Решение № 972 от 21.09.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 972 гр. София, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000500360 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 112567/30.11.2023 г. ( по регистратурата на СГС )на ответника Прокуратурата на Република България срещу Решение № 5773 от 13.11.2023 г. на СГС , I – 16 състав по гр.д.№ 7466/2022 г., в осъдителната му част .

Във въззивната жалба има оплакване за постановяване на решението при допуснато нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и за необоснованост на същото . Поддържа се довод, че съдът не обсъдил обуславящите вредите обстоятелства и значението им при определяне на сумата в размер на 12 000 лева като справедлива обезвреда; игнорирал обстоятелствата за продължителността на съдебното производство в досъдебната и съдебната му фаза , присъдил обезщетение, без да е доказано повлияването на здравословното състояние на ищеца от воденото срещу него наказателно дело и липсата на изнесена от ответника информация за него .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК насрещната страна С. Т. Б. отговаря чрез 1 представителя си по пълномощие – адвокат С. Д., че въззивната жалба е неоснователна по мотивирани съображения за недопускане на твърдените в нея нарушения и за обоснованост на обжалваното решение.

В съдебно заседание представителят на въззивника – прокурорът С. изразява становище, че справедливото обезщетение възлиза в размер на 6 000 лева .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразеното от представителя на въззивника в откритото съдебно заседание становище и съгласно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, неправилно в една част и правилно в останалата част .

Обжалваното решение е постановено по предявени от С. Т. Б. от град София срещу Прокуратурата на Република България искове по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и член 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лева ( при цена на иска от 50 000 лева), ведно със законната лихва от 26.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, произлезли от обвинение, по което ищецът е оправдан с влязла присъда, по твърдения, че с постановление от 7.02.2019 г. по досъдебно производство № 484/2019 г. по описа на СО – СГП е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по член 123,ал.1 от НК –за това че по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с други три лица е причинил смъртта на В. С. Х. поради немърливо изпълнение на занятие , представляващо източник на повишена опасност и неспазване на изискванията на член 33 и член 34,ал.1,т.1 от ЗЗББУТ ; в образуваното по внесен на 30.01.2020 г. обвинителен акт н.о.х.д. № 416/2020 г. по описа на СГС е постановена оправдателна присъда № 78 от 1.07.2020 г., потвърдена по протест и въззивна жалба на частни обвинители с решение от 15.03.2021 г. по в.н.о.х.д.№ 62/2021 г., което е оставено в сила след касационен протест и касационна жалба с решение от 26.04.2022 г. по нак.д. № 1099/2021 г. по описа на ВКС ; ищецът се явявал пред следствените органи за привличането му като обвиняем и разпит и втори път – при прецизиране на обвинението, участвал е в 5 на брой открити съдебни заседания пред съдебните инстанции; продължилото повече от три години наказателно производство провокирало у ищеца, който не е бил преди това обект на наказателно преследване, 2 негативна промяна , бил в социална изолация, от стреса отслабнал, опадала косата му, изпадали зъбите му , търпял негативни коментари на работното място, наричали го „ убиец“ , изпитвал чувство на срам и унижение и негативният ефект продължава и към подаване на исковата молба .

Ответникът – Прокуратурата на Република България е оспорил исковете, оспорил осъществяването на всички твърдени факти : увреждането на ищеца ( по липса на медицинска документация ), връзката между вредите и обвинението, размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен, несъответен на продължителността на производството в досъдебната фаза от около 10 месеца, а общо – от около 3 години , които са разумен срок ; взимането на най – лека мярка за неотклонение – подписка.

Не се оспорват фактическите констатации в решението, че ищецът Б. е привлечен като обвиняем за престъпление по член 123,ал.1 от НК на 7.03.2019 г. , когато му е взета мярка за неотклонение – подписка ; участвал е в процесуални действия по досъдебното производство в посочените седем дни ; явявал се е в пет открити съдебни заседания пред първоинстнационния съд и в по едно открито съдебно заседание пред въззивната и касационната инстанция . Постановената на 1.07.2020 г. оправдателна присъда по н.о.х.д.№ 416/2020 г. по описа на СГС е потвърдена с решение от 15.03.2021 г. по в.н.о.х.д.№ 62/2021 г. по описа на САС и влязла в сила с постановяването на 26.04.2022 г. на решението по нак.д.№ 1099/2021 г. по описа на ВКС .

