. за престъпление по чл.194, ал.1 НК, извършено на неустановена дата през м.06.2019 г. Сочи се, че прокуратурата не е била сезирана със сигнал незабавно след събитията, което е отнело възможността за работа по „горещи след“.

Сочи се, че досъдебното производство е било прекратено с постановление на 30.7.2021 г., като след съдебен контрол на това постановление делото е било върнато фактически на наблюдаващия прокурор на 19.11.2021 г. Излага се, че по две искания на ищцата – м.09.2021 г. и м.12.2021 г. са налице произнасяния за отказ наблюдаващият прокурор да бъде отведен, като на 31.03.2022 г. от *** са потвърдени двете постановление на ***със връзка с исканията за отвод. В периодите, в които е извършван съдебен и инстанционен контрол, разследващите органи са били възпрепятствани да извършват задълженията си.

Излага се, че ищецът не е посочил конкретни вреди, които е търпял. Сочи се, че между ищеца и сочен за евентуален извършил на престъплението е налице спор за материално право и се водят граждански дела, който рефлектира върху наказателното производство. На следващо място, се поддържа, че не съществува причинно-следствена връзка между твърдените вреди и воденото наказателно производство. Счита, че ПРБ следва да бъде освободена от отговорност на основание чл.5, ал.1 ЗОДОВ, тъй като е налице поведение на ищеца макар правомерно, което е довело до соченото забавяне. Евентуално сочи, че ищецът е допринесъл за увреждането – евентуалното забавяне с оглед множеството сигнали, поради което намира, че обезщетение следва да бъде намалено на осн. чл.5, ал.2 ЗОДОВ. Възразява се, че претендираният размер на обезщетение е завишен. Иска се отхвърляне на исковата претенция.

Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл.

6 § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Според чл. 2б, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ държавата отговаря, чрез съответния орган за вредите, причинени на граждани в резултат на нарушаване правото им на разглеждане и разрешаване на делата в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.

Съгласно Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията **** Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС по висящо производство не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение, с оглед на което съдът намира, че настоящото производство е допустимо.

По същество, за уважаване на иска ищецът следва да докаже, че е търпял вреди, както и вида и интензитета на претърпени неимуществени вреди, причинени от нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи; провеждане на разследването по образуваното досъдебно производство, в неразумен срок.

В тежест на ответника е да докаже, че органът е разгледал делото в разумен срок, както и да докаже всички факти, които обосновават такъв извод. Ответникът следва да докаже възражението си, че ищецът с поведението си е причинили удължаване срока на разследване.

Разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ представлява специална вътрешноправна защита на признатото от чл. 6, § 1 от Конвенцията право като ангажи ра отговорността на държавата да обезщети вредите, настъпили вследствие на нарушено право на неин гражданин за разглеждане и решаване на дело в разумен срок. Съгласно чл. 6, ал.1 от КЗПЧОС всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело, в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Материално-правно легитимирано да предяви иска е и лице то, което има статут на жертва по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ-носител на права, признати от националното право, които са засегнати от неоправданото заба вяне и изходът на производството има решаващо значение за тези права. От материали по досъдебното 2 производство се установява, че то е образувано по жалба на ищеца, както и че на ищеца са му разяснени правата на пострадал по ЗПФКПП. Именно, че ищецът е сезирал прокуратурата с твърдения за засягане на имуществената му сфера му придава качеството на пострадал от престъпление и обосновава правото му да се ползва от търсената с предявения иск закрила, обусловена от интереса образуваното досъдебно производство да се разгледа и реши в разумен срок. Качеството жертва/пострадал от престъплението, ищецът е придобил от момента на образуване на досъдебното производство / с прокурорско постановление от 10.03.2020 г./, кой то е и началният момент за определяне продължителността, съответно разумността на срока на разследване (в този смисъл решение № 72/18.05.2017 г. по гр. д. № 3619/2016 г. на ВКС).

По отношение на въпроса дали досъдебното производство продължава в разумен срок:

Критериите, които съдът следва да съобрази при разглеждане на иск по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, по отношение на преценката допуснато ли е нарушения са посочени в чл.2б, ал.2 ЗОДОВ: 1. общата продължителност и предмета на производството, 2. неговата фактическа и правна сложност, 3. поведението на страните и техните процесуални представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и 4. други факти, които имат значение за правилната преценка за разумност на периода.

Механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният: първо се установява продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното производство. / Решение № 66 от 2.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5813/2014 г., III г. о., ГК/

Няколко са важните фактора, за да се реши дали делото е сложно: естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на обвиняемите и свидетелите, нуждата се получат документи по делото /включително и от чужбина/, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса. За преценката на поведението на компетентните органи - голямо значение имат усилията им за ускоряване на производството. Съдебните органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне.

В конкретния случай на изследване подлежи периода от образуване на досъдебното производство 99/2020 г. по описа на*** /10.03.2020г./ до датата на приключване на съдебното дирене / 02.12.2022 г./, доколкото съдът следва да съобрази и настъпилите в хода на производството факти / чл.235, ал.3 ГПК./

От представения от ответника препис на материалите по досъдебно производство към 03.10.2022 г. се установява следното:

Подадена е жалба от Н. С. на 30.01.2020 г. /л.105 от делото/, като на 03.02.2020 г. е разпоредено да се извърши проверка на основание чл.145 ЗСВ. В даденото от С. сведение на 30.01.2020 г. се сочи, че се касае за дата от лятото на 2019 г., когато *** / син на покойния й съпруг/ отишъл в семейната къща в с.Константиново и от там взел 50бр. учебни помагала по оториноларингология / пълно наименование и снимки на корицата на л.124-126/ с автор проф д-р *** и технически редактор д-р Н. И. С. на стойност 16 лв/бр. себестойност и 25 лв./бр. продажна цена / л.108/. Това сведение следва да се съобрази, доколкото изяснява предмета на разследване, като сведенията на другите лица са неотносими тъй като предхождат релевантния период.

Досъдебното производство е образувано на 10.03.2020 г./ л.62/ за престъпление по чл.194, ал.1 НК / кражба/ за това, че на неустановена дата през юни 2019 г. в с.

Константиново, област Варна са отнети чужди движими вещи – 50 бр. учебни помагала от владението на Н. И. С., без нейно съгласие с намерение противозаконни да бъдат присвоени и наблюдаващият прокурор е указал да бъдат разпитани – Н. С., която да бъде запозната и с правата на пострадал; други лица; да се изготви оценителна експертиза и разследването да приключи в 2-месечен срок

Срока за извършване на разследването е удължаван с прокурорски постановления от 13.05.2020 , 14.07.2020 г.,18.09.2020 г., 16.11.2020, 29.12.2020, 10.03.2021 г. 10.05.2021 г..

27.01.2022 /л.221/; ; 28.03.2022 /л.241/; 07.06.2022 г./л.250/ - до 19.07.2022 г.

3

Недев.

На 22.04.2020 г. са извършени разпити на свидетелите Н. С. и Илиян Пламенов На 05.05.2020 г. е изискана справка за лицето Владимир Пламенов Недев; на 17.06.2020 г. са извършени разпити на свидетелите Д. Д. Й. и Владимир Недев; / л.137 от делото/;