Решение № 372 от 15.12.2023, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Ямбол, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Г. Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20232300500299 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. П. Д. от с. *****, обл. Ямбол, подадена чрез пълномощник адв. В. К. от АК- Ямбол, въззивна жалба на М.К.Г., А. Г. А., Р. Х. Х. и Г. Х. Х., подадена чрез пълномощник адв. М. Й. от АК- Сливен и насрещна въззивна жалба на М.К.Г., А. Г.

А., Р. Х. Х. и Г. Х. Х., подадена чрез пълномощник адв. М. Й. от АК- Сливен, против Решение № 153 от 11.04.2023г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 2402/2022г. по описа на този съд, допълнено с Определение № 1090 от 01.06.2023 г. в частта за разноските, с което е признато за установено както следва: по отношение на М. П. Д., ЕГН **********, че М. К. Г., ЕГН **********, А. Г. Г., ЕГН **********, Р. Х. Х., ЕГН ********** и Г. Х. Х. , ЕГН ********** са собственици на общо 1/8 ид.ч. /или първите две ищци на по 1/24 ид.ч. всяка, а вторите две ищци на по 1/48 ид.ч. всяка/ от следните недвижими имоти: Лозе с идентификатор № ***, находящо се в с.

*****, м.“Вета мера“, с площ 479 кв.м., при съседи имоти №№ ***;***;

***; ***; ***; ***; Нива с идентификатор № ***, находяща се в с. *****, м.“Курбалъка“, с площ 56 515 кв.м., при съседи имоти №№ ***; ***; ***; ***; ***; ***; Нива с идентификатор № ***, находяща се в с. *****, м.“Лозята“, с площ 21 887 кв.м., при съседи имоти №№ ***; ***; ***; ***; ***; Нива с идентификатор № ***, находяща се в с. *****, м.“Бейското“, с площ 21 307 кв.м., при съседи имоти №№ ***; ***; ***; ***; ***;

***; по отношение на М. К. Г., ЕГН **********, А. Г. Г., ЕГН **********, Р. Х. Х., ЕГН ********** и Г. Х. Х. , ЕГН **********, че М. П. Д., ЕГН ********** е собственик на 1/16 ид.ч. от следните недвижими имоти: Лозе с идентификатор № ***, находящо се в с.

*****, м.“Вета мера“, с площ 479 кв.м., при съседи имоти №№ ***; ***;

***; ***; ***; ***; Нива с идентификатор № ***,

1 находяща се в с. *****, м.“Курбалъка“, с площ 56 515 кв.м., при съседи имоти №№ ***; ***; ***; ***; ***; ***; Нива с идентификатор № ***, находяща се в с. *****, м.“Лозята“, с площ 21 887 кв.м., при съседи имоти №№ ***; ***; ***; ***; ***; Нива с идентификатор № ***, находяща се в с. *****, м.“Бейското“, с площ 21 307 кв.м., при съседи имоти №№ ***; ***; ***; ***; ***;

***; на основание чл. 537, ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение №9/18.07.2022 год. на нотариус С.М. в частта, с която М. П. Д. е призната за собственик на собствените на ищците 1/8 ид.ч. от имотите; на основание чл. 537, ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение №61/18.03.2015 год. на нотариус П.К. в частта, с която Г.А.Г. е признат за собственик на собствените на ответницата 1/16 ид.ч. от имотите.

Въззивницата М. П. Д. е обжалвала първоинстанционното решение изцяло. Според оплакванията й, решението на първата инстанция постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Въззивницата счита, че решението на първоинстанционния съд е постановено при неизяснена фактическа обстановка, като не е допуснал направените от тази страна искания за събиране на гласни и писмени доказателства. По отношение на предявеният с насрещната искова молба от М. П. Д. иск по чл.124 от ГПК, за признаване на установено, че същата е едноличен собственик на процесните имоти, се излагат доводи за неговата основателност на база събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства чрез показанията на св. П. И.. По изложените във въззивната жалба съображения въззивницата М. П. Д. моли за отмяна на решението на първата инстанция и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което предявения от ищците главен иск по чл.124 от ГПК и този по чл.537, ал.2 от ГПК да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани; да бъде уважен предявения от М. П. Д. насрещен иск по чл.124 от ГПК изцяло, като бъде прието за установено, че тя е едноличен собственик по наследство и давност на процесните недвижими имоти и на основание чл.537, ал.2 от ГПК отмени нотариален акт №77, т.1, рег. № 1560, дело № 61/2015г., с който Г.А.Г. е признат за собственик по наследство и давностно владение на недвижимите имоти.

С подадения писмен отговор на въззивната жалба М. К. Г., А. Г. А., Р. Х. Х. и Г. Х. Х., чрез пълномощникът си адв. М.Й. от АК- Сливен, са оспорили жалбата на М. П. Д., по съображения, че оплакванията на въззивницатна Д. са неоснвателни, като се твърди, че в хода на първоинстанционното производство е било установено, че М. Д. не е владяла процесните имоти в предвидения в закона срок за придобиването им по давност. Настоява се подадената въззивна жалба от М. Д. против решението на ЯРС да бъде оставена без уважение.

