Решение № 1478 от 25.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1478 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20245330203929 по описа за 2024 година прие следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Г. Д. Г. от ***** против Наказателно постановление № 24-1030-004756/25.06.2024 г., издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и представляван от адв. О.Т. от АК Пловдив. Както жалбоподателят, така и неговият пълномощник поддържат жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата по отношение на наказанието „глоба“ е недопустима, тъй като видно от справката за нарушител водач глобата е платена. Съгласно чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН, в случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата.

Съгласно ал. 2 на същия член, в случаите по ал. 1 наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на 1 плащането. В случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл.

63г от ЗАНН. По изложените съображения следва наказателното постановление в частта относно наказанието „глоба“ да се прекрати.

В останалата част жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 23.05.2024 г. около 15:50 ч. в гр. Пловдив на кръстовището, образувано от ул. Авксентий Велешки с ул. Гладстон служители, който осъществявали контрол движението на пътя, установили жалбоподателя да управлява МПС БМВ И ИЗ с рег.№ ***, което не било регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. След справка в информационната система на КАТ било установено, че регистрацията на автомобила била прекратена на 12.03.2024 г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят не изпълнил задължението да го пререгистрира.

За установеното бил съставен АУАН GA1293233/23.05.2024 г., а случаят бил докладван на РП Пловдив, като с мотивирана резолюция административнонаказателното производство било прекратено.

С

Постановление от 05.06.2024 г. бил постановен отказ да се образува досъдебно производство, като материалите по прокурорската преписка били изпратени на административнонаказващия орган за преценка ангажиране на административнонаказателна отговорност.

Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства било издадено обжалваното наказателно постановление, с което било прието, че жалбоподателят виновно е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, а нарушението било квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства – справка за собственост на МПС, справка за регистрация на МПС от АИС КАТ, заверен препис от мотивирана резолюция №24-1030-М000171/27.05.2024 г., заверено копие на заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, обяснения на жалбоподателя / частично/, показания на св. Л.Л.П. /частично/.

От приложената и приета като писмено доказателство справка за собственост се установява, че жалбоподателят е собственик на описаното в наказателното постановление МПС, а именно БМВ И ИЗ с рег.№ ***.

От приложената и приета като писмено доказателство справка за регистрация на процесното МПС се установява, че на 09.01.2024 г. е бил 2 регистриран договор за покупко-продажба на автомобила на името на жалбоподателя.

От приложената и приета като писмено доказателство справка за регистрация на МПС се установява, че регистрацията на същото МПС е прекратена на 12.03.2024 г.

От приложения АУАН GA1293233/23.05.2024 г. се установява, че проверката на пътя е осъществена на 23.05.2024 г., като с мотивирана резолюция № 24-1030-М000171/27.05.2024 г. административнонаказателното производство, образувано на основание съставения АУАН, е прекратено на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН. Същата е влязла в законна сила на основание чл.54, ал.7 от ЗАНН.

След постановения отказ да се образува наказателно производство за престъпление по чл.345 ал.2 от ЗАНН и въз основа на данни за извършената проверка на пътя на 23.05.2024 г., когато жалбоподателят бил установен да управлява процесното

МПС е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, като на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

С оглед събраните доказателства се приема, че на процесната дата 23.05.2024 г. жалбоподателят е управлявал МПС с прекратена на 12.03.2024 г.регистрация .

Фактическата обстановка е правилно установена. Обстоятелството, че МПС е било с прекратена регистрация, както и че е било управлявано от жалбоподателя, не се оспорва от страна на жалбоподателя предвид дадените пред съда в този смисъл обяснения.

Оплакванията се свеждат до наличие на данни за приложение на чл.28 от ЗАНН и за несправедливост на наложените наказания.

Нормата на чл.143, ал. 1 от ЗДвП изисква всяко пътно превозно средство, да се регистрира на името на неговия собственик. Законодателят предвижда съгласно чл. 143, ал.15 от ЗДвП, регистрацията на МПС да се прекратява служебно, което правно действие се извършва фактически чрез отбелязване в автоматизираната информационна система, по отношение на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Това правило е изрично възпроизведено в чл.18б, т.10, във връзка с чл. 18, т.2 от Наредбата по чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, а именно Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Предвид цитираната разпоредба няма изискване за прекратяване на регистрацията да бъде уведомяван новият собственик.

Видно е от справката за регистрация на МПС, че има данни МПС да е придобито от жалбоподателя, като е налице отбелязване на това обстоятелство в системата на КАТ. След придобиването на собствеността МПС не е било регистрирано от новия собственик, а именно жалбоподателя, 3

На 23.05.2024 г. жалбоподателят е имал качеството на в одач на МПС съгласно легалната дефиниция на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП, което МПС е с прекратена регистрация в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Прекратяването на регистрацията е установено чрез проверка в масивите на КАТ.

В случая не намира приложение Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, тъй като същото касае различна хипотеза, а разпоредбите на чл.143, ал.15 от ЗДвП и чл.18б, ал.2 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, както се посочи, не изискват уведомяване на новия собственик за прекратяването на регистрацията по служебен път.

Доколкото новият собственик е наясно кога е придобил МПС, то следва изводът, че при изтичането на срока за пререгистрация е наясно и със законовите последици от това, т.е. налице е съставомерност на нарушението и от субективна страна.

Правилно е приложен материалният закон.

Правилно и в съответствие чл.6, ал.1 т.5 от основание Наредба № Iз2539/17.12.2012 г. на МВР на жалбоподателя са били отнети и 10 контролни точки.

Не е налице маловажен случай, тъй като изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Изискването за управление по пътищата само на регистрирани моторни превозни средства има пряко отношение към сигурността на останалите участници в движението. В този смисъл не представлява смекчаващо обстоятелство трудовата ангажираност на жалбоподателя, за което информация се съдържа в показанията на разпитания по делото свидетел Л.Л.П.. Законовият срок, определен за регистрация на МПС, е разумен и достатъчен, за да може новият собственик да организира времето си да регистрира МПС по надлежния ред след придобиването му.

Правилно е приложена и съответната на нарушението санкционна разпоредба, предвиждаща налагане на адм. наказания „лишаване от право да управлява МПС“ от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Обстоятелството, че нарушението е първо от този вид е било взето предвид от наказващия орган при определяне на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ в законоустановения минимале н размер и е съобразно правилото на чл. 27, ал. 2 ЗАНН. В случая предмет на обсъждане е само наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ поради изложените по –горе съображения относно наказанието „глоба“ и обстоятелството, че същата е платена.

4

При извършената проверка относно спазване на процесуалните правила не се констатират допуснати съществени нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Спазен е срокът за издаване на наказателното постановление, предвиден в чл.34 от ЗАНН.

Нарушението е ясно описано. Налице е съответната компетентност на органа, който го е издал като доказателство за това е приложеното заверено копие на заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на наложеното на Г. Д. Г. от ***** ЕГН ********** с Наказателно постановление № 24-1030004756/25.06.2024 г., издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив наказание „глоба“.

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

24-1030004756/25.06.2024 г., издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив в частта, в която на Г. Д. Г. от ***** ЕГН ********** за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз2539/17.12.2012 г. на МВР.

Решението в частта, в която се прекратява производството има характер на определение и подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 7-дневен от получаване на съобщението за изготвянето му на страните с частна жалба, а в останалата част подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.