Правилно СГС е приел, че са налице предпоставките по член 2,ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника : повдигане срещу ищеца на незаконно обвинение, което, логично е , му е причинило морални вреди . Вредите се изразяват в негативни психически изживявания , социална изолация, съсипване на семейните отношения, злепоставяне съгласно показанията на свидетеля – син . За да определи обезщетение в размер от 12 000 лева, СГС е съобразил, че обвинението е за тежко умишлено престъпление по смисъла на член 93,т.7 от НК , общата продължителност на наказателното производство е 3 години , взетата мярка за неотклонение е най- леката и ищецът има чисто съдебно минало .

Според трайната и последователна практика на ВКС конкретното обезщетение на неимуществените вреди при деликт по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ се определя от съда по справедливост съгласно член 52 от ЗЗД, но 3 винаги зависи от установените във всеки отделен случай факти – колко и какви процесуални действия са били предприети спрямо обвинения в престъпление, вида и тежестта на обвиненията, постановената мярка за неотклонение, продължителността на наказателното преследване, постановените неблагоприятни за ищеца съдебни актове . При определяне на дължимото обезщетение са от значение отделните негативни изживявания на пострадалия и създадените от наказателното преследване неудобства в личен и професионален план , включително степента на засягане на достойнството и авторитета му в обществото, както и обществено – икономическите условия в страната.

Несъмнено чистото съдебно минало на ищеца и тежестта на обвинението обуславят по – тежко засягане на неимуществената сфера на ищеца . Но от друга страна, наказателното производство , провеждано по отношение на двама подсъдими, е приключило в разумен срок от малко над 3 години , мярката за неотклонение е била подписка ; още първоинстанционният съд е постановил оправдателна присъда и последващите актове от въззивната и касационната проверка са били благоприятни за ищеца ; той е търпял обичайните морални вреди в личен, семеен и професионален план , имал е негативни изживявания – безпокойство и потиснатост, без да се е стигнало до увреждане на здравето; нормална за случая е социалната му изолация; бил е злепоставен пред колегите си ( а извън този кръг , един съсед се усъмнил дали е „ убиец“ ) . Поради това обезщетението следва да се определи в нормалния за такива случаи размер, съответстващ на жизнения стандарт и конкретните икономически условия на живот в страната към влизане в сила на оправдателната присъда . Въззивният съд намира, че сумата от 6 000 лева е справедлив размер обезщетение, който репарира произтеклите от незаконното обвинение вреди и съответства както на характера и степента на вредите, така и на вида и продължителността на упражнената принуда . Присъденото от СГС обезщетение в размер от 12 000 лева не е съобразено с законовия критерий по член 52 от ЗЗД . Това налага частична отмяна на решението относно уважаване на иска над 6 000 лева, отхвърлянето му за горницата до 12 000 лева и потвърждаване на решението в останалата осъдителна част .

С оглед променения изход от спора, пълномощникът на ищеца има право на възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА за първоинстанционното 4 производство в размер от 734,21 лева вместо присъденото от 1 468,42 лева . рева 6 118,41 лева , а за въззивното производство – в размер от 445 лева, изчислен според правилото на член 7,ал.2,т.4 от НМРАВ (в ред. Дв, бр.68/2020 г. ) към датата на сключването на договора за правна защита и съдействие – 11.07.2022 г. и по съразмерност .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 5773 от 13.11.2023 г. на СГС , I – 16 състав по гр.д.

№ 7466/2022 г. в частта, с която Прокуратурата на Република Българя е осъдена да заплати на С. Т. Б., ЕГН : ********** от град София обезщетение за неимуществени вреди от повдигането на обвинение в извършване на престъпление по член 123,ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 78 от 1.07.2020 г. по н.о.х.д . № 416/2020 г. по описа на СГС частта за сумата над 6 000 лева до 12 000 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения С. Т. Б., ЕГН : ********** от град София срещу Прокуратурата на Република Българя иск за обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за сумата над 6 000 до 12 000 лева, ведно със законната лихва считано от 26.04.2022 г. до окончателно плащане на основание член 86,ал.1 от ЗЗД .

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част и в частта относно разноските за държавна такса .

ОТМЕНЯ решението в частта, с която Прокуратурата на Република Българя е осъдена да заплати на адвокат С. Д. от САК адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ в размера над 734,21 лева до 1 468,42 лева, като го ПОТВЪРЖДАВА в останалата осъдителната част по това възнаграждение до размера от 734,21 лева.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Българя да заплати на адвокат С. Д. от САК адвокатско възнаграждение на основание член 38, ал.2 от ЗА за осъществената във въззивното производство безплатна правна помощ в размер на 445 ( четиристотин четиридесет и пет ) лева .

5

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6