Въззивниците М. К. Г., А. Г. А., Р. Х. Х. и Г. Х. Х., чрез пълномощникът си адв. М.Й. от АК- Сливен, са обжалвали изцяло решението на ЯРС като неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи за ограничаване правото на ищците да докажат твърденията си с всички допустими от закона доказателствени средства, т.к. от поисканите от тази страна четирима свидетели съдът е допуснал само един от тях. Излагат се твърдение, че от страна на съда е налице превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, като изведените правни изводи не кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Като неправилен се преценя извода на съда, че в конкретния случай не е доказано наследодателя на ищците да е довел до знанието на насрещната страна по иска, намерението си да свои целите четири наследствени имоти, както и по какъвто и да е начин да е отблъснал владението на невладеещите съсобственици. Поддържа се от въззивниците, че въз основа на събраните по делото гласни доказателства- показанията на свидетелите Р.Т. и П. И., наследодателят на ищците от момента на възстановяването на земеделските земи до смъртта му през 2021г., се е легитимирал като техен собственик и е демонстрирал собственически права върху имотите, в резултат на което за него е настъпила придобивната давност, на основание на която е издадения в негова полза КНА. По тези съображения въззивниците молят за отмяна на решението на ЯРС изцяло и за постановяване на решение, с което въззивният съд да уважи исковите им 2 претенции, като ги признае за собственици на процесните имоти и отмени съставения в полза на ответницата КНА, както и да отхвърли насрещната претенция на ответницата като неоснователна.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК за отговор на въззивната жалба, от страна на въззивниците М. К. Г., А. Г. А., Р. Х. Х. и Г. Х. Х., е постъпила насрещна въззивна жалба против постановеното от ЯРС решение с искане за неговата отмяна изцяло и за постановяване на решение, с което въззивният съд да уважи исковите им претенции, като ги признае за собственици на процесните имоти и отмени съставения в полза на ответницата КНА, както и да отхвърли насрещната претенция на ответницата като неоснователна. Изложените в насрещната въззивна жалба доводи за неправилност на решението са идентични с доводите, изложени в отговора на въззивната жdлаба, посочени по- горе в настоящото определение.

Тъй като в хода на въззивното производство- на 08.08.2023 г. въззивницата М. П. Д. е починала, с определение от 10.10.2023 г. на ЯОС като въззивник по делото, на мястото на М. П. Д. е конституиран наследникът й по закон П. Д. И. от с. *****, обл. Ямбол.

В о.с.з. въззивните жалби се поддържат изцяло от пълномощниците на страните- адв.

К. и адв. Й., като в представена по делото писмена защита адв. К. излага подробни съображения.

ЯОС намира, че въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни, в срок, поради което следва да се разгледат по същество.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

Ищците М. К. Г., А. Г. А., Р. Х. Х. и Г. Х. Х. са подали искова молба, с която против ответницата М. П. Д. са предявили положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответницата, че всеки от ищците е собственик на посочените от тях в молба от 21.09.2022 год. идеални части от процесните четири недвижими имота, придобити от тях по наследство от Г.А.Г., починал на 17.06.2021 г., който от своя страна ги е придобил по наследство и давностно владение, както и за отмяна на основание чл. 537,ал.2 от ГПК на констативен нотариален акт за собственост, с който ответницата се е снабдила за целия имот.

Според изложените от ищците фактически твърдения в исковата молба, същите са наследници по закон на Г.А.Г., починал на 17.06.2021 г., който придобил собствеността върху процесните недвижими имоти с нотариален акт от 2015 година, а след придобиването им ги владял и се разпореждал с тях непрекъснато и необезпокоявано до момента на смъртта си. След това ищците, като техни собственици продължили да ги владеят и да се разпореждат с имотите. Един от имотите- лозе, бил ползван първоначално лично от наследодателя, с в последствие от ищците, нива с площ 21.310 дка била обработвана от наследодателя на ищците до смъртта му в качеството му на земеделски производител, а останалите две ниви били отдавани под наем. След смъртта на наследодателя на ищците, последните отдали под наем трите ниви. При извършена справка в Имотния регистър през м. август 2022 г. ищците установили, че в полза на ответницата е бил съставен констативен нотариален акт за собственост на имотите по силата на давностно владение, което се оспорва от ищците с доводи, че наследодателят им се е снабдил с нотариален акт за собственост върху описаните имоти през 2015 г., владеел е имотите, а след смъртта му владението върху имотите е упражнявано от ищците, разпореждал се е с тях, като ги е декларирал като собственик пред ОДЗ и ги е отдавал под наем, поради което и оспорват ответницата М. Д. да е владяла имотите в продължение на 10 години и да е придобила правото на собственост върху тях на основание давностно владение.

Ответницата е оспорила предявения иск като неоснователен, като е предявила насрещен положителен установителен иск против ищците по първаночалната искова молба с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците по този иск и ищци по първоначалната искова молба М. К. Г., А. Г. А., Р. Х. Х. и Г. Х. Х., че собственик на процесните имоти е М. П. Д., както и за отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК на нотариалния акт, с който наследодателя на ответниците по иска е бил признат за собственик на процесните имоти на основание наследство и давностно владение.

Според изложените от ищцата по насрещния иск фактически твърдения, процесните имоти са възстановени с решение на ПК при община Тунджа от 1998 г. на Г.Л.В. и от момента на 3 тяхното възстановяване те се владеят, ползват и стопанисват от нея, а не от наследодателя на ответниците, а след смъртта му от тях самите. Ищцата по този иск е твърдяла, че е регистрирана като земеделски производител и заедно със сина си П. Д. И. обработвала имотите, за които твърди, че никога не били отдавали под наем или аренда и за които никой от останалите наследници не е предявявал претенции и ищцата ги считала за свои. По отношение на издадения през 2015 г. нотариален акт ищцата узнала през 2022 г., когато било установено, че не е регистриран в СГККЯмбол. Оспорва представените от ищците по първоначалната искова молба договори за наем от 2021 г. и 2022 г., като неистински, т.к. са съставени за нуждите на делото. Твърди и това, че през стопанските 2021/2022 г. и 2022/ 2023 г. тя не е заявявала за обработка процесните земи и същите били обявени за бели петна. Настоява се за отхвърляне на предявения първоначален иск и за уважаване на предявения от нея насрещен иск.