Решение № 142 от 23.03.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Търговище, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА при участието на секретаря Светослава Ст. Петкова като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20253530101547 по описа за 2025 година

Предявен е по процесуалния ред на чл.422 ГПК във вр. чл.415 и чл.410 ГПК положителен установителен иск за съществуване на вземане против всеки един от двамата ответници за сумата от 357 лева / 182,53 евро/ , представляваща обезщетение за получена рента/полза от съсобствени ниви за седем стопански години без съгласието на ищеца като съсобственик, на осн. чл.30 ал.3 от ЗС и в условие на евентуалност –обезщетение за неоснователно обогатяване, на осн. чл.59 ЗЗД.

Ищецът – Л. С. К. твърди в исковата си молба, че със заповед № 381/28.05.2025г. по Ч.гр.д. № 713/2025г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжниците: М. И. М. и Х. И. И., двамата от гр. Търговище, в качеството им на наследници на Ф. Т. И.а, ЕГН **********, да заплатят на Л. С. К., от с. К., общ. О., действащ чрез пълномощник адв. З. Б. от ТАК, със съдебен адрес : гр.

П., ул. "Св.Св. К. и М." № **, ет. ** сумата от по 357,00 лв., представляваща арендна вноска за стопанските от 2017/2018 год. до 2023/2024 год., вкл., на осн. чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и направените разноски в размер на 25,00 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. , на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

В заповедта по чл.410 ГПК е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: Неправомерно получени арендни плащания за 1 стопанските от 2017/2018 год. до 2023/2024 год. от длъжниците, в качеството им на наследници на Ф. Т. И.а, които плащания съответствали на правото на собственост на заявителя в имотите, отдадени под аренда, с договор от 11.03.2016 год.

Длъжникът М. И. М. е подал писмено възражение против издадената заповед по чл.410 ГПК.

Заповедта по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника - Х. И. И. при условията на чл.47 ал.1-5 от ГПК.

Указано на кредитора да предяви иск против двамата длъжници за установяване на вземанията си по реда на чл.415 ал.1 ГПК и чл.422 ГПК.

Ищецът е съсобственик на 1/5 идеална част от земеделски имоти, отдаден под аренда с договор № 132/14.03.2016 г. между арендатора и Ф. Т.

И.а (майка на ответниците).

Ф. И.а е починала на 28.06.2020 г.

Рентата се изплаща след края на стопанската година (след 30 септември).

За сезони 2017/2018 и 2018/2019 рентата е получавана приживе от Ф.

И.а.

За сезони 2019/2020 - 2023/2024 е изплащана на нейните наследници ответниците.

Ищецът не е получил полагаемата му се част за своята 1/5 идеална част.

Общият размер на неполученото възнаграждение е 714,00 лв.

Ищецът е отправил извънсъдебна покана до ответниците чрез „Телепоща“ от 08.05.2024 г., с която ги е поканил да му изплатят дължимата част от рентното възнаграждение. Поканата е върната като неполучена, като по делото се представят доказателства за изпращането и за неполучаването й.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено вземането му против всеки един от двамата ответници в размер на по 357 лв. / 182,53 евро/ , представляваща обезщетение за получена рента/полза от съсобствени ниви за седем стопански години от 2017/2018 г. до 2023/2024 г., посочени по –горе, без съгласието на ищеца като съсобственик, на осн. чл.30 ал.3 от ЗС и в условие на евентуалност –обезщетение за неоснователно обогатяване, на осн. чл.59 ЗЗД, за което вземане има издадена заповед по чл.410 от ГПК. Моли да му бъдат присъдени разноските, направени в 2 заповедното и в исковото производство.

Редовно призован ищецът се яви лично в открито заседание и с упълномощен процесуален представител – адв. З. Б. от АК-Търговище, която поддържа предявения иск, като подробно аргументи са изложени в представените писмени бележки.

Първият ответник - М. И. М., редовно уведомен за исковата молба, подаде писмен отговор в срока и по реда на чл.131 от ГПК чрез упълномощения си процесуален представител – адв. И. И. от АК-Търговище.

Счита иска за неоснователен и недоказан, моли да бъде отхвърлен иска по отношение на него като неоснователен. Възраженията му са, че вземането е погасено по давност и че единствено другият съсобственик – вторият ответник по делото е получавал цялата рента.

В писмения отговор на първия ответник са изложени следните съображения:

Не е ясно кои са тези земеделски земи, каква е площта им, съответно категорията на земята, кои са другите съсобственици /щом ищецът претендира за 1/5 ид.ч./; с кой арендатор е сключен този договор за каква арендна вноска и за какъв период от време.

Не може да се установи от изложеното в исковата молба кой точно е получавал плащането по договора за аренда.

Липсват разходно-оправдателни документи ,от които да е видно, че точно той – М. И. М. е получавал дължимата рента – за всяка от посочените години.

Приложените към исковата молба нотариални актове удостоверяват право на собственост на ищеца, но по никакъв начин не се удостоверява че ответникът М. е съсобственик в тези земи с него. Представен е договор за аренда между Ф. И.а в качеството на арендодател и Т.Х. в качеството си на арендатор.

От изложеното в исковата молба е безспорно единствено че ответникът М. и ответникът И. са наследници на Ф. Т. И.а, която е тяхна майка и до там!

Не става ясно от настъпването на смъртта на наследодателката до настоящия момент какво се случва с идеалните части от посочените в договора за аренда земеделски земи. Освен това самия ищец заявява, че за 3 стопанските 2017/2018 и 2018/2019 години, рентата е получавала майката на ответниците, която е починала, тоест за тези 2 стопански години плащане от ответниците към ищеца се явява недопустимо.

Не става ясно защо при условие че е придобил идеалните части от земеделски земи, ищецът не е уведомил арендатора, че следва на него да се заплаща полагащата му се за неговата собственост дължима рента, както и не става ясно от приложените като доказателства документи кой точно е получавал рентата.

Ответникът М., нито е получавал рента, нито пък е упълномощавал някой друг да получава тези суми от негово име със задължение да му ги предава.

Единствено след разговор с втория ответник Х. И. И., когато са му връчили исковата молба, ответникът М. е разбрал, че той-ответникът И. се е занимавал с наследствените земеделски земи, останали в наследство от тяхната майка.

Възражение настъпила погасителна давност: Дори и да е получил плащанията за рента предвид, че се касае за периодични плащания съобразно чл.111 буква „в“ от ЗЗД, то вземанията за периода от 2017/2018; 2018/2019;

2019/2020; 2020/2021г. или стопанските години 2018, 2019, 2020, и 2021 г. са погасени по давност. Освен всичко дотук изложено следва да се посочи, че стопанската година започва на първи октомври и приключва на първи октомври на следващата година. Тоест дължимостта на плащанията в случай на уредени арендни плащания в левова равностойност започва след първи октомври, а не както е посочено 30.09. Аналогично с изложеното е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, където съдът приема, че вземанията на арендодателя по договор за аренда се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, тъй като представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. В посоченото тълкувателно решение е прието, че понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в"ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са 4 равни и плащанията да са еднакви.

Редовно призован първият ответник – М. И. М. не се яви лично в открито заседание и се представлява от пълномощника си адв. И. И., който поддържа писмения отговор, моли да се отхвърли иска като неоснователен и да му се присъдят разноските по делото.

Вторият ответник- Х. И. И., редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 ГПК. Подаден е писмен отговор в срока и по реда на чл.131 от ГПК от назначеният му особен процесуален представител – адв. Т. Д. от АК-Търговище. Счита, че искът за заплащане на рента за годините 2017/2018; 2018/2019; 2019/2020 ; 2020/2021 г; и 2021 /2022 година е погасен по давност. Няма данни кой е получавал рентата за последните три години – 2012/2022; 2022/2023; 2023/2024 г. Счита искът за неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли. Възразява за разпит на свидетели, на осн. чл.164 ал.2 във вр. ал.1 т.4 ГПК.

В писмения отговор на втория ответник са изложени следните съображения: Няма никакви данни кои са съсобствениците на отдадените под аренда земеделски земи. Представен е документ само, че ищеца е собственик на 1/5 ид. част от процесиите земи.

От представеният договор за аренда с дата 11.03.2016 година е видно, че този договор е сключен между Ф. Т. И.а от с. П.Х. и Т.М.Х. от с. К..

От представеното удостоверение за съпруга и родствени връзки е видно, че ответниците са синове на Ф. Т. И.а. Но няма никакви данни кои са наследниците и.

Няма данни кой е получавал рентата по договора за аренда. Липсват разходно-оправдателни документи от които да е видно, кой и за какъв период от време е получавал рентата по договора за аренда по години.

Анализирайки исковата претенция следва да се отбележи: Искът за заплащане на рента за годините 2017/2018; 2018/2019; 2019/2020 ; 2020/2021 г; и 2021/2022 година е ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ - чл. 111 б. „в” ЗЗД. Общата погасителна давност според разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД е петгодишна. Но законът е определил и друг, специален давностен срок. Такъв е срокът за периодични плащания. Разпоредбата на чл. 111 ,б. „в” от ЗЗД предвижда с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични 5 плащания. „Периодично” е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи .

Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично.

/ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 година на ВКС, ОСГТК/.

Предвид изложеното процесният договор за аренда предвижда периодични плащания, поради което искът за посочените години по-горе е погасен по давност.

Няма данни кой е получавал рентата през последните три години, за да претендира от ответниците плащане, а не от лицето което е получило от арендатора.

Редовно призован вторият – Х. И. И. не се яви лично в открито заседание и се представлява от назначения му особен процесуален представител – адв. Т. Д., която поддържа писмения отговор и моли да се отхвърли иска като неоснователен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 381/28.05.2025г. по Ч.гр.д. № 713/2025г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжниците: М. И. М. и Х. И. И., двамата от гр.

Търговище, в качеството им на наследници на Ф. Т. И.а, ЕГН **********, да заплатят на Л. С. К., от с. К., общ. О., действащ чрез пълномощник адв. З. Б. от ТАК, със съдебен адрес : гр. П., ул. "Св.Св. К. и М." № **, ет. ** сумата от по 357,00 лв., представляваща арендна вноска за стопанските от 2017/2018 год. до 2023/2024 год., вкл., на осн. чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и направените разноски в размер на 25,00 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. , на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

В заповедта по чл.410 ГПК е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: Неправомерно получени арендни плащания за стопанските от 2017/2018 год. до 2023/2024 год. от длъжниците, в качеството им на наследници на Ф. Т. И.а, които плащания съответствали на правото на собственост на заявителя в имотите, отдадени под аренда, с договор от 11.03.2016 год.